Решение № 436 от 04.12.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Смолян, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100877 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

От „***” С.А. – ***, представлявано от ***, чрез „***” С.А., клон България, представлявано от *** са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК срещу З. Т. М. от гр. Смолян, с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че съществува вземането на ищеца по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 403/2022 г. по описа на СмРС и същата дължи по Договор за потребителски кредит CREX-18432210 сумите: 649,59 лева – главница; 96,77 лева възнаградителна лихва за периода 01.05.2021 – 01.03.2022 г.; 57,79 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 01.06.2021 – 16.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2022 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението. Предявява при условията на евентуалност исковете като осъдителни за същите суми на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендира за разноските в настоящото и в заповедното производство.

Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:

Вземането на ищеца се основава на договор за кредит № CREX18432210/24.02.2021 г., сключен между „***“ като кредитор и З. Т. М. като кредитополучател, по силата на който ищецът е отпуснал кредит на ответницата за закупуване на стоки за срок от 12 месеца, с краен падеж 01.03.2022 г., платим на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 68,03 лева, включваща главници и надбавка – възнаградителна лихва, формирана от ГЛП и ГПР. Ответницата заплатила първата вноска и 1 преустановила плащанията на 01.05.2021 г., като на основание чл. 3 от договора кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълния му размер, за което ответницата е уведомена. Тъй като плащане не е извършено, то ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответницата, по която е образувано ч.гр.д. № 403/2022 г., като издадената заповед за изпълнение е била съобщена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Това породило правният интерес на ищеца от предявяването на исковете.

От Съда се иска да постанови решение, с което да уважи предявените установителни искове или при условията на евентуалност – предявените осъдителни искове за посочените суми.

*** – назначен за особен представител на ответницата в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че ответницата не е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост.

Счита договорът за кредит за нищожен поради противоречие с добрите нрави, липсва на еквивалентност на насрещните престации, заблуждаваща търговска практика, противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като не са посочени действителният лихвен процент и ГПР, липсва яснота за формирането им и съдържащите се в тях компоненти. Договорът не е придружен с погасителен план, в който да се съдържа информация за броя, размера, периодичността и датите за плащане на вноските. Счита, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита поради недействителността на договора за кредит.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание, проведено на 05.10.2023 г., поради прехвърляне на търговското предприятие на ищеца „***” С.А. – *** на 31.05.2023 г., като ищец е конституиран правоприемникът „***“ АД с ЕИК - ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ул. „***“ № 260, представлявано от *** и *** и е заличен първоначалният ищец „***“ – Клон ***.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Изразява становището си писмено и моли да бъдат уважени предявените искове, претендира присъждане на разноските за заповедното и за настоящото производство.

Ответницата се представлява от назначения особен представител ***, който в пледоарията поддържа съображенията в отговора на исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира за разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д. № 403/2022 г. на СмРС, образувано по подадено заявление на 03.05.2022 г. от „***” С.А. - *** чрез „***” С.А., Клон България Смолянският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 218/10.05.2022 г., с която е разпоредено длъжникът З. Т. М. да заплати на кредитора „***“ С.А., С.А. клон България, ЕИК ***, сумите: 649,59 лв. - главница, дължима по Договор за кредит CREX-18432210/24.02.2021 г.; 96,77 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.05.2021 – 01.03.2022 г.; 57,79 лв. мораторна лихва за периода 01.06.2021 – 16.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.05.2022 г. до изплащане на задължението, като и разноски по делото в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Поради връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът с разпореждане № 1205/17.08.2022 г. е указал на заявителя „***” С.А., че в едномесечен срок 2 от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането си, което му е съобщено на 25.08.2022 г. и на 08.09.2022 г. е образувано настоящото производство по предявените от кредитора искове за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение и евентуални осъдителни искове.

Исковете са процесуално допустими, като предявени между надлежно легитимирани страни – приобретателят на кредитора по кредитното правоотношение и длъжника и в предвидения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, предмет на исковете са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Видно от представения

Договор за потребителски кредит CREX18432210/24.02.2021 г., „*** С.А, Клон България” е предоставило на З. Т. М. потребителски кредит в размер на 699 лв., при ГПР 32,64 % и 28,58 % договорен лихвен процент. Общият размер на кредита е 816,36 лв., платим на 12 равни погасителни вноски, всяка в размер на 68,03 лв.. Крайният срок за погасяване на потребителския кредит по погасителен план е 01.03.2022 г.

Поради липса на плащане, ищецът е отправил „последна покана“ до ответницата, с която я е уведомил, че плащането по договора е преустановено на 01.05.2021 г. и вземането става предсрочно изискуемо, тъй като са просрочени две и повече вноски.

Указано й е, че дължи 649,59 лв. главница; 96,77 лв. договорна лихва; 23,19 лв. обезщетение за забава или общо 769,55 лв. към 07.10.2021 г.. Същата е поканена в срок от седем дни от получаването на поканата да плати, като в противен случай срещу нея ще бъдат предприети действия за принудително изпълнение. От страна на ищеца не се представят доказателства поканата да е връчена на ответницата.

Съгласно заключението по назначената СИЕ с умата по договора за кредит в размер 699 лева е усвоена на 24.02.2021 г., като същата е заплатена на „***” ЕООД по фактура № 0018432210/24.02.2021 г. Съгласно представените от „***” С.А., клон България справки, на 29.03.2021 г. З. Т. М. е извършила една погасителна вноска по Договора за кредит в размер 70 лева /Приложение 1, к.14/. С извършеното от ответницата плащане в размер 70 лева, от страна на „***” С.А., клон България е погасено задължение, както следва:

– 49.41 лева – главница /Приложение 1, к.9/ и 20.59 лева – договорна лихва /Приложение 1, к. 6/. Размерът на задълженията на З. Т. М. по Договор за потребителски кредит CREX – 18432210/21.02.2021 г. към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.05.2022 г. по Договор за потребителски кредит CREX – 18432210/21.07.2021 г. е 804.15 лева, както следва: - Главница – 649.59 лева /Приложение 1, к.10/.; Договорна лихва – 96.77 лева, начислена за периода от 01.05.2021 г. до 01.03.2022 г. /Приложение 1, к.7/; Лихва за забава, изчислена върху непогасената главница за периода от 01.06.2021 г. до 16.04.2022 г. - 57.79 лева /Приложение 1, к.13/. Договорната лихва по кредита е изчислена като % от остатъка по кредита към съответната дата от погасителния план.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено, същото е неоспорено от страните.

Съдът е длъжен да отчете всички настъпили факти в хода на процеса, в случая по отношение на правоприемството на ищеца. При извършената служебна справка по партидата на ищеца съдът установи, че на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „***” С.А., клон България на конституирания нов ищец като негов правоприемник „***“ АД.

В настоящия процес се претендира да бъде установена дължимостта на сумите за непогасена главница, договорна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца.

Няма спор между страните, че ответницата е получила предоставената й в заем парична сума за закупуване на електроуреди.

Безспорно се установи също, че ответницата е извършила плащане в размер на 70 лв., с което с погасени 49,41 лв. главница и 20,59 лв. договорна лихва.

Безспорно се установи също, че единственото плащане по кредита е извършено на 29.03.2021 г., след което други плащания не са извършвани.

Няма спор също, че крайният падеж по договора е настъпил на 01.03.2022 г. – преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 03.05.2022 г. В този смисъл възраженията на особения представител на ответника за ненастъпила предсрочна изискуемост са 3 неоснователни и неотносими.

Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв същият следва да съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като ответникът като потребител се явява икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални средства. Като потребител по договора за кредит ответницата разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно.

Доколкото съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са индивидуално договорени.

Между ищеца и ответницата са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Ответникът изрично е посочил, че приема общите условия, като е подписал същите, поради и което няма пречка част от изискуемото към договора съдържание да е уговорено в приложените и подписани от страните общи условия.

В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорната лихва в общата подлежаща на връщане сума няма включени други плащанията. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. В случая лихвеният процент е уговорен като фиксиран лихвен процент и е достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е направено.