Решение № 104 от 20.05.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Сливница, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20241890200009 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л. К. С., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 23-1204000794/15.05.2023 г., издадено от И. П.Г. – началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че нарушението не е извършено. Счита, че са допуснати процесуални нарушения.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв. М., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна - началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РС- Сливница, е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди наложеното на водача наказание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 30.01.2023 г., около 09:51 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № ........ и се движел по път I-8 в района на 15-ти км. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил негова собственост по силата на договор за продажба № 13499/22.11.2022 г.

1

Свидетелят Р. С. А. и колегата му М. К. А. – мл. автоконтрольори при ОДМВР-София изпълнявали служебните си задължения и спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил. При извършената проверка било установено, че управляваното от жалбоподателя превозно средство не е регистрирано по надлежния ред – автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 24.01.2023 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

За констатираното нарушение актосъставителят М. К. А. - мл. автоконтрольор при ОДМВР – София, сектор Пътна полиция, в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението – Р. С. А., издал на жалбоподателя АУАН серия GA № 190426 от 30.01.2023 г., за това, че на посочената дата, управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № ........, като при извършената проверка автомобилът е със служебно прекратена регистрация, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП.

По случая била извършена и проверка по пр. пр. № 601/2023 г. по описа на РП – Сливница с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 27.03.2023 г. прокурор от РП-Сливница, преценил, че извършеното от жалбоподателя не покрива признаците от субективната страна на престъплението по НК, поради което и на основание чл. 213 вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорската преписка. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на Директора на ОДМВР-София за преценка реализирането на административно наказателната отговорност на въззивника.

Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е приел, че с деянието, описано, както в АУАН, така и в НП, жалбоподателят е извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства: АУАН серия GA № 190426 от 30.01.2023 г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.03.2023 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; акт за встъпване в длъжност на Ива Григорова, заповед № 8121к-1385/21.04.2015 г., справка за нарушител-водач, справка за регистрация на МПС, както и гласните доказателствени средствапоказанията на свидетеля Р. С. А.. Съдебният състав извърши преценка на показанията на свидетеля въпреки, че същите не са достатъчно детайлни и подробни и не съдържат фактически данни за случая. Свидетелят потвърждава фактическата обстановка посочена в АУАН.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, 2 приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство е строго формално, засягащо в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

По процедурата:

Съдебният състав след извършването на служебна проверка счита, че в хода на образуваното административнонаказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по своя характер, при съставянето на АУАН и издаването на НП, като преценява, че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, присъствал при извършването или установяването на нарушението. Спазени са процесуалните изисквания за връчването на АУАН на нарушителя за запознаване със съдържанието и подпис. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне, респ. издаване на двата документа – АУАН и НП. Спазена е и материалната компетентност при съставяне на АУАН, съответно издаване на НП: компетентно длъжностно лице съгл. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е съставило АУАН, а НП е издадено от определено от министъра длъжностно лице съгл. чл.189, ал.12 от ЗДвП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В акта е посочено, конкретните норми, нарушени от санкционираното лице, нарушението е описано словестно, като е осигурена възможността лицето да разбере за какво извършено от него нарушение е привлечен към административна отговорност. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено 3 нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че нарушението не е описано достатъчно ясно. Съдът счита, че както времето така и мястото на нарушението са достатъчно ясно обозначени. Датата и часа както в АУАН, така и в НП са ясно и точно посочени и същите съвпадат, което напълно съответства на изискванията на закона.

По съществото на нарушението:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че същият е управявал МПС, което не е било регистрирано по съответия ред – същото е било с прекратена регистрация.

Наказващият орган квалифицирал тези факти като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определят с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл.

3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е осъществен състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като управляваното МПС е било с рег. табели, както и че собственикът не е бил уведомен за действието на компетентните органи по служебното прекратяването на регистрацията.

В случая адм. наказателната отговорност е ангажирана за това, че МПС не е било надлежно регистрирано. Прекратяването на регистрацията на процесното МПС е извършено по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т. е. служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система на собственик, който в двумесечен срок от придоб иването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство.

Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 и 2 от ЗДвП правото на собственост върху МПС се придобива с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Следователно когато едно лице закупи МПС по надлежния ред – с писмен договор за покупко-продажба, с нотариално заверени подписи на страните по него, се произвежда вещно-правния ефект на тази сделка, и на 4 основание този договор, то става собственик на МПС. Допълнително за подобно лице възниква и административното задължение в едномесечен срок да се яви в съответната служба на сектор "ПП" на МВР и да извърши регистриране на свое име придобитото МПС, т. е. да бъдат изготвени нови документи на автомобила (чл. 145, ал. 2 от ЗДвП). След изтичане на този срок, собственикът на МПС може да бъде санкциониран с наказание "глоба" и "лишаване от правото да управлява МПС", на основание чл. 175, ал. 3 предл.

1 от ЗДвП, а след изтичане на още 30 дни – т. е. общо след два месеца от момента на придобиване на МПС, контролиращият орган – МВР, Сектор "ПП", без да е обвързан със задължението да го уведоми, извършва вече и служебното прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал.

15 от ЗДвП. Това става с отбелязване в електронната система на "ПП", което се извършва "автоматично" от самата система АИС "КАТ- Регистрация на ППС и собствениците им", т. е. прекратяването на регистрацията се извършва изцяло от системата без намесата на оператор и за това не се изисква издаването на конкретен акт, който да бъде връчен на собственика на МПС.

Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., която предвижда служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придоб иването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.