Решение № 378 от 13.09.2024, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 850/2023
- Вид
- Решение № 378
- Подписан
- 13.09.2024
- В сила
- 10.10.2024
- Състав
- НАТАЛИЯ ПЕТКОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 3, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 378 гр. Ботевград, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Н.П.П. при участието на секретаря Х.Н. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20231810200850 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Л. И. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес *, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 23-0322-000522/13.11.2023 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – София, РУ - Правец, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 30,00 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателя М. не се явява лично, представлява се от адв. И. А. от САК, която поддържа жалбата против атакуванато НП.
Въззивната страна – Началника на РУ Правец, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща птавител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие 1 за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени д о к а з а т е л с т в а : АУАН
№ 1040789/01.11.2023 г.; НП № 23-0322000522/13.11.2023 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.;. справка за нарушител/водач, актове за встъпване в длъжност, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. Т. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ Правец, и П. И. и М. Г. – свидетели по акта, се установява следната фактическа обстановка:
На 01.11.2023 г., в 13,20 часа, в община Правец, по път III-3009, в района на км 3,150, с посока на движение към ПП-3, в района на махала „Манастирица“, при наличие на пътна маркировка „М1“, водачът на л.а. „*“ с рег. № * – жалбоподателя Л. М., извършил маневра „изпреварване“ на служебния автомобил на свид. П. И., на длъжност „Началник група „Охранителна полиция“ в РУ Правец. Свид. П. бил пасажер в служебен автомобил „*“ с рег. № *, който бил управляван от колегата му В.Й., на длъжност „Началник група Криминална полиция“ при РУ Правец. На правия участък след махала „Манастирица“, автомобила на свид. П. се изравнил с автомобила на жалбоподателя и той с подаване на знак с ръка от прозореца на автомобила, спрял жалбоподателя за проверка. На място за съдействие дошъл полицейски екип в състав мл.автоконтрольор П. И. и М. Г., като за извършеното нарушение, по данни на свидетеля П., свид. И. съставил на водача АУАН № 1040789/01.11.2023 г. за извършено от него нарушение на чл.
6, т. 1 ЗДвП.
Въз основа на горецитирания АУАН, е издадено от Началник РУ Правец, атакуваното наказателно постановление № 23-0322-000522/13.11.2023 г., с което на Л. И. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес *, е вменено следното нарушение: по чл. 6, т. 1 ЗДвП, за това, че при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка, поради което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 3, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 30,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в 2 срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган не е изпълнил задължението по чл. 52, ал. 4 ЗАНН да извърши пълна и всестранна проверка на спорните по случая обстоятелства, преди да издаде наказателно постановление.
Относно нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП:
Съдът намира, че при издаване на НП по отношение вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно на вмененото на Л. И. М., нарушение не е дадена прецизна правна квалификация.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН както АУАН, така и НП следва да съдържат посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Същевременно, разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН допуска издаване на НП дори и при допусната нередовност в АУАН /например нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН/ при условие, че е установена самоличността на извършителя и е безспорно доказано извършването на нарушението и вината на нарушителя. В процесния АУАН е посочено, че с действията си на 01.11.2023 г. жалбоподателят Л. И. М., е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Същата правна норма е посочена като нарушена и в НП. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е бланкетна и предвижда общо задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Издавайки обжалваното НП, АНО е приел, че жалбоподателя при изпреварване не се съобразява с пътната маркировка. Тази бланкетна норма не посочва при каква пътна маркировка, какви действия следва да извършат участниците в пътното движение, поради което се допълва от конкретни правила за поведение на водачите на пътни превозни средства, които са относими към съответната пътна маркировка. Пътната маркировка се определя с Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, издадена от 3
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ, бр. 13 от 10 февруари 2001 г., изм. и доп.ДВ, бр. 32 от 16 април 2019 г. Нито в АУАН, нито в НП, е посочен вида на пътната маркировка съобразно елементите на пътната маркировка и правилата за използването им съгласно посочената по-горе наредба.
Освен това, жалбоподателят е санкциониран с разпоредбата на чл.
183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, предвиждаща санкция за водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението. Както в АУАН, така и в НП липсва текстово и цифрово описание на подобно нарушение. В акта и в НП като нарушена е посечена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като от фактическото описание на нарушението и изведените правни изводи става ясно, че се касае за нарушение квалифицирано по чл. 6, т. 1, пр. 4 - "не съобразява поведението с пътната маркировка". Визираното нарушение е несъотносимо към санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП. В случая липсва правно единство между словесното описание на нарушението по чл. 6, т. 1, пр. 4 от ЗДвП, правната му квалификация и приложената санкционна разпоредба, което от своя страна обуславя незаконосъобразност на НП.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 500/петстотин/ лева по договор за правна защита и съдействие от 13.12.2023 г.
Възражението на административнонаказващият орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като същото не надвишава минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-03224
000522/13.11.2023 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – София, РУ Правец, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което на Л. И. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес *, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 30,00 лева, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР София, да заплати на Л. И. М., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес *, и съдебен адрес *, сумата от 500,00/петстотин/ лева, представляваща сторените в съдебното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5