Определение № 1456 от 09.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1456 гр. Благоевград, 09.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200501276 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „Е“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. В., район О., ул. „С.“ №, представлявано от С. Й. С., чрез адв. И. Л., адрес за съобщаване и кореспонденция: гр. В., бул. „М. Л.“ №, ет. против Решение № 186/09.06.2025 г., постановено по гр.д.

№ 1191/2022 г. по описа на РС- Разлог.

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Ет“ ЕООД против Т. С. Ж. иск за признаване на установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 347,37 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни услуги от 02.11.2018 г. за мобилен телефонен номер ***с абонаментен план „S.“, в к.“, и за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „V“, в който план са включени интернет услуги, сключени между длъжника и „Б.” ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с № *** г., № *** г. и № *** г., както и сумата в размер на 111,86 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 23.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 365 от 15.06.2022 г. по ч.гр.д. № 542/2022 г. по описа на РС- Разлог.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на районния съд, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изготвил доклад съобразно изискванията на чл. 146 ГПК, което от своя страна е довело до постановяване на порочен съдебен акт, основаващ се на 1 превратно тълкуване на доказателствата.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд за недоказаност на исковата претенция. Твърди се, че като страна по договор за телекомуникационни услуги от 02.11.2018 г. и договор за телекомуникационни услуги от 13.12.2018 г. ответникът е имал възможност да прекрати договорните правоотношения едностранно по предвидените в договорите ред и условия, като не са предприети мерки по прекратяване на договорите. Сочи се, че са налице валидно сключени договори, по които ответникът е изпаднал в забава, което е достатъчно основание за предявяване на иск. В издадените фактури бил посочен клиентски номер, който е идентичен с този в сключения между страните договор от 02.11.2018 г. и от 13.12.2018 г., което е достатъчно условие да се обвърже първичния счетоводен документ с правното основание за дължимост на обективираните в него суми.

Според жалбоподателя неправилно районният съд е приел, че представените фактури не притежават доказателствена сила. Твърди се, че е налице валидно сключен договор за мобилни услуги, който не е прекратен, поради което ответникът следва да изпълнява задължението си по договора. Посочва се, че ответникът е ползвал няколко месеца предоставените му услуги, без да прави възражения за качеството на услугите. От мобилния оператор са издадени фактури за ползваните услуги, които не са заплатени от ответника.

Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията на ответника, на 16.10.2018 г. между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г. Г.“ ООД е сключен договор за цесия, по силата на който дружеството- цесионер е придобило вземанията срещу ответника по процесните фактури. От своя страна, с договор за цесия от 28.01.2022 г. „С.Г. Г“ ООД прехвърлило всички свои вземания срещу ответника, придобити от „Б.” ЕАД в полза на въззивника.

Прави се искане за отмяна на Решение № 186/09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1191/2022 г. по описа на РС- Разлог и уважаване на предявените искове.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 17.11.2025 г. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че изложеното във въззивната жалба не кореспондира с действителното фактическо положение и събраните доказателства по делото.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е процесуално допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 05.02.2026 г. от 09:00 часа за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Определението е окончателно.

2

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1456 гр. Благоевград, 09.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200501276 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „Е“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. В., район О., ул. „С.“ №, представлявано от С. Й. С., чрез адв. И. Л., адрес за съобщаване и кореспонденция: гр. В., бул. „М. Л.“ №, ет. против Решение № 186/09.06.2025 г., постановено по гр.д.

№ 1191/2022 г. по описа на РС- Разлог.

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Ет“ ЕООД против Т. С. Ж. иск за признаване на установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 347,37 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни услуги от 02.11.2018 г. за мобилен телефонен номер ***с абонаментен план „S.“, в к.“, и за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „V“, в който план са включени интернет услуги, сключени между длъжника и „Б.” ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с № *** г., № *** г. и № *** г., както и сумата в размер на 111,86 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 23.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 365 от 15.06.2022 г. по ч.гр.д. № 542/2022 г. по описа на РС- Разлог.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на районния съд, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изготвил доклад съобразно изискванията на чл. 146 ГПК, което от своя страна е довело до постановяване на порочен съдебен акт, основаващ се на 1 превратно тълкуване на доказателствата.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд за недоказаност на исковата претенция. Твърди се, че като страна по договор за телекомуникационни услуги от 02.11.2018 г. и договор за телекомуникационни услуги от 13.12.2018 г. ответникът е имал възможност да прекрати договорните правоотношения едностранно по предвидените в договорите ред и условия, като не са предприети мерки по прекратяване на договорите. Сочи се, че са налице валидно сключени договори, по които ответникът е изпаднал в забава, което е достатъчно основание за предявяване на иск. В издадените фактури бил посочен клиентски номер, който е идентичен с този в сключения между страните договор от 02.11.2018 г. и от 13.12.2018 г., което е достатъчно условие да се обвърже първичния счетоводен документ с правното основание за дължимост на обективираните в него суми.

Според жалбоподателя неправилно районният съд е приел, че представените фактури не притежават доказателствена сила. Твърди се, че е налице валидно сключен договор за мобилни услуги, който не е прекратен, поради което ответникът следва да изпълнява задължението си по договора. Посочва се, че ответникът е ползвал няколко месеца предоставените му услуги, без да прави възражения за качеството на услугите. От мобилния оператор са издадени фактури за ползваните услуги, които не са заплатени от ответника.

Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията на ответника, на 16.10.2018 г. между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г. Г.“ ООД е сключен договор за цесия, по силата на който дружеството- цесионер е придобило вземанията срещу ответника по процесните фактури. От своя страна, с договор за цесия от 28.01.2022 г. „С.Г. Г“ ООД прехвърлило всички свои вземания срещу ответника, придобити от „Б.” ЕАД в полза на въззивника.

Прави се искане за отмяна на Решение № 186/09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1191/2022 г. по описа на РС- Разлог и уважаване на предявените искове.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 17.11.2025 г. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че изложеното във въззивната жалба не кореспондира с действителното фактическо положение и събраните доказателства по делото.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е процесуално допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 05.02.2026 г. от 09:00 часа за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Определението е окончателно.

Разпечатката съдържа 60 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5943608-07ad-47e5-899b-ea6be01911e4