Решение № 10681 от 04.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10681 гр. София, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110147095 по описа за 2021 година

/ЮЛ/ е предявила против И. Н. П., Д. П. П. и М. П. П. обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди, че по силата на съществуващи облигационни отношения с ответниците в периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. е доставял ТЕ в имот - апартамент /№/, находящ се в /адрес/, която не била заплатена. В този период услугата дялово разпределение била извършвана от /ЮЛ/.

Претендира, че неизплатени останали следните суми: 3233,75 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м. 04.2019г.; 463,50 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 09.02.2021г.; 19,80 лева - главница за дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до м.04.2019г.; 4,03 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2018г. до 09.02.2021г.

Като наследници на починалия П. Д. П., респективно собственици на имота, ответниците следвало да заплатят визираните по-горе суми, разпределени според квотите им, както следва:

-И. Н. П. при квота 4/6 – 2155,83 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 12.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането; 309,00 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 09.02.2021г.; 13,20 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 1 12.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 2,68 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2018г. до 09.02.2021г.

-Д. П. П. при квота 1/6 – 538,95 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 12.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането; 77,25 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 09.02.2021г.; 3,30 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 12.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 0,67 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2018г. до 09.02.2021г.

-М. П. П. при квота 1/6 – 538,95 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 12.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 77,25 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 09.02.2021г.; 3,30 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 12.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,67 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2018г. до 09.02.2021г.

Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят визираните суми. Моли да му бъдат присъдени разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците чрез адв. Г. представят отговор на исковата молба, в която оспорват исковете. Правят възражение за изтекла давност за част от сумите, касаещи ТЕ и дяловото разпределение. Относно втория отчетен период оспорват размера на главницата за ТЕ и претендираната мораторна лихва. С допълнителна молба /депозирана в срока на отговор/ представят вносна бележка за заплащане на част от претендираната сума, а именно 2300 лева, който факт молят да бъде съобразен от назначената ССЕ.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представените по делото писмени доказателства – договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от дата 07.03.2000г. /л. 9-10 от делото/ се установява, че на посочената дата е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот – ап. /№/, находящ се в /адрес/, по силата на който П. Д. П. е закупил същия, като по този начин е придобил правото на собственост върху него.

Видно от приобщения акт за сключен граждански брак № 306 от 21.03.1965г. /л. 89 от 2 делото/, на посочената дата П. Д. П. и ответницата И. Н. П. са сключили граждански брак, който е бил факт и към датата на закупуване на процесния апартамент от страна на П. П..

При това положение, със закупуването на процесния апартамент от страна на П. П., недвижимият имот е станал СИО, притежавана от двамата съпрузи.

Видно от представеното удостоверение за наследници на П. Д. П. /л. 14 от делото/, последният е починал на 20.01.2014г., от който момент СИО по отношение на процесния апартамент е станала дялова. П. П. е оставил за свои наследници ответниците по делото, а именно: И. Н. П. /съпруга/, Д. П. П. /син/ и М. П. П. /дъщеря/.

Съдът кредитира посочените писмени доказателства, като съобрази, че същите не се оспорват от страните.

При така събраните доказателства изводът е, че след смъртта на П. Д. П., собствеността върху притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, е преминала върху неговите наследници поравно, като всеки от тях е придобил по 1/6 ид.ч. В тази насока съдът съобрази разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, съгласно която: „Децата на починалия наследяват по равни части” и чл. 9, ал. 1 ЗН, съгласно която: „Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете”.

При това положение ответницата И. П. е станала собственик общо на 4/6 ид.ч. на процесния апартамент /формирана от притежаваната от нея ½ ид.ч. и наследената 1/6 ид.ч. от починалия й съпруг/. Ответниците Д. П. и М. П. са придобили собствеността всеки от тях на по 1/6 ид.ч.

