Определение № 452 от 17.03.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 452 гр.

Пловдив, 17 март 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА разгледа докладваното от Председателя адм.дело № 1193 по описа за 2020 год. и взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпило е искане от председателя на

Националното бюро за правна помощ (НБПП) за присъждане в полза на Националното бюро за правна помощ на разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за процесуално представителство на ищеца Р.И.С. в производствата по гр. дело № 2654/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, по адм. дело № 1193/2020 г. и касационно адм. дело № 1661/2021 г., и двете по описа на Административен съд – Пловдив.

В искането е изразено становище за дължимост на разноските на основание чл. 189 от НПК (Наказателно-процесуалния кодекс) и чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК и чл. 27а от Закона за правната помощ (ЗПП).

За да се произнесе по искането, Административен съд - Пловдив взе предвид следното:

С Определение № 5 от 02.01.2020 г. по гр. дело № 2654/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд (изпратено от окръжния съд с Определение №

429/04.03.2020 г. по подсъдност на Административен съд Пловдив, по повод на което е образувано настоящото адм. дело № 1193/2020 г.), на ищеца Р.И.С., с ЕГН **********, е предоставена правна помощ за процесуално представителство по делото.

С Решение

№ 876 от 26.04.2021 г., Административен съд Пловдив (ПАС) е отхвърлил предявения от Р.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, иск, Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 200 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, за периода от 28.09.2019 г. до момента на завеждане на исковата молба в съда – 13.11.2019 г., изразяващи се в увреждане на здравето му, в резултат на неосигуряване на необходимата медицинска помощ от Затвора гр. Пловдив към момента на влошаване на здравословното му състояние (28.09.2019 г. ), тъй като не е бил транспортиран навреме в медицински център/лечебно заведение, с което му е причинено тежко заболяване – исхимичен мозъчен инсулт и лишаване от необходимите условия за преживяване, последните състоящи се в качествена медицинска помощ, която е следвало да бъде оказана в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода, съответстваща на медицинските стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени от Министъра на здравеопазването.

Решение №

876 от 26.04.2021 г., постановено по настоящото дело, е влязло в законна сила на 27.10.2022 г. (след проведено касационно обжалване по КАД № 1661/2021 г. по описа на ПАС, приключило с Решение № 2008/27.10.2021 г., с което Решение № 876 от 26.04.2021 г. постановено по настоящото дело е оставено в сила).

С Решение от 10.02.2022 г. на Председателя на Националното бюро за правна помощ е определено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. за осъществената правна помощ от адвокат К.Ш. – Ш.по гр. дело № 2654/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, по адм. дело № /2020 г. и касационно адм. дело № 1661/2021 г., и двете по описа на ПАС.

При тези данни съдът съобрази следното от правна страна:

Искането на НБПП е допустимо – подадено е от институцията, която организира – чл. 6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ – чл. 39 ЗПП.

Разпоредбата на чл. 27а ЗПП предвижда, че в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. В тази връзка Председателят на НБПП се е позовал на разпоредбите на чл. 189 НПК и чл. 78, ал. 7 ГПК. Нито една от посочените разпоредби обаче, не е приложима за настоящия случай. Разпоредбата на чл. 189 НПК не се прилага субсидиарно по административните производства, за които са приложими правилата по АПК, респ. ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК регламентира, че ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В процесния случай искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предявен от Р.И.С. е отхвърлен с Решение № 876 от 10.02.2022 г. постановено по настоящото дело и това решение е влязло в сила. Ето защо, при този резултат чл. 78, ал. 7 ГПК е неприложим. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС по адм. дела № 5170/2016 г., № 2745/2015 г.; № 14477/2013 г. и др.

При това положение, искането на НБПП за присъждане на разноски в полза на Национално бюро за предоставената правна помощ по адм. дело 2153/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, ще следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното и на основание чл.

78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

О П

Р Е Д

Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане в полза на Националното бюро за правна помощ на разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за процесуално представителство на ищеца Р.И.С. в производствата по гр. дело № 2654/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, по адм. дело № 1193/2020 г. и касационно адм. дело № 1661/2021 г., и двете по описа на Административен съд – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните и на НБПП за неговото изготвяне.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: