Решение № 178 от 27.05.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Перник , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211700500129 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 260553/18.12.2020г., постановено по гр.д. № 3784/2020г. по описа на Пернишкия районен съд е отхвърлен искът на ЧСИ Ш. Д. срещу „НД Мениджмънт“ООД, гр.П.,с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 226 лв., представляваща неплатени авансово дължими разноски по изп.д.№ 972/2015г. на ЧСИ Ш. Де., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1816/2020г. на ПРС. Със същото решение ЧСИ Ш. Д. е осъден да заплати „НД Мениджмънт“ООД, гр.П. сумата от 500 лв., представляваща направени в исковото и заповедното производство разноски.

В срок решението е обжалвано от ЧСИ Ш. Д. като отправеното до съда искане е същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, основано на погрешно възприета фактическа и правна обстановка и предявеният иск да бъде уважен.

Основните доводи във въззивната жалба са концентрирани върху твърдението, че представените пред районния съд фактура и две сметки по чл. 79 ЗЧСИ, установяват вземането на ищеца срещу ответника. Претендират се разноски. Направено е възражение при условията на евентуалност, ако не се уважи жалбата, да бъде намалено поради прекомерност адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

1

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „НД Мениджмънт“ ООД, гр.П., в който се изразява становище за нейната неоснователност по подробно изложени съображения.

Въззивната инстанция е констатирала, че районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което с определение № 196 от 15.03.2021 г. е дал указания на въззивния жалбоподател, да отстрани нередовностите на предявения иск.

По делото е постъпила в определения срок молба вх. № 1407 от 30.03.2021 г., с която ЧСИ е отстранил нередовностите по предявения иск, в частта по отношение на сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от 186 лева с ДДС, но не е отстранил тези констатирани от съда недостатъци досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 40 лева без ДДС, като по отношение на нея се е ограничил да посочи, че същата се отнася за допълнителни разноски – заплащане на пощенски/или куриерски услуги (неначисляване на ДДС, съгласно чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС), като твърди, че на основание т.31 от ТТРЗЧСИ се дължи сума в размер на 16,00 лева за получаване на информация и документи свързани с длъжника и/или неговото имущество и 14,00 лева – заплащане на пощенски услуги, без да посочи кога и какви пощенски услуги е извършил ЧСИ, нито пък кога и каква информация и документи е получил, свързани с длъжника. По същия начин е посочил и за начислените от него в процесната сметка допълнителни разноски в размер на 10,00 лева, за които се е ограничил да посочи, че се дължат за заплащане на куриерски услуги.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира следното.

С молба подадената в изпълнение на дадените указания молба с вх. № 1407 от 30.03.2021 г. ЧСИ – Ш. Д. не е отстранил констатираните от съда нередовности в предявения иск, в частта относно претендираната сума по сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 40 лева без ДДС, тъй като не е изложил факти и обстоятелства, кога и какви пощенски услуги твърди, че е извършил, за да бъдат начислени същите от него в процесната сметка на стойност от 24 лева, както и не е посочил, каква информация и документи твърди, че е получил по изпълнителното дело относно длъжника, за да начисли такса от 16 лева, и общо по т.31от ТТРЗЧСИ обща сума от 30 лева. Не е ясно и кога и каква куриерска услуга твърди, че е извършил по изпълнителното дело, за да начисли и такса в размер на 10 лева по т.31 от ТТРЗЧСИ.

Надлежното упражняване на правото на иск е условие за допустимост на процеса и за постановеното по съществото на спора съдебно решение. Тъй като въззивната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното пред нея първоинстанционно решение, когато въззивният съд констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, той следва да я остави без движение, като даде указания за отстраняването им и в зависимост от изпълнението на тези указания или се произнася по основателността на въззивната жалба или обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. Тези правомощия на въззивния съд следват от задължението му по чл.269 от ГПК да извърши служебна проверка за допустимостта на обжалваното решение. С оглед неотстраняването на указаните на ищеца нередовности на исковата молба в частта, досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 40 лева без ДДС и съобразявайки дадените с ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на 2

ОСГТК задължителни указания, настоящият състав намира постановеното първоинстанционно решение в тази му част за недопустимо – постановено по ненадлежно предявен иск, поради което в частта за сумата от 40 следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази му част прекратено.

Съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТ, когато производството по делото се прекрати, издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо издадената в полза на ищеца заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от *** г., по ч.гр.д. №1816/2020 г. на ПРС следва да бъде обезсилена в частта, в която с настоящото решение се обезсилва първоинстанционното решение.

В останалата част исковата молба е редовна, тъй като с молба вх. № 1407 от 30.03.2021 г., ЧСИ е отстранил нередовностите в предявения иск, в частта касаеща извършените действия, за които е съставена сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от 186 лева с ДДС, поради което и въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на *** г. по ч.гр.д. № 1816/2020 г. по описа на ПРС против „НД Мениджмънт“ ООД по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** г. в полза на ЧСИ – Ш. Ш.

Д., с рег. № *** за сумата от 226,00 лева, представляваща неплатени такси и разноски съгласно, т.3, т.4, т.5, т.8, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело № 20157960400972, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 03.07.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е депозирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. В указания от съда едномесечен срок ЧСИ е предявил настоящият иск по реда на чл. 422 ГПК.

Няма спор по делото и, че на *** г. по гр.д. № 348/2015 г. на РС- П., в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, с който С. Т. И. е осъден да му заплати подробно посочените в същия суми.

От приложеното изпълнително дело се установява, че с молба от 14.10.2015 г. било образувано изп.д. № 972/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш. Д. със страни: взискател „НД Мениджмънт“ ООД и длъжник – С. Т. И.. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши справка за наличие на открити банкови сметки на длъжника и наложи запор върху вземанията по тях при наличие на такива, като посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.

В изпълнение на молбата за проучване имуществото състояние на длъжника 3

ЧСИ е извършил следните справки: на *** г. - 2 броя справки в НАП / съобщенията са получени от НАП видно от представени отговори на запитванията – от *** г. /; на *** г. –справка в НАП - 1 брой; / съобщението е получено от НАП видно от представения отговор от *** г. / на *** г. - справка в ИКАР – 2 броя; на *** г. – 1 брой справка в НАП /съобщението е получено от НАП видно от представения отговор от *** г./, за които в сметката по чл.79 от ЗЧСИ № *** г. е начислил държавна такса в размер на 36 лева с ДДС по т.3 от ТТРЗЧСИ.

За направените искания от *** г. и *** г. за извършване на справки в НАП няма доказателства по изпълнителното дело да са изпратени. Няма постъпил отговор във връзка с исканията за извършване на справки, от което да се обоснове извод за изпращането им и в този смисъл претенцията за сумата от 12 лв. се явява недоказана.

По образуваното изпълнително дело ЧСИ е изпратил уведомление до длъжника за присъединяване на НАП по образуваното изпълнително дело от 28.10.2015 г., получено от същия на 12.05.2016г.; изпратил е съобщение до КАТ на 16.05.2016 г., по което е постъпил отговор на 02.06.2016 г., изпратил е уведомление до длъжника за присъединяване на НАП по образуваното изпълнително дело, изпратил е уведомление до взискателя от 27.03.2020 г., получено на 01.04.2020 г., като е изпратил и уведомление до ДСИ от 09.04.2020 г. за прехвърляне на изпълнителното дело, получено на 15.04.2020 г., за които в сметката по чл.79 от ЗЧСИ № *** г. е начислил държавна такса в размер на 48 лева с ДДС по т.3 от ТТРЗЧСИ.

За връчено на 20.11.2015 г. уведомление до Районен съд-П. от дата 13.11.2015 г. е начислена такса по чл. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС.

