Решение № 5112 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5112 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100512955 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. К. Т., чрез адв. З., срещу решение № 17144/23.09.2025г., постановено по гр. дело № 66369/2024г. по описа на СРС, 50-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 1 595.44 лева, представляваща главница за цена на доставена през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. топлинна енергия в топлоснабден имот ап. 5, находящ се на адрес гр. София, ул. „********, надпартерен, ведно със законна лихва от 18.06.2024г. до изплащане на вземането, и за сумата 437.07 лева - мораторна лихва върху същата главница за периода от 15.09.2022г. до 28.05.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 37044/2024 г. по описа на СРС, 50-и състав.

На първо място във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост на производството, респ. на постановеното съдебно решение. С решението си СРС следвало да установи задължението в размера на издадената заповед по чл. 410 ГПК, но в случая било налице разминаване между издадената заповед за изпълнение на парично задължение и установеното от съда задължение за потребена ТЕ. На следващо място жалбоподателят излага доводи за неправилност и 1 необоснованост на решението в обжалваните части. То не кореспондирало със събраните по делото доказателства, СРС не извършил цялостен анализ на събраните доказателства и дори не маркирал заключението на СТЕ, от което се установило реално потребеното от ответника количество ТЕ през процесния период. Сочи, че преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на ответника било съобщено, че дължал сумата 1 249 лева и той заплатил същата. Впоследствие му било съобщено, че имал дължим остатък от 500 лева и той внесъл и тази сума. При подаването на заявлението по чл. 410 ГПК ищецът не приспаднал сумата 1 249 лева, платена за заявения по делото период. Плащането й и нейната относимост към процесния период се установило от заключението на ССчЕ. Ищецът не съобразил това плащане и към момента на предявяването на установителните искове по чл. 422 ГПК. От заключението на СТЕ било установено, че потребената от абоната топлинна енергия не съответствала на фактурираната от ищеца такава. Самият факт на разминаването обуславяло неоснователност на претенцията на ищеца. Документите, в които количествата били фактурирани били неистински и не можели да служат като основание за претендираното плащане по същите. Неплащането на сумите от страна на ответника се дължало само и единствено на виновното поведение на ищеца, който му поднасял разнопосочна информация за размера на задълженията му. Така към 13.06.2022г. задължението било 1 442.80 лева, към м.02.2024г. сумата била 5 265.93 лева, месец по-късно – 4 301.68 лева, към 13.08.2024г. – 1 747.67 лева, а към 13.01.2025г. – 1 216.47 лева. ищецът не бил дал повод за завеждането на делото, предвид на което и не следвало да понася разноски. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това исковете на ищеца да бъдат изцяло отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Като необжалвано в частите, в които с първоинстанционното съдебно решение исковете на ищеца са отхвърлени, решението на СРС е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Предмет на установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК е съществуването на 2 вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение.

В процесния казус със заявлението по чл. 410 ГПК заявителят „Топлофикация София“ ЕАД претендирал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Н. К. Т. за сумите 2 026.81 лева, представляваща цена на доставена пред периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. топлинна енергия в имота на ответника – ап.

5, находящ се в гр. София, ул. „********, надпартерен, аб. № 23567/инст. 4000014754, сумата 437.07 лева – мораторна лихва върху същата главница, дължима за периода от 15.09.2022г. до 28.05.2024г., сумата 68.63 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., сумата 15.70 лева – мораторна лихва върху последната главница за периода от 16.07.2021г. до 28.05.2024г., ведно със законната лихва върху главниците от депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 18.06.2024г. до окончателното погасяване на вземанията.

С възражението си по чл. 414 ГПК оспорил претенциите на ищеца при твърдение, че платил необхванатите от погасителна давност задължения, а за постарите възразил за изтекла погасителна давност. На тези основания изложил твърдения, че нямал задължения към ищеца за процесния период. Към възражението си представил 2 бр. платежни нареждания, както следва: за сума на стойност 1 249 лева, заплатена на ищеца преди процеса – на 27.03.2024г., с посочено основание „главница за 2022г., аб. № 38722, ул. „********“ и сума в размер на 500 лева, заплатена на 08.08.2024г. (в едномесечния срок за възражение), с посочено основание „частично плащане на главница по ч.гр.д. № 37044/2024г. за периода 18.06.2021г. до 30.04.2023г.“

Със становището си ищецът „Топлофикация София“ ЕАД признал, че получил сумата 500 лева, която отнесъл за погасяване на главница по делото. По отношение на сумата 1 249 лева изложил, че процесният абонатен номер бил 23567, докато в платежния документ се сочел различен абонатен номер и нямало основание за съобразяване на плащането за процесния период.

