Решение № 438 от 22.12.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Провадия, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100412 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от С. А. П. с ЕГН **********, адрес гр. **** срещу „**** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изпълнително дело № 20257110400117 по описа на ЧСИ Д. П. Я. с ****, район на действие Окръжен съд – Варна по изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение № 207/09.05.2013 г. по ч.гр.д. № 349/2013 г. по описа на Районен съд – Провадия, а именно за сумите: 3251,68 лева, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит от 06.11.2006 г., 1014,98 лева изискуема редовна лихва, начислена за периода от 15.08.2009 г. до 14.10.2012 г. вкл., 1728,48 лева изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 15.09.2009 г. до 28.04.2013 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2013 г. до окончателното изплащане на задължението и 438,90 лева съдебно-деловодни разноски, поради изтекла погасителна давност.

Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Въз основа на документ по чл. 417 от ГПК са издадени заповед за изпълнение № 207/09.05.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 349/2013 г. по описа на Районен съд – Провадия в полза на „****“ ЕАД с ЕИК ****. По молба на взискателя е образувано изпълнително дело № 20137110400389 по описа на ЧСИ Д. П. Я. с ****. Поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от две години, изпълнителното 1 производство е прекратено на 19.05.2019 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

На 27.01.2025 г. ответникът „**** подал молба за образуване на ново изпълнително дело, представяйки Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.03.2015 г. между *** и „****, въз основа на който вземането по изпълнителния титул е прехвърлено в полза на ответника в настоящото производство. Въз основа на подадената молба на 31.01.2025 г. е образувано изпълнително дело № 20257110400117 по описа на ЧСИ Д. П. Я. с **** и е разпоредено налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. На 10.03.2025 г. е наложен запор върху негови МПС. Други изпълнително действия не са извършвани.

Ищецът твърди, че погасителна давност е започнала да тече най-рано на 19.05.2017 г. – две години преди прекратяване на първоначалнообразуваното изпълнително дело и най-късно на датата, на която е прекратено – 19.05.2019 г. Твърди, че погасителната давност не е прекъсвана, а единствено спирана в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Посочва, че погасителната давност за процесното вземане е настъпила най-рано на 26.05.2022 г. и най-късно на 26.07.2024 г. като и в двата случая е изтекла към датата на образуване на новото изпълнително дело. Моли за уважаване на исковата претенция и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът не оспорва, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 349/2013 г. по описа на Районен съд – Провадия за описаните суми, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20137110400389 по описа на ЧСИ Д. П. Я. с **** и понастоящем – изпълнително дело № 20257110400117 по описа на ЧСИ Д. П.

Я. с ****.

Ответникът оспорва иска, счита, че е неоснователен. Твърди, че вземането е установено със заповед за изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила и новата петгодишна давност за принудително изпълнение е петгодишна. Посочва, че към датата на образуване на първото изпълнително дело погасителна давност докато е траел изпълнителният процес, не е текла.

Твърди, че давност не е текла до 26.06.2015 г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г. Посочва, че по първоначалнообразуваното изпълнително дело са били предприемани изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност за вземането, на 13.06.2019 г. Твърди, че новообразуваното дело е образувано след прекратяване на първото поради настъпила перемпция и преди да изтече погасителната давност като още в молбата за образуване е поискано извършване на изпълнителни действия. Излага, че така отново е прекъсната погасителната давност като искането за прилагане на изпълнителен способ е достатъчно. Посочва още, че давността е била спряна със ЗПДВИП. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа иска, моли за уважаване на претенцията и за присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско

2 възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 549/06.06.2025 г. предвид становищата на страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по силата на изпълнителен лист, издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 349/2013 г. по описа на Районен съд – Провадия ищецът е осъден да заплати на „****“ ЕАД процесните суми; че вземането на „***“ ЕАД от ищеца е прехвърлено в полза на ответника с договор за цесия от 24.03.2015 г.; че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20137110400389 по описа на ЧСИ Д. П. Я. с ****, прекратено поради настъпила перемпция; че впоследствие е било образувано под № 20257110400117 по описа на ЧСИ Д. П. Я. с ****.

От представения препис на материалите по изпълнително дело № 20137110400389 по описа на ЧСИ Д. П. Я. се установява, че е образувано по молба на „****“ ЕАД от 11.07.2013 г., в която взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия – налагане на запори и възбрани.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, считано от 16.08.2013 г.

Със запорно съобщение от 11.07.2013 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити при „****.

С молба от 08.10.2015 г. „**** в качеството си на цесионер на вземането и конституиран взискател е поискал извършване на изпълнителни действия – запор върху МПС, собственост на длъжника.

Със съобщение от 04.11.2015 г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника.

С молба от 12.04.2017 г. взискателят е поискал извършване на справки и предприемане на съответни изпълнителни действия.

Със запорно съобщение от 12.07.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от ****.

С молба от 12.09.2018 г. взискателят е поискал налагане на запори върху открити банкови сметки на длъжника.

С молба от 15.10.2018 г. взискателят е поискал налагане на запори върху открити банкови сметки на длъжника.

С молба от 17.06.2019 г. взискателят е поискал налагане на запори върху открити банкови сметки на длъжника.

С постановление от 19.06.2019 г. изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

След връщане на изпълнителния титул взискателят е поискал образуване на ново изпълнително дело с молба от 31.01.2025 г., както и налагане на запори върху банковите сметки на длъжника.

С постановление от 31.01.2025 г. е образувано изпълнително дело № 3

20257110400117 по описа на ЧСИ Д. П. Я.. Покана доброволно изпълнение е връчена на 18.03.2025 г. чрез сътрудник на процесуалния представител на длъжника.

С постановление от 10.03.2025 г. ЧСИ е наредил да бъдат наложени запори върху МПС, собственост на длъжника, като по делото липсват доказателства за изпълнение.

Със съобщение от 12.02.2025 г. трето лице в качество на съсобственик с длъжника е уведомен за наложена възбрана като по делото липсва доказателства за вписване на такава.

С молба от 02.04.2025 г. взискателят е поискал налагане на запори и възбрани върху имущество, собственост на длъжника.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът счита следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.

439 от ГПК и има за предмет оспорване изпълнението на парично задължение по издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист като длъжникът може да установява само факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла давност, плащане, опрощаване, прихващане и др. За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване правнорелевантните факти, от които се ползва, а именно – наличието на твърдяните правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – настъпване на погасителна давност – дата на настъпване на изискуемост на вземането и изтичане на законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения – предприети изпълнителни действия по образуваното изпълнително производство, довели до спиране или прекъсване на погасителната давност.

Ищецът не е навел твърдения и от писмените доказателства не се установява издадената заповед за изпълнение да е била оспорена. Поради това, с изтичане на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, тя е влязла в сила. Правните последици са сходни с тези на влязло в сила съдебно решение и заповедта установява между страните по нея, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. Срокът на новата давност е петгодишен, на основание чл. 117, ал.

2 от ЗЗД. С изтичането , вземането се погасява, на осн. чл. 110 от ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение като Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС посочва неизчерпателно изпълнителните действия, които водят до нейното прекъсване. Нова погасителна давност за вземането започва да тече от последното валидно изпълнително действие.

От приобщените материали по образуваните изпълнителни дела се 4 установява, че след образуване на първото – № 389/2013 г., е извършено едно изпълнително действие – налагане на запор върху банкова сметка на длъжника на 11.07.2013 г. Следващо е извършено от цесионера на вземането едва на 08.10.2015 г. През този период е настъпила перемпция на 12.07.2015 г. поради неизвършването на изпълнителни действия повече от две години.

Изпълнителното производство се счита за прекратено по закон като изричното произнасяне на съдебния изпълнител не е необходимо, а извършените след този момент изпълнителни действия по същото производство не водят нито до спиране, нито до прекъсване на погасителната давност, доколкото не са валидно извършени.

До отмяната на ППВС № 3/1980 г. с постановеното Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността по отношение на сумите по процесния изпълнителен лист е спряла да тече с факта на образуваното изпълнително производство. От момента на постановяване на тълкувателното решение, с което е дадено ново тълкуване на правната норма, е започнала да тече нова петгодишна давност.

С образуване на новото изпълнително дело – № 117/2025 г. погасителната давност би могла да бъде прекъсната отново. Към този момент обаче петгодишния давностен срок е изтекъл. Правото на принудително изпълнение е погасено, поради което искът следва да бъде уважен като основателен.

С оглед изхода на спора, направеното искане от страна на ищеца и представените списък и доказателства за извършването на разноски, ответникът следва да бъде осъден да ги заплати. Представляват държавна такса в размер на 423,50 лева и адвокатско възнаграждение в претендиран размер от 1480,00 лева. Ответникът е направил своевременно възражение за неговата прекомерност, което съдът счита за основателно. Съдът, като взе предвид правната и фактическа сложност на делото, реално извършените процесуални действия – проведени са две съдебни заседания, за които процесуалният представител е депозирал идентични молби, естеството на спора, вида, броя и цената на исковете, като съобрази предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения – като ориентир и съобрази Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., счита, че дължимите в случая разноски се определят в размер на 1000,00 лева, които следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.