Решение № 1494 от 18.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1494 гр. София, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100509049 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.

С решение № 20112386/11.05.2021 г., постановено по гр. д. № 6699/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 150 състав, е признато за установено по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „С.Е.“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД, иск с правно основание чл.49 ЗЗД, че „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД дължи на „С.Е.“ ЕООД сума в размер на 1 143, 86 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разноски по гр. д. № 767/2017 г. по описа на РС – Левски, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГП – 24.07.2019 г. до окончателното заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 24.09.2019 г. по ч. гр. д. № 42820/2019 г. на СРС, 150 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 337, 77 лв. – разноски в исковото производство в СРС и сумата от 325 лв. – разноски в заповедното производство.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображение, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Счита, че съдът се е произнесъл по въпрос, по който е налице влязъл в сила съдебен акт. По този начин е пререшен спор, по който е формирана сила на пресъдено нещо.

Твърди, че страните са участвали в предходно производство по гр. д. № 767/2017 г. на РС-Левски, по което спорът, предмет на делото, е бил решен. В случай, че съдът приеме, че обжалваното решение е допустимо, то същото е неправилно. Твърди, че не са причинили вреда на ищеца поради виновни противоправни действия на техни служители. По силата на закона в случаите, 1 когато следва да се издаде фактура по реда на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) за клиент на свободния пазар, тя се издава от дружеството на търговеца на електроенергията, а той издава такава на клиента. Това разбиране на законодателя е възпроизведено и в сключения между страните рамков договор. в изпълнение на законовото си задължение е съставил фактура за проверката по ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). Претендираните суми са присъдени съгласно нормите на ГПК, уреждащи разпределянето на разноските между страните, участващи в съдебното производство. С оглед на това не е налице хипотеза, при която сумата да е възложена в тежест на ищеца поради някакво виновно и противоправно действие от страна на служители на дружеството. В чл.78, ал.10 ГПК е предвидено, че на третото лице – помагач, каквото качество дружеството е имало в производството пред РС – Левски, не се присъждат разноски, но дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Ищецът не твърди, че ответникът е има процесуално поведение в производството пред РС – гр. Левски, което да е причинило разноски на ищеца. Фактурата, която е преценявана от РС – гр. Левски, е издадена от дружеството на насрещната страна в съответствие с изискването на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) и на сключения между страните рамков договор.

Тъй като не е налице виновно и противоправно действие, не е налице основание за ангажиране на отговорността му. Моли съда да обезсили обжалваното решение, а в условията на евентуалност – да го отмени.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „С.Е.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Не е налице произнасяне по решен спор, тъй като настоящият спор е по иск с правно основание чл.49 ЗЗД – за установяване на имуществени вреди, изразяващи се в сторени по гр. д. № 767/2019 г. на РС – гр. Левски. С оглед на това счита, че производството по делото е допустимо.

По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че служители на ответника са издали фактура на стойност 4 699, 20 лв., представляваща начислена сума след извършена проверка по реда на ПИКЕЕ на обект на клиент на ищеца „А. В.“ АД, като посочената сума е била префактурирана и от ищцовото дружество, като същото е издало фактура със същата стойност и за същата ел. енергия с посочен платец „А. В.“ АД. По съдебен ред е установено, че тази сума е недължима от посоченото дружество, тъй като „Чез Р.Б.“ АД не е спазил процедурата в ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). С оглед на това счита, че с поведението си ответното дружество е причинило имуществена вреда на ищеца, който от своя страна е изпълнил всички свои договорени между страните задължения и не носи отговорност за начислените от ответника суми по реда на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). След като с влязло в сила решение е установено, че сумата е начислена и претендирана незаконосъобразно, счита, че предявеният иск е основателен. Противопавното поведение на ответника се изразява в начисляването на суми в нарушение на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). По делото е установено, че претърпените от ищеца вреди възлизат на 1 143, 86 лв. – заплатени разноски в производството пред РС – гр. Левски. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и 2 обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Ищецът твърди, че въз основа на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по гр. д. № 42820/2019 г. по описа на СРС, 150 състав, е постановена заповед за изпълнение срещу ответника, който е депозирал възражение срещу нея. На 31.08.2017 г. ответното дружество е начислило сумата в размер на 4 699, 20 лв. като задължение за плащане, като я включва при издаването на част от фактура № 003159735/31.08.2017 г. Тази сума е начислена от ответника на основание на констативен протокол № 3019945/26.07.2017 г. от отдела му “Нетехнически загуби“и ПИКЕЕ. С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 767/2017 г. на РС - гр.