От събраните по делото писмени доказателства, представени от ищеца и /ЮЛ/ и неоспорени от ответниците: Договор № 501 от 09.01.2004г., сключен между ЕС на адрес:

/адрес/ и /ЮЛ/, Протокол от проведено общо събрание на ЕС на недвижим имот на посочения адрес от 20.09.2003г., съобщения към фактури, извлечение от сметка за абонат 4000017997, Договор от 02.11.2007г., сключен между /ЮЛ/ и /ЮЛ/ при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, главни отчети и документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на ЕС, и изравнителни сметки, се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена, както и процесния имот. Последното обстоятелство не се оспорва от ответниците.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответниците в качеството си на собствени ци на топлоснабдения имот – ап. № /№/, находящ се в /адрес/ при съответните квоти, в периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. са били клиенти/потребители на доставяната до имота топлинна енергия.

Предвид цитирания по-горе законов текст ответниц и т е , като собствениц и на топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от яхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота 3 от ищеца /ЮЛ/ топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответни ците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците или техния наследодател да са се възползвали от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Разглежданите до тук обстоятелства не се и оспорват от самите ответници, като основното им възражение е за изтекла погасителна давност за част от претендираните суми.

Именно поради това и съдът не назначи изслушването на СТЕ, а единствено на ССЕ.

Съгласно заключението на основната ССЕ:

При извършена проверка в отдел Съдебни вземания към Правна Дирекция на ищцовото дружество, вещото лице установи данни за постъпили суми в размер на 2300 лева, като сумата е постъпила в /ЮЛ/ на 29.10.2021г.

Вещото лице сочи, че с посочената сума от страна на ищеца /ЮЛ/ са погасени следните задължения: главница – 1748,51 лева; мораторна лихва – 233,77 лева; съдебни разноски – 153,84 лева; юрисконсултско възнаграждение – 50 лева и законни лихви – 113,88 лева.

След плащанията в счетоводството на ищеца се водят задължения от ответниците в размер на 2206,51 лева, както следва: главница - 1505,04 лева; мораторна лихва – 233,76 лева; съдебни разноски – 353,84 лева; законни лихви – 113,87 лева.

Сумите от изравнителните сметки за процесния период са били въведени в инфрмационната система на ищеца през месеците 07.2018г. и 07.2019г.

Общият размер на неплатените от ответника суми за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. възлиза на 3253,55 лева, от които 554,75 лева – по първата обща фактура и 2679 лева – по втората обща фактура.

При извършена проверка по партидата на абонатен номер 382134 с титуляр И. П. за периода от месец май 2017г. до месец април 2019г. /включително/, са фактурирани 7146,07 лева, от които: 4682,49 лева за топла вода и 2463,67 лева за отопление.

Мораторната лихва върху главницата 3253,55 лева за периода от датите на падеж на съответните фактури до 09.02.2021г. е в размер на 467,53 лева.

За периода от месец юни 2018г. до месец април 2019г. включително по партидата на 4 имота са фактурирани 3544,56 лева, от които: 2257,61 лева за топла вода и 1286,95 лева за отопление; сторнирани задължения с кредитни известия – 3544,56 лева; начислени суми с обща фактура 2886,73 лева; прихващане на 14.08.2019г. – 343,13 лева, отчет уреди дялово разпределение – 19,80 лева.

Следователно задължението за главница за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2019г. е 2543,60 лева за ТЕ и 19,80 лева за дялово разпределение.

Мораторната лихва върху главницата от 2563,40 лева за периода от датите на падеж на съответните фактури до 09.02.2021г. е в размер на 349,40 лева.

Съдът кредитира изцяло заключението на ССЕ, като съобрази, че вещото лице е отговорило изцяло на поставените въпроси.

Що се отнася до допълнителното заключение на ССЕ съдът не кредитира същото, тъй като част от поставените въпроси касаят задълженията по общите фактури, които принципно се установяват и от самите писмени доказателства /фактурите/, а друга част са ирелеванти.

Що се отнася до задълженията за дялово разпределение, съдът, позовавайки се на извлечението от сметка за процесния абонатен номер /л. 19 от делото/ прие за доказана и сумата, начислена и дължима за дялово разпределение в процесния период, която съответства на общо претендираната – 19,80 лева /касае се за математически сбор на отделните суми, начислени за дялово разпределение за отделните месеци в процесния период/. Именно тази сума сочи и вещото лице в заключението си.