Решение № 412 от 11.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Бургас, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. А.А - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.А - МИТЕВА Административно наказателно дело № 20262120201048 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на Г. А. К., ************, с адрес:

*********** срещу Електронен фиш Серия К № 11394320, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева / 51,13 евро.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв.Я., който поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание също не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.03.2024г. в 17:36 часа в гр.Бургас, Северен обход, км. км. 2+545 от ПП I-6 към ПВ Тромпет, лек автомобил „СЕАТ ЛЕОН“, с peг. № * **** **, се движел с наказуема скорост 100 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 80 км/ч.

Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 120СС68/0246610 от автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП.

АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „СЕАТ ЛЕОН“, с peг. № * **** ** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 20 км/ч., с което 1 виновно е нарушил чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден Електронен фиш Серия К № 11394320, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева/51,13 евро.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 19.03.2024г. в 17:36 часа в гр.Бургас, Северен обход, км. 2+545 от ПП I-6 към ПВ Тромпет, лек автомобил „СЕАТ ЛЕОН“, с peг. № * **** **, се движел с наказуема скорост 100 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 80 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARH CAM S1“. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 103 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 100 км/ч.

По делото като писмено доказателство e представенo ксерокопиe на снимкa, изготвенa чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 19.03.2024г. в 17:36 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е * **** **. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 и Протокол от проверка №118-СГ-ИСИС/01.09.2023г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период.

С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от жалбоподателят се е движел с посочената скорост от 1002 км/ч. при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 80 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 50 лв. за превишаване от 11 до 20 km/h. В същото време съобразно ал.4 на посочената разпоредба /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/ когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

2

В ЕФ нарушението е квалифицирано като такова, извършено при повторност, като е упоменато, че същата произтича от факта, че нарушението е извършено в едногодишен срок от наказване на нарушителя за същото по вид нарушение с електронен фиш К/5677340 на 27.03.2023г. /видно от справката за нарушител/водач на л.16-17 по делото/. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно §6, т.33 от ДРЗДвП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. С ел. фиш серия К № 5677340, издаден от ОД на МВР – Бургас жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, а именно за това, че при управление на МПС е превишила разрешената скорост за движение. В едногодишен срок от наказването му с електронен фиш серия К №5677340, а именно на 19.03.2024г. отново било установено от контролните органи, че жалбоподателят управлява МПС с превишена скорост. И в двата случая жалбоподателят е нарушил установената от ЗДвП разрешена скорост за управление на МПС. Ето защо, АНО правилно е приел, че процесното нарушение се явява повторно извършено. Следва да се изтъкне изрично в тази връзка, че в обжалваното НП е посочен електронният фиш, от който следва квалифицирането на процесното нарушение като повторно. По този начин е предоставена възможност както за жалбоподателя, така и по отношение на съда да разбере, защо процесното деяние се квалифицира като повторно и да се направи възражение респ. да се извърши преценка в тази насока.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба. Действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 ЗАНН и е наложил наказание в абсолютния размер, предвиден в посочената по горе разпоредба.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и удостоверението за одобрен тип средство за измерване, системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла 3 на закона. Видно от приложения по делото електронен фиш, същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 80 км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост - 20 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Личната отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от чл.188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл.189, ал.5 ЗДвП ред, което не е било сторено. В случая жалбоподателят не само, че не оспорва, че МПС е негова собственост, а и видно от наличната на л.14 от делото справка същото е било собственост на съпругата му – Д. Л. К.а, която на свой ред видно от справката на л.15 е починала на 14.12.2019г. /т.е. собствеността над МПС е преминала върху Г. А. К., ************/. Поради изложеното настоящият състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е константната съдебна практика и по-конкретно:

Решение №317 от 20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №270/2019 год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III о. и др.