Определение № 698 от 06.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. Варна, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500124 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.122 от ГПК за определяне на местно компетентен съд по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Районен съд – София за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ от „Бул Инс“ АД срещу С. Г. Д. да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1547.50лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и сумата от 25.00лв., ликвидационни разноски по застрахователна полица №BG/02/120003036542, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Производството е било инициирано пред Районен съд – София по предявения иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ от „Бул Инс“ АД срещу С. Г. Д. да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1547.50лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и сумата от 25.00лв., ликвидационни разноски по застрахователна полица

№BG/02/120003036542, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

След извършена справка в Национална база данни е установено, че настоящия и постоянния адрес на ответника е гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ №72, вх.Г, ет.1, ап.63.

С определение №48702/29.11.2024г. производството по гр.дело №20241110170121/2024г. по описа на Софийски районен съд е прекратено и 1 изпратено на Районен съд – Варна при съобразяване на нормата на чл.113 от ГПК, който съд с определение №469/20.01.2025г. по гр. дело №20253110100628 е повдигнал спора за подсъдност.

При така установените факти и с оглед вида на предявения иск следва да бъде преценено налице ли е специалната подсъдност по чл.113 от ГПК, за която съдът принципно следи служебно или следва да се приложат правилата на общата такава по чл.105 от ГПК, която съдът съблюдава само по възражение на ответника.

Предявеният иск е с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, с който ищецът ангажира регресната отговорност на ответника, в качеството на водач, който виновно и противоправно е причинил вреди при управление на МПС след употреба на алкохол.

В случая, регресното вземане се търси не въз основа на качеството на водача на МПС на „застраховано“ лице, респективно ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ и по сключения застрахователен договор по посочената застрахователна полица, а по силата на специално уредената в закона регресна отговорност. Отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав на закона – чл. 500 КЗ. В този смисъл, макар законът да му признава качество „застрахован” във връзка с реализиране на деликтната му отговорност спрямо увредения, респективно функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя на „Гражданската отговорност“ ответникът няма качеството потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, както и ползувател на застрахователна услуга, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора по този иск. Наличието на договор между застрахователя и водача, макар да е елемент от фактическия състав на отговорността, не е предмет на иска, а преюдициално правоотношение.

След като ответникът в настоящия случай няма качеството на потребител, то спрямо него е неприложима специалната подсъдност по чл.113 ГПК, която урежда подсъдността при предявен иск срещу потребител.

Следователно е налице общата подсъдност по чл.105 от ГПК, но съдът не може служебно /по свой почин/ да упражни преценка за наличие или не на местна подсъдност по аргумент от чл.119, ал.3 от ГПК.

Предвид изложеното местно компетентен да разгледа при това положение предявения иск е първоначално сезирания Районен съд – София, на когото следва да бъде изпратено образуваното гражданско дело.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен Районен съд - София за 2 разглеждане на предявения иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ от „Бул Инс“ АД срещу С. Г. Д. да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1547.50лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и сумата от 25.00лв., ликвидационни разноски по застрахователна полица №BG/02/120003036542, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ИЗПРАЩА дело на Районен съд – София за продължаване на съдопроизводствените действия.

ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от настоящото определение за сведение на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3