Решение № 8870 от 30.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 30.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 4395 по описа за

2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от Е.И.Т. и М.Р.Б., действаща чрез свята майка и законен представител Е. И.Т., против З. „Б.В.И.Г.“*** субективно съединени осъдителни искове за сумата от 200 000лв. за всяка ищца, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 03.02.2018г. до окончателното изплащане.

Твърденията са за настъпило на 28.05.2017г. на ПП І-4, км.68+600 София-Варна, в района на с.М., пътно-транспортно произшествие между л.а.Опел Астра с ДК № *******, управляван от И.Л.И., и л.а.БМВ 525 с ДК № *******, управляван от К.И.И., причинено виновно от водача на първия автомобил.

При произшествието починал Р.П.Б., пътник във втория автомобил. Ищцата Е.Т. живеела на съпружески начала с починалия в продължение на около 10 години и от съвместното си съжителство имат едно дете М.Б., заченато преди, но родено след катастрофата. Приживе Р.Б.бил всеотдаен и работел на две места за да осигури на семейството си добър стандарт на живот, полагал грижи и за сина на първата ищца от предходен брак, изпитвал радост от това, че ще има и собствено дете.; закупили заедно и обзавели жилище.

Твърди се Е.Т. да е приела много тежко загубата му, изпаднала в депресия, отчаяние и печал, плачела непрекъснато и не можела да спи; страдала от загубата на любим човек и спътник в живота, от чиято материална и морална подкрепа била лишена безвъзвратно. Твърди се също, че общото им дете М.Б. няма да познава своя биологичен баща, лишена е от възможността да получи бащина обич, закрила и подкрепа, както и да израстне в нормално и пълноценно семейство. За претърпените неимуществени вреди ищците претендират от ответника заплащането на обезщетение по силата на сключената и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Претендират законната лихва от 03.02.2018г. до изплащането, както и разноски по делото.

Ответникът оспорва исковете с доводи за недоказаност механизма на ПТП и вина за неговото настъпване да носи водачът на л.а.Опел Астра. Оспорва легитимацията на ищците да претендират заплащането на обезщетение за вреди, както и излага доводи относно завишеност на исковете по размер. Релевира възражение за съпричиняване от починалия с твърдението да е бил без поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П, както и принос в настъпване на произшествието да има и водачът на автомобила, в който Р.Б.е бил пътник. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото намира следното:

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.

Уважаването на исковете предпоставя доказване фактическия състав на чл.45 ЗЗД от застрахования при ответника водач-противоправно деяние, настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и вредите, подлежащ на доказване от ищците. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия причинител се предполага, поради което оборването на законовата презумпция е в доказателствена тежест на ответника.

Не е спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. Опел Астра с ДК № *******, с който за срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач И.Л.И. за причинените на трети лица вреди.

Не се спори и относно факта на настъпилото на 28.05.2017г. ПТП между този автомобил и л.а. БМВ 525 с ДК № *******, управляван от К.И.И., в който Р.П.Б. бил пътник на предна дясна седалка и като последица от което починал.

Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието са установени от събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие/, показанията на св.Н.С. /очевидец/ и заключението на вещо лице по САТЕ. Видно от същите на посочената дата л.а.БМВ 525 се движил в дясна пътна лента по първокласен път 1-4 с посока от гр.Велико Търново към гр.София в землището на с.Малиново, обл.Ловеч. Пътят бил прав и с добра видимост. По същото време в насрещната лента за движение в посока гр.Варна се движил л.а.Опел Астра. Когато двата автомобила били на разстояние около 87 метра по неизяснени причини л.а.

Опел Астра завил наляво и започнал да навлиза в лентата за движение на л.а.БМВ.

При пълното навлизане, възприемайки създадената опасност и за да избегне удар, водачът на последния реагирал с отклоняване наляво като по този начин започнал навлизане в насрещната спрямо посоката му на движение пътна лента. Впоследствие л.а. Опел Астра предприел връщане в своята лента, което било последвано от идентична реакция от водача на л.а.БМВ, но разминаване било невъзможно и настъпил челен кос удар между тях в лентата за движение на л.а.Опел Астра. Поради по-голямата маса и скорост л.а.БМВ продължил движение напред и наляво около 5.7 м., където след сблъсък с лявата за него мантинела се спрял в лентата за движение в посока гр.Варна. Другият автомобил бил отблъснат назад и надясно спрямо посоката на движение на л.а. БМВ и спрял в лентата за движение в посока гр.София. Според експертното заключение причината за създаване на опасната ситуация и настъпване на ПТП са действията или бездействието на водача на л.а.Опел Астра, който допуснал навлизане в лентата за насрещно движение в опасна близост до насрещно движещият се л.а.БМВ. Това принудило водачът на последния да вземе прибързано решение да предотврати удара чрез завиване наляво и навлизане също в насрещната спрямо него лента, вместо да предприеме спиране и завиване надясно с навлизане в десния банкет, която маневра би била по-безопасна.

