Определение № 1793 от 19.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1793 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. С.ов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300501877 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Поделение за пътнически превози Пловдив към “БДЖ - Пътнически превози” ЕООД, ЕИК 1754056470228, против определение № 3253/16.03.2022 г. по гр. д. № 9771/2022 г. на РС - Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх. № 101101/12.12.2022 г. на жалбоподателя-ответник по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 3860/21.11.2022 г., с което разноските в производството са възложени изцяло в тежест на жалбоподателя.

В жалбата са развити подробни оплаквания за неправилност на обжалваното определение с твърдения, че жалбоподателят, в качесството си на ответник, не е дал повод за завеждане на делото и неправилно в негова тежест са възложени разноските по делото. Настоява за отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – С. В. Т., ЕГН: **********, оспорва същата с искане за оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Гр. д. № 9771/2022 г. на ПРС е приключило с решение № 3860/21.11.2022 г., с което е отхвърлен предявения от ищеца С. В. Т., ЕГН:

********** иск за осъждане на ответното Поделение за пътнически превози Пловдив към “БДЖ - Пътнически превози” ЕООД, ЕИК 1754056470228, да му заплати сумата в размер на 268 лева, представляваща неизплатено

1 допълнително трудово възнаграждение за месеците март 2021г., април 2021г. и май 2021г. С решението съдът е съобразил настъпилите след предявяване на иска обстоятелства съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, а именно, че ответникът е заплатил в хода на производството претендираната сума. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца направените пред първата инстанция разноски в размер от 360 лева. По повод молба от ответника по чл.

248 ГПК, с обжалваното определение РС е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че ответникът следва да понесе отговорността за разноските, защото е дал повод за завеждане на иска и че не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

При така установеното, въззивният съд съобразява, че в случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, която е приложима само в случай на отхвърляне на исковата претенция поради неоснователност, но не и както е в настоящия казус, когато отхвърлянето й е поради реализирано в хода на съдебното производство плащане на задължението от ответника.

Осъщественото в хода на процеса плащане на исковата сума не се отразява на отговорността за разноски на ответника по първоинстанционното производство, независимо че е признал иска, тъй като той е дал повод за спора, т. е. липсва другото кумулативно изискване по чл. 78, ал. 2 ГПК. Към датата на предявяване на иска вземането на ищеца за неизплатено допълнително трудово възнаграждение е било изискуемо и ответникът е дължал заплащането му без да е нужна нарочна покана от кредитора.

Обстоятелството, че за изплащането на процесното трудово възнаграждение работодателят-ответник се нуждае от технологично време чрез подаване на искане до ТП на НОИ и последващи корекции на декларациите в ТД на НАП , в който смисъл са твърденията му в частната жалба, е ирелевантно за дължимостта на разноските в първоинстанционното производство. Тези обстоятелства могат да имат значение за поставянето му в забава, но не променят крайният извод за дължимост на процесното възнаграждение и неговата изискуемост. Обстоятелството , че ответникът е имал готовност да плати доброволно дълга преди завеждане на делото , но не е знаел дали банковата сметка на ищеца, по която са били извършвани преди това преводи на дължимите суми е активна , също е ирелевентно, щом той не е извършил такова плащане и то преди образуване на първоинстанционото производство.

Това обстоятелство не е извинително, тъй като паричните задължения са носими и длъжникът по тях се освобождава от отговорност за забава и разноски по изпълнението, само ако е внесъл дължимата парична сума по банкова сметка на кредитора съгласно чл. 97, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за плащане на дълга преди датата на образуване на делото , като не са представени и писмени доказателства, да е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и да е уведомил ищеца за това.Тъй като ответникът с непогасяването чрез плащане на изискуемото парично задължение по някой от предвидените законови способи е дал повод за завеждане на делото, то спрямо него е неприложима хипотезата на чл.78, ал. 2 от ГПК. Жалбоподателят е погасил процесното парично задължение в хода на първоинстанционото производство , в която хипотеза е дал повод за 2 неговото завеждане и всички разноски остават в негова тежест. Вярно е, че ответникът признава иска, но за освобождаването от отговорност за направените разноски това признание не е достатъчно, а наред с него се изисква ответникът да не е станал причина за завеждане на делото. В този смисъл не се е осъществила хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, обуславяща освобождаването на ответника от отговорността за разноски в производството.

С оглед гореизложеното, не е налице една от двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което всички доводи и възражения в жалбата са неоснователни, а обжалваното с нея определение следва да се потвърди.

В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.

По изложените мотиви, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3253/16.03.2022 г. по гр. д. № 9771/2022 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх. № 101101/12.12.2022 г. на Поделение за пътнически превози Пловдив към “БДЖ - Пътнически превози” ЕООД, ЕИК 1754056470228,за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 3860/21.11.2022 г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3