В указания му от заповедния съд срок по чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 ГПК предявил исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията си по ч.гр.д. № 37044/2024г. по описа на СРС, 50-и състав, както следва: за сумата 1 595.44 лева – главница за топлинна енергия, доставена в периода от м.05.2021г. до м.04.2024г., сумата 437.07 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода от 15.09.2022г. до 28.05.2024г. и за сумата 15.70 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за времето от 16.07.2021г. до 28.05.2024г. С молба от 16.12.2024г. ищецът пояснил, че със заплатената му на 08.08.2024г. сума в размер на 500 лева погасил главницата за дялово разпределение в размер на 68.63 лева, а останалата част отнесъл за погасяване на задължението за главница за топлинна енергия.

3

Настоящият съдебен състав счита, че предявените с исковата молба на ищеца вземания имат за източник същите правопораждащи факти, както и претенциите в заповедното производство – претендира се цена на топлинна енергия, доставена в периода от м.05.2021г. до м.04.2024г. в същия посочен в заявлението имот, като напълно идентични са и претенциите за мораторна лихва, отчетено е плащането на сумата 500 лева, извършено на 08.08.2024г. Налице е идентичност на фактическия състав, от който вземанията произтичат, като намаляването на размера на дълга е напълно допустимо с оглед твърдяното и от самия длъжник плащане на сумата 500 лева. Предявените установителни искове са допустими, респ. допустимо е и първоинстанционното съдебно решение в обжалваните от въззивника части.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната част на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

По делото не е спорно, че през процесния период ответникът бил клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот - ап. 5, находящ се в гр. София, ул.

„********, надпартерен, аб. № 23567/инст. 4000014754 по сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Спорните пред настоящата инстанция въпроси касаят размера на задълженията – правилно ли ищецът извършил начисленията на доставените количества ТЕ в имота на ответника през процесния период, какви били платените от ответника суми касателно периода, отчетено ли било извършеното от ответника преди процеса плащане на сумата 1 249 лева за процесния период.

Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактура, изравнителни сметки, протоколи за неосигурен достъп и др. по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.

Съгласно заключението на СТЕ процесният апартамент № 5, находящ се в гр.

София, ул. ********, фигурирал в базата данни на ищеца с аб. № 23567. Имотът имал пълен отопляем обем 225 куб.м. ТЕ за отопление на имота се изчислявали на база отчетени данни от радиоотчет на 4 бр. ИРРО в имота и припадащият се дял от радиатор в общите части на сградата по максимален специфичен разход на сградата.

За процесния период не бил осигурен достъп за отчитане на уредите, за което бил съставен протокол, подписан от представител на ЕС. Разпределението на топлата вода се извършвало за един обитател по норма за разход по чл. 69, ал. 2, т. 2 на Наредбата № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Ответникът не твърди и не установява да е осигурил достъп за отчитане на уредите – в случая на водомера за топла вода. Поради неосигурения достъп за отчитане и топлата вода била начислена при условията на неосигурен достъп за 1 брой 4 потребител при норма разход 0.140 куб.м за 1 потребител за 1 денонощие и в съответствие с нормативната уредба. От ТЛП по делото са представени и протоколите за неосигурен достъп, приети като писмени доказателства и неоспорени от страните по делото. Същите носят подпис на лице от ЕС с посочено име и номер на апартамент.

При кредитиране заключението по СТЕ, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и извършени справки при ищеца и при ФДР, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване поднормативната уредба. Съобразно заключението на вещото лице дяловото разпределение през процесния период било извършвано съгласно Наредба № Е-РД-041/12.03.2020г. за топлоснабдяването и методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към наредбата. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Техем Сървисис“ ЕООД при спазване поднормативната уредба.

Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 2 бр. изравнителни сметки за процесния период: от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. – 10.15 лева за доплащане от абоната и от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. – 422.70 лева за доплащане от абоната. Съгласно изслушаното заключение на СТЕ за процесния период начислената сума за периода по фактури (прогнозна консумация) била в размер на 2 803.74 лева, като от изравнителните сметки следва да бъде прибавена сумата от 432.85 лева. Съгласно заключението на СТЕ, след съобразяване на горната сума за изравняване, цената на разпределената на абоната топлинна енергия възлиза на обща стойност 3 236.59 лева за целия процесен период.