Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 517 от 02.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 23/2023
Вид
Определение № 517
Подписан
02.06.2023
В сила
02.06.2023
Състав
Яни Георгиев Гайдурлиев, Цвета Живкова Попова, Ангел Димитров Гагашев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 517 гр. Бургас, 02.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20232100600023 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по жалба от П. П. В. срещу определение № 239 от 14.12.2022 г. по ЧНД № 329/2022 г. на Районен съд - Средец, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство от 7.11.2022 г. по ДП № 36/2021 г. по описа на РУ МВР гр. Средец, вх. № 286/2021 г. на Районна прокуратура - Бургас, ТО Средец.

В жалбата се прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното от районния съд определение. Посочва се, че не е извършен качествен анализ на събрания доказателствен материал и че на досъдебното производство са допуснати множество умишлени процесуални нарушения.

Твърди се, че спрямо жалбоподателя е извършено престъпление по чл. 129 НК, а не по чл. 130 НК и разпоредбата на чл. 161, ал. 1 НК е неотносима към случая. Сочи се още, че при спирането на наказателното производство разследващият орган е използвал „лъжливи показания, непроверени по реда на чл. 107, ал. 5 НПК“. Претендира се връщане на делото на прокурора.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Досъдебно производство № 269 ЗМ-36/2021 г. по описа на РУ-Средец е образувано с постановление от 17.02.2021 г. на Районна прокуратура - Бургас, 1

Териториално отделение - Средец за това, че през месец септември 2020 г. в ЗО „Дебелт“ към Затвора-Бургас причинил средна телесна повреда на П. П. В.

– престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани множество свидетели, проведени са освидетелстване на пострадалия и следствен експеримент, извършени са съдебномедицински експертизи, събрани са писмени доказателства. Няма привлечено лице като обвиняем.

С постановление от 7.04.2022 г. на прокурор при БРП, Териториално отделение - Средец наказателното производство е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК. Според наблюдаващия досъдебното производство прокурор разследваното деяние съставлявало лека телесна повреда, а съгласно разпоредбата на чл. 161 НК наказателното преследване за престъпление по чл. 130 НК се възбужда по тъжба на пострадалия пред районен съд. С посочения прокурорски акт пострадалият П.

В. изрично бил уведомен, че в шестмесечен срок от получаване на препис от постановлението може да подаде тъжба до Районен съд - Средец на основание чл. 81 НПК.

Постановлението за спиране на наказателното производство било връчено на пострадалия на 12.04.2022 г., който в законоустановения срок го обжалвал пред Районен съд - Средец. С определение № 31 от 5.05.2022 г. по ЧНД № 71/2022 г. районният съд потвърдил постановлението от 7.04.2022 г.

Съдебният акт не е подлежал на обжалване, поради което влязъл в сила в деня на постановяването му.

В указания от прокурора срок пострадалият не подал тъжба при условията и по реда на чл. 81 НПК. Посоченото обстоятелство дало основание за издаване на постановление от 7.11.2022 г., с което наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство (чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 НПК). Пострадалият В. обжалвал това постановление, като с определение № 239 от 14.12.2022 г. по ЧНД № 329/2022 г. Районен съд Средец потвърдил на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК атакувания акт на прокурора. Това определение е предмет на въззивната проверка.

Настоящият съдебен състав намира жалбата срещу акта на първия съд за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

2

Възраженията на жалбоподателя, изложени както в частната жалба пред районния съд, така и в настоящата жалба, по своето същество и аргументи всъщност са насочени срещу мотивите, с които прокурорът е спрял с постановление наказателното производство. Твърди се, че не е извършен анализ на събрания доказателствен материал и се оспорва приетата от прокурора правна квалификация на разследваното деяние по чл. 130 НК. В настоящото производство тези възражения не следва да бъдат обсъждани, доколкото постановлението на прокуратурата за спиране на наказателното производство е било вече предмет на съдебна проверка по ЧНД №71/2022 г. на Районен съд-Средец, приключила с определение на съда, потвърждаваща законосъобразността на постановлението за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК. В тази насока е достатъчно да бъде отбелязано, че изводът на прокурора относно съставомерността на деянието по чл. 130 НК изцяло се потвърждава от показанията на свид. д-р Д.

Г., извършвал специализирана извънболнична медицинска помощ по дентална медицина на лишените от свобода в Затвора-Бургас през 2020 г. (л.

191 от ДП), документ за извършен преглед на пострадалия В. на 28.09.2020 г. в медицинския център на ЗО „Дебелт“ (л. 211 от ДП) и заключението на извършената съдебномедицинска експертиза № 577/2021 г. (л.207-209 от ДП).

При извършения преглед на пострадалия от м.с. Н. е била установена липсата на зъб, без видими данни за пресни наранявания. Д-р Д. Г. е прегледал пострадалия на 30.09.2020 г. Според неговите показания П. В. страда от парадонтоза трета степен. Същият свидетел е заявил, че ако са били избити предни здрави зъби (каквото е твърдението на пострадалия), то той е щял да забележи това обстоятелство, тъй като в този случай се получавали разкъсноконтузни рани на дингивата на устната кухина, а при В. такива нямало.

Лекарят е категоричен, че не е констатирал наранявания в и отвън устната кухина на В. или други белези, които да подсказват нанесен побой върху него.

В експертното заключение също недвусмислено е посочено, че не е възможно да бъдат избити зъби, без да останат видими травматични белези, както на мястото на механичното въздействие, така и в устната кухина. Ложето на двата избити зъба е трябвало да бъде зачервено и оточено, а при пострадалия това не е било установило. В заключението на съдебномедицинската експертиза изрично е отразено, че пострадалият страда от парадонтоза и хроничен парадонтит, като зъбите му са разклатени, поради което дори да са 3 били травматично избити, това не би довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, а до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Както беше отбелязано по-горе, в шестмесечния срок от получаване на съобщението за спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал. 1, т. 6 НПК пострадалият В. не подал тъжба по реда на чл. 81 НПК.

Посоченото обстоятелство е безспорно установено от приложената по делото справка от деловодната програма на РС-Средец, видно от която към момента на справката – 13.12.2022 г. в деловодството на съда не е постъпвала тъжба от П. П. В. (л. 9 от ЧНД № 329/2022г.). При това положение и с оглед на изложените по-горе обстоятелства районният съд правилно е потвърдил като обосновано и законосъобразно постановлението от 7.11.2022 г. на прокурор при БРП, ТО-Средец за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 НПК. С потвърждаването на това постановление районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното и на основание чл.243, ал.8 НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 239 от 14.12.2022 г., постановено по ЧНД № 329/2022 г. по описа на Районен съд – Средец.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4