Решение № 63 от 05.06.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Варна, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600033 по описа за 2025 година Производството пред въззивния съд е образувано след постановяване на Решение № 41/29.01.2025г. на ВКС на РБ, Второ н.о., с което на основание чл.

354 ал. 1 т. 2 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК била отменена присъда № 3/20.06.2024г. по ВНОХД № 154/2024г. на ВАпС в частта относно обвинението на подс. Т. Т. в периода 04.05.2020 г. — 05.05.2020 г. в гр. Дулово, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение е превишил властта си, като разпоредил на актосъставителите горски стражари С.Ф. и М.М. да не предприемат действия по обезпечаване на дървесина - предмет на административни нарушения по ЗГ и не изпълнил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 17 от Договор да управление, като не е извършил необходимите управленски действия, с които да създаде организация по оказване на необходимото техническо съдействие на актосъставителите за временно изземване на дървесината и обезпечаване на отнемането й в полза на държавата като предмет на нарушение, с цел да набави за нарушителите Ю.Х., С. А., Д.М. и Д.Р. облага и от това са могли да настъпят немаловажни 1 вредни последици - имуществени вреди в размер на 1795,20 лв. за бюджета на Северноцентрално държавно предприятие - Габрово, както и накърняване на доверието на гражданите към органите на държавна власт, които упражняват функции по опазване, стопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България, както и в частта за приложението на чл. 37, ал. 1, т. 6 НК и делото било върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Със същото решение подсъдимият Т. бил признат за невинен по обвинението по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, в това на 18.09.2020 г. в гр. Дулово в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение да е нарушил служебните си задължения по чл. 12, ал. 1, т. 17 от Договор за управление, като в нарушение на принципите на законност, честност и безпристрастност е издал заповеди с №№ 299 и 300 от 18.09.2020 г., с които е наложил наказание дисциплинарно уволнение на С.Ф. и М.М. и прекратяване на трудовите им правоотношения с ДЛС „Каракуз“ с цел да им причини вреда в размер на 12026,01 лв., и от това са настъпили немаловажни вредни последици - имуществени вреди в размер на 20130,73 лв. за ТП „Каракуз“, както и накърняване доверието на гражданите към органите на държавна власт и обществени организации, които упражняват функции по опазване, стопанисване, управление и ползване на горските територии в Република България, както и деянието да е извършено при условията на продължавано престъпление.

Присъдата на предходния състав на апелативен съд Варна, в частта на потвърждаването на присъда № 21 от 01.11.2023 г., постановена по НОХД № 210/2023 г., Силистренски окръжен съд, по отношение осъждането на Т. Т. А. и Д. Ш. А., не е обжалвана пред ВКС на РБ. Защитникът на подс. А. и А. е заявил в проведеното пред касационната инстанция заседание, че присъдата спрямо тях е влязла в сила. В отменителното решение на ВКС е изрично определен обхвата на предстоящото производство, обосноваващо извод за окончателното влизане на присъдата на ОС Силистра в сила по отношение на подс. А. и А., поради което и наказателното производство бе изпратено на първоинстанционния съд за предприемане на действия по чл. 416 от НПК спрямо осъдените лица. След връщането на делото в апелативен съд Варна продължи съдебното производство по отношение на подс. Т..

Предмет на въззивната проверка в настоящото производство е частта от присъда № 21/01.11.2023г., постановена по НОХД № 210/2023 г. на Окръжен 2 съд Силистра, очертана от решението на ВКС на РБ, с която подс. Т. е бил оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 от НК в периода 04.05.2020 г. — 05.05.2020 г. в гр. Дулово. Производството е инициирано по протест на прокурор при ОП Силистра с искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъждане по обвинението, като му бъде наложено наказание над минималния под средния размер на предвиденото в закона, което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.

