Определение № 35247 от 25.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35247 гр. София, 25.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110165868 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Образувано е по искова молба от А. М. М. против „Файненшъл България“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че между ищеца и „Изи АСЕТ Мениджмънт“АД бил сключен Договор за паричен заем № 4565250/16.08.2022г., по силата на който на ищеца бил предостаен заем в размер на 2400 лева. Съгласно чл. 4 от съглашението заемателят следвало да представи обезпечение по кредита – две физически лица, които следвало да отговарят на определени изисквания на заемодателя, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията отпуснала кредита. Страната поддържа, че в деня на встъпване в заемното правоотношение по сочения контракт ищецът с посредничеството на „Изи Асет Мениджмънт“АД сключил с ответното дружество Договор за предоставяне на поръчителство № 4565250, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД поело задължение да обезпечи задължението на ищеца, за което той следвало да заплати възнаграждение на дружеството-гарант в размер общо на 1108.40лева, което било разсрочено за срока на договора за кредит, като дължимите вноски се кумулирали към вноските по договора за заем. Твърди , че съгласно чл.2 от Договора от Договора страните са се уговорили заемът да бъде върнатна 10мес.вноски всяка в размер на 281,16лв за периода от 16.09.2022r. до 13.06.2023 г., като са посочени и падежите на всяка една вноска.С'ьгласно чл. 2, т. 6 от Договора върху ползваната и непогасена част от заема на кредитора се дължи фиксирана въэнаградителна лихва в размер на 40% год. Съобразно така договорената възнаград.лихва в чл. 2, т. 7 от Договора е посочена общо дължимата сума в размер на 2861.60 от които 2400главница и 461.60 лева възнаградителна лихва.Като годишен процент на разходите /ГПР/вчл. 2, т. 8 от Договора е записано 48.65%, без да се уточнява как е формиран и какви конкретно разходи влизат в него. Твърди се, че съгласно договора за поръчителство, ищецът е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор.

Сочи се, че съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства 1 за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя), заради което се твърди, че предвид това, именно „Файненшъл България“ ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.Съгласно чл. 3 oт Договора заема се получава с цел рефинансиране, като страните се договарят с част от сумата в размер 2120.45 да бъде изцяло погасено задължението на ищцата по Договор за паричен заем N 4265392.В исковата молба са развити съображения, че договорът за поръчителство е акцесорен на договора за кредит, поради което действителността му е обусловена от действителността на главния договор. В допълнение доколкото договорът за заем се явява потребителски по смисъла на Закона за потребителския кредит, то клаузите на акцесорния договор за поръчителство попадат под обхвата на законовите разпоредби в защита на потребителите. Ищецът поддържа, че в договора за паричен заем неправилно е определен годишния процент на разходите (ГПР), тъй като в него не е включено възнаграждението, дължимо от ищеца по Договора за предоставяне на поръчителство, като същевременно сключването на соченото съглашение с ответното дружество било част от условията за отпускане на заема, възнаграждението за поръчителство било елемент от дължимата от потребителя погасителна вноска и било отнапред предвидено. В заключение в исковата молба са изложени доводи, че договорът за паричен заем е нищожен като сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно не е посочен действителният годишния процент на разходите, поради което и акцесорното съглашение за поръчителство се явява недействително. Ищецът поддържа, че договорът за поръчителство е нищожен, като противоречащ на чл. 138 ЗЗД, тъй като страни по сделката са поръчителя и длъжника, а не кредиторът и поръчителя, като сключен без правно основание доколкото на потребителя не се предоставя услуга срещу уговореното възнаграждение и като накърняващ добрите нрави доколкото уговореното възнаграждение е в размер повече от половината сума по договора за заем.

По изложените съображения е направено искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях догвор за поръчителство 4565250 е нищожен, и при условията на евентуалност да се прогласи нищожността на чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция , предвиждащ възнаграждение в размер на 1108.40 лв, включен между ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690 и А.

М.