Левски е установено, че не съществува валидно вземане за заплащане на сумата от 4 699, 20 лв. Ищецът е лицензиран търговец на ел. енергия и като такъв няма право и задължение да отчита електромери и да установява верните и точни размери на потребяваната от абонатите количества на ел. енергия, да извършва и да участва в проверки на средства за измерване, електромери и съоръжения, които не са негова собственост, както и да съставя протоколи за такива проверки. Ищцовото дружество не е участвало в тази проверка, нито е било уведомено, че същата не се състои, нито е поканен да участва в нея. Сумата е недължима поради незаконосъобразни действия на ответното дружество. В производството по горепосоченото дело в тежест на „С.Е.“ ЕООД са възложени разноски в размер на 1 143, 86 лв., които са заплатени. Тази сума съставлява имуществена вреда, която се намира в причинно – следствена връзка с незаконосъобразното издаване на фактура № 003159735/31.08.2017 г. за сумата от 4 699, 20 лв. Тези вреди са причинени от ответното дружество в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа, регламентирани в ПИКЕЕ. В ПИКЕЕ не е регламентирана уредба на обществените отношения, които биха се породили в случай на незаконно издаване на фактура от мрежовия оператор. С оглед на това счита, че приложение следва да намерят общите правила на ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1 143, 86 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 24.07.2019 г., до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че „С.Е.“ ЕООД е отправил искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, като същите се възложат в тежест на „ЧЕЗ Р.Б.“. Искането е оставено без разглеждане, като „С.Е.“ ЕООД не е обжалвал това определение. Също така не е обжалвал и постановеното съдебно решение. Поддържа, че производството по делото е недопустимо. В условията на евентуалност счита, че предявеният иск е неоснователен. Между страните в производството е сключен рамков договор. По силата на чл.51, ал.2 ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.), когато клиентът е на свободния пазар на енергия и между търговеца на ел. енергия и разпределителното дружество има сключен рамков договор, 3 уреждащ отношенията им, фактурата по ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) се издава от оператора на разпределителната мрежа на търговеца, а последният от своя страна урежда отношенията си с клиента. На основание чл.6, ал.4 от рамковия договор между страните търговецът – ищец, заплаща на мрежовия оператор – ответник, дължимите от клиента суми вследствие на неизмерване, непълно или неточно измерване, определени по реда на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). В тези случаи мрежовият оператор представя на търговеца необходимата допълнителна информация и документи (съставени констативни протоколи).

Фактурата, чиято дължимост е преценявана от РС – гр. Левски, е издадена в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). Счита, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Налице е нормативно задължение при издадена фактура по реда на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) за клиент на свободния пазар, тя се издава от ответното дружество на търговеца на електроенергия, а от своя страна той издава такава на клиента. Това е заложено и в рамковия договор между страните. В съответствие с това изискване е издадена фактура за извършена проверка по реда на ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). Поддържа, че липсва противоправно действие от негов служител. Ищецът не твърди процесуално поведение от страна на ответното дружество, чрез което да са причинили разноски на ищеца. Разноските са разпредели в производството пред РС – Левски съобразно нормата на чл.78 ГПК. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Претендират сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.07.2019 г., подадено от „С.Е.“ ЕООД, е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.09.2019 г. по гр. д.

№ 42820/2019 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, за сумата от 1 143, 86 лв. - главница за вреди, причинени на заявителя от неправомерното поведение на ответника – издаване на фактура № 0003159735/31.08.2017 г. и недължима сума в размер на 4 699, 20 лв., във връзка с което заявителят е сторил разноски по гр. д. № 767/2017 г. по описа на РС-Левски, ведно със законната лихва от 24.07.2019 г. до изплащане на вземането и 325 лв. – разноски по делото, от които: 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника срещу постановената заповед.

Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

С решение № 9 от 18.01.2019 г., постановено по гр. д. № 767/2017 г. по описа на РС – гр. Левски, „С.Е.“ ЕООД е осъден да заплати на „А. В.“ АД, сумата от 4 699, 20 лв., представляваща платена от ищеца цена за консумирана ел. енергия, начислена въз основа на констативен протокол, като побучена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2017 г. до окончателното изплащане сумата. „Чез Р.Б.“ АД е осъден да заплати на „С.Е.“ ЕООД сумата от 4 699, 20 лв., начислена без основание като част от фактура № 003159735/31.08.2017 г. и получена от ответника по обратния иск без основание, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. „С.Е.“ ЕООД е осъден да заплати на „А. Е.“ АД, деловодни разноски в размер на 1 143, 86 лв.

Разпечатката съдържа 27 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a59387d4-1855-48c4-a044-c3fd87818f55