В хода на съдебното заседание пред Апелативен съд – Варна представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста в подлежащата на разглеждане част на присъдата. С оглед дадените от ВКС указания счита, че съгласно постановление № 2 от 1980 г. на Пленума на ВС при престъплението по чл.283 от НК е необходимо длъжностното лице да е използвало служебното си положение с цел да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, като под използване на служебното положение съдебната практика приема дейност, която не е свързана непосредствено с изпълнение на служебни задължения. Престъплението по чл.283 от НК се състои само в използване, без обаче да се стига до нарушаване на задълженията в рамките на самата служба. С оглед на това съставът на чл.283 от НК се явява субсидиарен спрямо този на чл.282 от НК и се прилага само когато няма нарушаване на служебните задължения, неизпълнение на служебни задължения или превишаване на правомощия, а са налице извънслужебни взаимоотношения при които се намесва служебното положение на дееца, което му осигурява предимство по отношение на други лица. В конкретния казус прокурорът не установява подс. Т. да е експлоатирал служебно положение с цел упражняване на извънслужебни въздействия, а и на следващия ден двамата служители Ф. и М. съставили съответните актове за установяване на административни нарушения като тази неправомерна заповед останала без последствия. Счита, че в тази правна конструкция в обвинителния акт деянието се явява несъставомерно и по чл.283 от НК. Изразява се становище, че наблюдаващият прокурор е избрал несъответна форма на изпълнителното деяние, като е посочил, че в периода 04-05.05.2020 г. подс. Т. освен, че е превишил властта си, е и нарушил служебните си задължения по чл.12, ал.1, т.1,2 и 17 от договора за управление, като не е извършил необходимите управленски действия, с които да създаде организация по указване на необходимото техническо съдействие на актосъставителите за временно изземване на 3 незаконно придобитата дървесина с цел обезпечаването за отнемане в полза на държавата. В случая е описано неизпълнение на служебни задължения, а не нарушаване. Според прокурора е налице противоречие между фактическите обстоятелства в обвинителния акт и фактическото обвинение в диспозитива, като въззивният съд има процесуална възможност да го отстрани, като приеме при идентичност на фактите, че деянието се изразява в неизпълнение на служебни задължения, а не в тяхното нарушаване. Предлага на въззивния съд да приложи закон за същото наказуемо престъпление и да приеме от обективна страна, че подс. Т. с бездействието си не е изпълнил служебните си задължения по чл.12, ал.1, т.1,2 и 17 от Договора за управление. Счита, че правата на подсъдимия не биха се нарушили при преминаване към друга алтернатива на изпълнителното деяние на същото престъпление, без промяна във фактическите данни, а на подсъдимия е предявено неизпълнение на чл.12, ал.1, т.1,2 и 17 от Договора за управление. С липсата на предприети действия от негова страна на 04.05., както и на следващия ден, когато са били съставяни актовете за установяване на административни нарушения, подс.Т. не е изпълнил служебните си задължения като не е организирал транспортирането на незаконно установената дървесина, не е стопанисал имуществото на ТД и не е спазил принципите в т.17 от Договора. Тези задължения са нормативно разписани в чл.173, ал.3 от Закона за горите, както и в чл.10 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрол и опазването на горските територии, с които да бъде запълнен бланкетният състав, съобразявайки принципните положения в ТР№2 от 2016г. на ОСНК на ВКС. Обобщава, че с бездействието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл. 282, ал.2 от НК, като при индивидуализация на наказанието, следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало на подсъдими, добрите му характеристични данни и ниската лична обществена опасност, изтеклият период от деянието, както и възрастта на подсъдимия, без да са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.

Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в минимален размер, отложено с подходящ изпитателен срок, без да бъде лишен от права по смисъла на чл.37, ал.1, т.6 от НК.

Защитникът на подсъдимия излага становището по доказателствата по делото.

Посочва, че във връзка с ограничителните срещу ковид мерки, на посочената дата подсъдимият се е намирал в дома си, а на четири места в село Ножарево са установени струпани дърва, за които собствениците не са имали документи 4 за техния произход. Разглежда показанията на Ю.С.Х., С. Р. А., Д.Х.М. и Д.Ш.Р., според които някои дърва са имали печати, а свид. М. твърди, че дошлите по-късно проверяващи от Русе казали, че ги глобяват защото нямат фактури. Защитникът намира, че не могат да бъдат кредитирани показанията на свид. М. и С.Ф., които твърдят, че нито едно от дърветата намерени в четирите жилища не е имало марка, че са установили 100-120 пространствени кубика дърва в селото, обвинението е за 22 кубика. Коментира разговорите на свид. Ф. с директора - подс. Т. за установеното нарушение, както и позицията на подс. Т. да изчака дознателя и тогава ще се реши какво ще се случи.

Подсъдимият не е бездействал, за да облагодетелства неизвестни нему лица от село Ножарево, тъй като след като е узнал, че дознател няма да отиде, не е съществувала обективна възможност да организира транспортирането на дърветата което от с.Ножарево до гр.Дулово, където трябва да се съхраняват, в края на работното време и при условие, че в този ден единствените две транспортни средства - два трактора са били заети с обработка на земи в рамките на ловното стопанство. Не е било възможно да се организира транспорт в един такъв кратък срок с ресурс на дружеството, а за натоварване на външна фирма трябва да се издаде превозен билет, който се издава въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), но в съставените АУАН не е посочено, че се изземва дървения материал или че се оставя на отговорно пазене. За защитника не е логично, ако свид. Ф. и М. са се страхували от Т. или от А.А., то как на 05-ти съставили всички актове и решили, че могат да пренебрегнат тази негова заповед, но без да е налице пречка не са иззели дървата от нарушителите. Т. не е могъл с някаква последваща санкция да попречи на изземването, тъй като бил само администратор по отношение на препращането на съставените актове в Русе по повод довършване на административно наказателната процедура и издаване на наказателното постановление. Защитникът не намира основание да се търси неизпълнение на служебните задължения и бездействие от страна на Т. по повод на вмененото му престъпление, поради което моли да бъде оправдан по обвинението. Алтернативно, при преценка, че следва да носи отговорност по повдигнатото обвинение, моли да бъде определено наказание в минимален размер.

Подсъдимият Т. в личната си защита посочва, че обвиненията се крепят на свидетели, които имали интерес и мотив той да бъде обвинен и с опетнено 5 име, поради това, че били дисциплинарно наказани. Свидетелите оправдали неизпълнение на служебните си задължения с разпореждане на подсъдимия, което си измислили. В последната си дума иска да бъде оправдан.

Настоящият състав след пълна и задълбочена проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на влязлата в сила и подлежащата на разглеждане част на присъдата, указанията на ВКС на РБ и възраженията на страните, счита следното