М..Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направо е искане да бъде задължено ответното дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания от ищеца, в т.ч. погасени вноски, разписки, извадка от счетоводните книги, както и искане по чл. 192 ГПК да бъде задължено „Изи Асет Мениджмънт“АД да представи намиращия се у него Договор за паричен заем № 4565250,/16.08.2022г. както и прилежащите към него погасителен план, СЕФ, погасени вноски по кредита, разписки, извадки от счетоводните книги.

След проверка съдът е приел, че са отпаднали причините за обездвижване на исковата молба и същата отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в указания срок същият е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите.В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, поддържа доводи за недопустимост на предявената искова претенция. В подадения отговор са изложени подробни съображения за липса на правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на процесната сделка, тъй като ищецът разполага с друг път за защита, а именно посредством 2 предявяване на осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми въз основа на договора за поръчителство. По същество на спора процесуалният представител на дружеството излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че дружеството е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции с основен предмет на дейност – предоставяне на гаранционни сделки по занятие, поради което му се следва и съответно възнаграждение. В допълнение се сочи, че основанието за сключване на договора за предоставяне на гаранция е изпълнение на договорно задължение на ищеца, произтичащо от договора за заем, поради което твърдението, че процесният договор е сключен без основание е неоснователно. В подадения отговор са изложени съображения за неоснователност на поддържаните в исковата молба доводи за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, тъй като е сключена в рамките на свободата на договаряне, регламентирана в чл. 9 ЗЗД. Представителят поддържа, че не е налице липса на еквивалентност на престациите, тъй като срещу уговореното възнаграждение „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение да отговаря за целия дълг на ищеца, включително и за разноските при неизпълнение. С подадения отговор са оспорени доводите за нищожност на договора за предоставяне на гаранция, като сключен при неспазване на нормите на Закона за потребителски кредит, тъй като нормите са приложими единствено по отношение на договора за потребителски кредит, какъвто процесното съглашение не е. Представителят на страната поддържа, че ответникът не е страна по договора за заем, поради което не би могъл да се ангажира със становище по релевираните от ищеца твърдения във връзка с неговата действителност. По изложените доводи е направено искане исковата молба да бъде върната, а производството по делото прекратено поради липса на правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на процесната сделка, а при условията на евентуалност исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца, а в случай, че на ищцовата страна се следват съдебни разноски за производството е направено възражение за прекомерност.

С отговора на исковата молба не са ангажирани доказателства и доказателствени искания, като ответникът се противопоставя на доказателствените искания на ищцовата страна, тъй като е налице неяснота какви обстоятелства ще бъдат установени посредством тях.

По направеното от ответника възражение за недопустимост на производството съдът намира, че следва да предостави възможност на ищеца да уточни извършвал ли е плащания в погашение на задължение, произтичащо от процесния договор за поръчителство, като в случай, че плащания са извършени ищецът следва да посочи общо погасената сума, да изложи твърдения предявявал ли е иск за връщане на дадените суми, като в случай, че е предявил осъдителна претенция да посочи номера на производство, както и да обоснове правен интерес от предявяване на настоящата претенция за установяване на нищожност на сделка, в изпълнение на която е заплатил в полза на ответника суми.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

3

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните искови претенции:

- да се обяви за нищожен договорът за поръчителство – с правна квалификация на този иск –чл.26, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите и в условията на евентуалност нищожност на чл.3 от договора за поръчителство;

1. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

2. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

3. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти :

За ищеца е доказателствената тежест: да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК сключването на процесната клауза т.3 от договора за поръчителство и основанията за поисканата нищожност , както и че е заплатил дължимите суми по договора .

За ответника е доказателствената тежест: Да установи в условията на пълно главно доказване, наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за поръчителство, точно изпълнение по договора за поръчителство, изпълнение на задължения за престация по договора за поръчителство.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания:

По искането да се задължи ответника - да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по договора за поръчителство, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна на лицето А. М. М. по Договор за поръчителство № 4565250/16.08.2022г, включително да предостави копие от договора, погасителен план - съдът приема искането за относимо и следва да го уважи.