С оглед молбата на взискателя от 22.07.2019 г. за служебно прехвърляне на изп.д. № 972/2015 г. към ДСИ към РС- П., ЧСИ – Д. е изготвил копие от изпълнително дело, което се установява от приложения към изпълнителното дело протокол от *** г.

ЧСИ е извършил и следните изпълнителни действия: изготвил и изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху вземане по банкова сметка на длъжника от *** г.; изготвил и изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху вземане по банкова сметка на длъжника от *** г.; изготвил и изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху вземане по банкова сметка на длъжника от *** г., за които съгласно т.9 от ТТРЗЧСИ – е начислил сумата от 54 лева с ДДС.

Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която процесната сметка е отразена в счетоводството на ЧСИ Ш.

Д. през *** г., както и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС, но не е отразена в счетоводството на ответника и не са отразени в дневника за покупки за съответния период, като и ответникът не е заплатил претендираната сума по сметката.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявените пред районния съд по реда на чл.422 ГПК искове са предявени от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Спорни по делото са въпросите свързани с дължимостта на начислените в процесната сметка такси и разноски и до обема на извършените от ЧСИ да 4 изпълнителни и технически действия в съответствие с чл.18 от ЗЧСИ.

Разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ дава възможност на взискателя да възложи на ЧСИ извършване на посочените в същата допълнителни действия, като да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество, т.е. тази разпоредба дава възможност взискателят да възложи на ЧСИ извършване на технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните процесуално-правни действия по образувано изпълнително дело. Възлагането в посочените случаи представлява овластително волеизявление на взискателя, което има за резултат пораждане на правомощия за частния съдебен изпълнител, с каквито той не разполага ex officio. Отношенията, които се пораждат между частния съдебен изпълнител и лицето, което му възлага извършването на определени действия, само наподобяват мандатното правоотношение, възникващо от договор за поръчка или комисионен договор. Следва да се подчертае, че частният съдебен изпълнител запазва особеното си правно положение на лице, на което държавата е възложила публичноправни функции. Ето защо, в хипотезите на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител не губи своята независимост и не се превръща в довереник или комисионер на взискателя, а продължава да бъде длъжностно лице, изпълняващо възложени от държавата функции. Дори в хипотезата на ал. 4, при която заложният кредитор е възложил на частния съдебен изпълнител извършването на продажба на имущество, върху което е учреден особен залог, по реда на Закона за особените залози и която стои най-близо до мандатно правоотношение, отношенията между възложителя и частния съдебен изпълнител не са равнопоставени. Макар че е налице възлагане от взискателя и приемане от частния съдебен изпълнител да извърши възложените действия, между тях не се поражда договорно правоотношение.Частният съдебен изпълнител се превръща в деен двигател на изпълнителното производство, като същевременно освобождава взискателя от тежестта да издирва имуществените права на длъжника, да избира изпълнителен способ и да иска предприемане на изпълнителни действия. Следва да се има предвид отговорността за незаконосъобразно принудително изпълнение. По принцип взискателят отговаря за материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, докато съдебният изпълнител отговаря при процесуална незаконосъобразност. Отговорността за законосъобразното предприемане и извършване на изпълнителни действия при възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ се носи както от съдебния изпълнител, така и от взискателя. Взискателят отговаря за вредите от материално незаконосъобразно принудително изпълнение по правилата на непозволеното увреждане. В случай, че частният съдебен изпълнител е приел възложеното му извършване на изпълнителни действия, той носи отговорност и за материална незаконосъобразност - при насочване на изпълнение върху чуждо имущество. Ето защо, с действията си частният съдебен изпълнител ангажира отговорността на взискателя, който отговаря по правилата на непозволеното увреждане като възложител на работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е при условията на несъщинска солидарност. Изложеното е в контекста на обосноваването на допустимост на възражения от страна на взискателя като възложител за необходимост на извършените действия от страна на ЧСИ.