Решение № 261783 от 27.05.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№ град

София, …………2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА

ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА

При секретаря

Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 7162/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 13.01.2020г., постановено по гр.д. № 34374/2013 г. по описа на СРС съдът осъжда А.Т.М., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, по предявения иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ /отм./ сумата от 15 125.88 лв., представляваща сбор от изплатено от ищеца на правоимащите лица застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И.Т.З., настъпила в резултат от предизвикано от ответника на 27.08.2008г. в с. Церово, община Своге, област Софийска, на пътя, свързващ с. Церово с квартал „Долни Желен“ пътнотранспортно произшествие при управление на МПС, „ВАЗ“, с peг. №********в нарушение на правилата за движение по пътищата и с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, вреди в размер на 10 000 лв., както и сумата от 5 125.88 лв., представляваща платена мораторна лихва, ведно със законната лихва върху сборната главница от 15 125.88 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /15.08.2013г./ до окончателното й изплащане като отхвърля иска за разликата от 15 125.88 лв. до пълния предявен размер от 15 127.91 лв., като неоснователен. С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил разноските между страните по правилата на чл. 78 ГПК.

Недоволен от съдебното решение в неговата осъдителна част е останал ответникът А.Т.М., ЕГН **********, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди неправилност на изводите на първоинстанционния съд за дължимост на регресната претенция, тъй като по делото не е установено застрахователят да го е уведомил за изплатеното обезщетение.

Съответно намира, че доколкото не е бил поканен да изпълни задължението си, то регресното право на застрахователя не е възникнало.

Моли съда да отмени съдебното решение в обжалваната част и вместо това да отхвърли предявения иск.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца - З.

„Б.И.“ АД, с ЕИК ********, с който се излага становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение в обжалвана част, съответно се иска неговото потвърждаване.

Страните не са представили доказателства и направили доказателствени искания, които да са допустими съобразно правилото на чл. 266 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му

– в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Пред въззивната инстанция не е спорно, че 27.08.2008 г. около 15.30 часа в с. Церово, община Своге, област Софийска, на пътя, свързващ с. Церово и квартал „Долни Желен“, в района между железопътния прелез и моста на р. Искър, при управление на МПС, „ВАЗ“, с peг. № ********А.Т.М. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като по непредпазливост е причинил смъртта на И.Т.З., като същият е управлявал МПС в пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта 1,4 на хиляда, които обстоятелства са установени и с влязла в сила осъдителна присъда.

Няма спор пред въззивната инстанция, че към момента на настъпване на ПТП за увреждащото МПС е бил налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“ при въззиваемото застрахователно дружество.

Безспорно е, че между въззиваемият и близките на починалата при ПТП е било налице гражданско дело, завършило с влязло в сила съдебно решение, с което първият е осъден да заплати на правоимащите лица застрахователно обезщетение за причинените им от смъртта неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.08.2008 г., за което е издаден изпълнителен лист и е образувано И.Д. № 20127900401483 по описа на ЧСИ Р.М.. Съдебното решение е постановено при участието на трето лице помагач на застрахователното дружество, а именно настоящия въззивник.

Страните не спорят и за това, че в рамките на посоченото изпълнително дело, на 25.06.2012 г. З. „Б.и.” АД е превел по банковата сметка на ЧСИ Р.М., сума в общ размер на 18 087.74 лв. с основание „превод по изп. д.

№ 20127900401483“, като с преведената сума на 28.06.2012 г. ЧСИ Р.М. е превела към взискателите сума в общ размер на 16 525.88 лв., от които 10 000 лв. главница, 5 125.88 лв. законна лихва, 1400 лв. разноски по изпълнителното дело.

Спорен между страните пред въззивната инстанция е единствено въпросът дали неотправянето на покана от страна на застрахователя до прекия причинител на вредите за връщане на сумата за заплатеното обезщетение води до отпадане на регресното му право, предвидено в чл. 274, ал.1, т.1 КЗ (отм.) или има значение само за поставянето на същия в забава. По така повдигнатия въпрос, въззивната инстанция намира следното:

Фактическият състав, обуславящ възникването на регресното право на застрахователя включва следните елементи: вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и противоправно поведение; валидно възникнало договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и заплащане от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице и при настъпване на застрахователното събитие делинквентът да е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

От събраните по делото доказателства е видно, че всички посочени горе елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 КЗ( отм.) са налице, като в тази връзка не е повдиган и спор пред въззивната инстанция. Изпращането на покана за плащане от страна на застрахователя до деликвента е въпрос, който касае изпадането в забава на последния и съответно е релевантен за основателността на претенция за присъждане на законна лихва за период, предхождащ подаването на исковата молба, каквато претенция обаче не е предмет на настоящето производство.

С оглед изложеното съдът намира, че следва да потвърди съдебното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно, като в тази връзка препраща и към подробно изложените от Софийски районен съд мотиви на основание чл. 272 ГПК.

По разноските:

Въззиваемият не е отправил претенция за присъждане на разноски за въззивното производство, предвид което такива не следва да му се присъждат.

Въззивникът е представляван от особен представил на основание чл. 47, ал.6 ГПК, предвид което към момента не е заплатена дължимата държавна такса за разглеждане на въззивната жалба. С оглед изхода на спора дължимата държавна такса в размер на 302,51 лв. следва да се присъди в тежест на въззивника.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от

13.01.2020г., постановено по гр.д. № 34374/2013 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът осъжда А.Т.М., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, по предявения иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ /отм./ сумата от 15 125.88 лв., представляваща сбор от изплатено от ищеца на правоимащите лица застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И.Т.З., настъпила в резултат от предизвикано от ответника на 27.08.2008г. в с. Церово, община Своге, област Софийска, на пътя, свързващ с. Церово с квартал „Долни Желен“ пътнотранспортно произшествие при управление на МПС, „ВАЗ“, с peг. № ********в нарушение на правилата за движение по пътищата и с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, вреди в размер на 10 000 лв., както и сумата от 5 125.88 лв., представляваща платена мораторна лихва, ведно със законната лихва върху сборната главница от 15 125.88 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /15.08.2013г./ до окончателното й изплащане.

В останалата част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА А.Т.М., ЕГН **********,***, секция 023, настоящ адрес:*** и със съдебен адрес:*** чрез адвокат Е.С. от САК да заплати по сметка на СГС сумата от 302,51 лв. държавна такса за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ

: 1.

2.