При горното съдът намира за доказан осъществяване от застрахования при ответника водач фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. С поведението си е нарушил разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П, според която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. По делото не се твърди, а и доказателства за причината, поради която водачът на л.а.Опел Астра е навлязъл в лентата за движение на л.а.БМВ не са събрани, в частност за изпреварване, заобикаляне, препятствие или внезапно възникнала друга опасност наложила отклонението, поради което поведението му се явява противоправно, а с оглед презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД и виновно.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се намали. Ответникът се позовава на тази норма като твърди, че принос за настъпване на произшествието има и водачът на л.а.БМВ, както и че починалият е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П.

В първата част възражението е неоснователно, тъй като приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД предпоставя конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Починалият в произшествието е бил пътник в автомобила и няма никакво отношение към неговото управление. Ако принос в настъпването на произшествието да има и водачът на л.а.БМВ то е налице хипотезата на чл.53 ЗЗД, т.е. увреждането е причинено от неколцина носещи солидарна отговорност за причинените вреди. В този случай застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с единия от делинквентите отговаря спрямо увредения за пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, а не с оглед приноса в увреждането от застрахования.

По отношение второто възражение по делото се събраха доказателства безспорно установяващи, че към момента на произшествието починалият е бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил фабрично оборудван-показанията на св.Н.С. и заключението на вещото лице по СМЕ. Допуснатото нарушение на чл.137а ЗДв.П се намира в причинна връзка и обективно е допринесло за настъпване на вредите, който принос съдът определя на 20% с колкото следва да се намали обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

Кръгът от лицата материално легитимирани с право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане са определени в ППВС № 4/1961г. и това са съпругът, децата /низходящи/ и родителите на починалия /възходящи/. С ППВС № 5/1969г. този кръг е разширен с признато право и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

В решение № 254/29.01.2013г. по т.д.№ 32/2012г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че заченатото, но неродено към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие дете, има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на произшествието негов родител /баща/; Правото на обезщетение възниква от момента на раждането, ако детето е родено живо и жизнеспособно. Развити са съображения, че макар да не е изрично уредено в закона, правото на обезщетение принадлежи както на децата, които са били родени и живи към момента на смъртта на родителя, така и на заченатите, но все още неродени към този момент негови деца. В последната хипотеза, при условие, че детето се роди живо и жизнеспособно, правото на обезщетение по чл.45 ЗЗД възниква в момента на раждането, от който детето придобива гражданска правосубектност /чл. 1 ЗЛС/ и започва да търпи в правната си сфера неблагопрятните последици от непозволено причинената смърт на своя родител. От гледна точка на въведения в чл. 51, ал. 1 ЗЗД обективен критерий, връзката между противоправно причинената смърт и търпените от детето неблагоприятни последици е пряка и непосредствена, тъй като непозволеното отнемане на живота на родителя препятства възможността детето да получи полагащите му се по закон и справедливост родителска любов, закрила и подкрепа.

След като от момента на своето раждане, поради нормално присъщото на биологичната връзка помежду им съдържание, детето най-осезателно и най-интензивно понася отрицателните последици от безвъзвратната загуба на родителя си, няма основание да се отрече на заченатото, но все още неродено към момента на деликта дете, правото на обезщетение по чл. 45 ЗЗД за неимуществените /и имуществени/ вреди от причинената при пътно-транспортно произшествие смърт на неговия родител. Отричането на правото на обезщетение с аргумент, че проявлението на вредите е последващо спрямо настъпването на смъртта, е крайно несправедливо и същевременно несъвместимо с правилото на чл.

51, ал. 1 ЗЗД, според което всички вреди, произлезли пряко и непосредствено от нарушаването на забраната за непозволено увреждане, подлежат на обезщетяване от техния причинител и/или от отговорните наред с него или вместо него лица.

Първата ищца Е.Т. и починалият не са били съпрузи, а живели на съпружески начала. От съвместното си съжителство имат едно дете-втората ищца М.Б., родена на ***г. след смъртта на Р.Б..

Произходът от бащата е установен с влязло в сила съдебно решение № 45/14.02.2018г. по гр.д.№ 777/2017г. по описа на ВТОС /стр.81-82/. Поради това съдът приема и двете да са активно легитимирани по предявените против застрахователя искове за обезщетение на неимуществени вреди.