Решение № 560 от 16.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20221100900102 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу „ТСБГ Х.“ ЕООД, с която са предявени: 1) осъдителни искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за общата сума 158 991,68 лв. – вземания за продажна цена, консумативни разходи и предоставена свързаност, за които са издадени фактури №2575/25.05.2017г., №2588/29.09.2017г.,

№2589/29.09.2017г.,

№2594/29.12.2017г.,

№2595/29.12.2017г.,

№2596/29.12.2017г., №2597/29.12.2017г., №2598/29.12.2017г. и №2599/31.01.2018г.; 2) осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за общата сума 66 809,07 лв. – лихви за забава, изтекли върху главните вземания в периода от 08.06.2017г. до 14.01.2022г.

С отговора срещу исковата молба ответникът признава основанията и размерите на вземанията по процесните фактури, като излага твърдения, че вземанията са възникнали след решение на ищцовото дружество за преустановяване на част от търговската му дейност и прехвърлянето на тази дейност на ответното дружество, във връзка с което на ответника е прехвърлена собствеността върху съоръжения и инвентар на ищеца, а ответникът е встъпил в правата и задълженията по сключени договори между ищеца и трети лица.

Оспорва исковете с възражения, че част от задълженията му по фактурите са погасени чрез извършени извънсъдебни прихващания с насрещни вземания на ответника срещу ищеца, а останалата част от задълженията по фактурите са погасени чрез сключен договор за новация.

Заявява и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за лихви, претендирани за периоди над три години преди датата на исковата молба.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва съществуването на вземанията на ответника, с които се твърдят извършени извънсъдебни прихващания, включително с твърдения, че след 2016г. ответникът е осъществявал не част, а цялата търговска дейност на ищеца, поради което дори да е извършвал плащания на задължения на ищеца към трети лица във връзка с тази 1 дейност, плащанията не пораждат вземания срещу ищеца за възстановяване на платените суми.

Заявява възражения за недействителност на извършените прихващания и сключения договор за новация с твърдения, че заобикалят закона и са сключени с цел увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността на ищцовото дружество. Оспорва датата на договора за новация, представен с отговора срещу исковата молба.

Възникването, основанията и размерите на вземанията на ищеца срещу ответника по процесните фактури, както и извършеното частично плащане от ответника на сумата 2 800,00 лв. по фактура №2575/25.05.2017г., не са предмет на спор между страните и са обявени за ненуждаещи се от доказване с доклада на делото.

Представените с отговора срещу исковата молба и приети като писмени доказателства по делото протоколи за прихващане, подписани от управителите на ищцовото и ответното дружество, обективират съгласие между страните за възникването, изискуемостта и размерите на насрещни вземания между тях и погасяване чрез прихващане на насрещните вземания, включително вземанията на ищеца, за които са издадени процесните фактури №2575/25.05.2017г. и №2588/29.09.2017г. (протоколи от 29.12.2017г. и 01.10.2018г.), фактура №2589/29.09.2017г.

(протоколи от 02.10.2017г. и 01.10.2018г.), фактура №2594/29.12.2017г. (протокол от 19.01.2018г.), фактура №2595/29.12.2017г. (втори протокол от 19.01.2018г.), фактура №2598/29.12.2017г.

(протокол от 17.08.2018г.) и фактура №2599/31.01.2018г. (протоколът от 01.10.2018г.).

Изявленията на страните в цитираните протоколи представляват насрещни покриващи се изявления по чл. 8, ал. 1 ЗЗД за сключване на договори за спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с които страните уреждат правоотношенията си относно прихванатите вземания, като постигат съгласие относно изискуемостта и размерите на вземанията, погасяването им чрез прихващане и размера на непогасената част от вземанията.

Оспорването от ищеца на съществуването на вземанията на ответника, за които са сключени описаните договори, представлява възражение за нищожност на договорите поради липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД, а тъй като съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД основанието се предполага, в тежест на ищцовото дружество е да опровергае съществуването на признатите от негово име вземания срещу дружеството, за които са сключени договорите за прихващане.

Събраните доказателства в производството по делото не опровергават, напротив установяват възникването на тези вземания, които в едната им част представляват вземания за цена на колокационни услуги по двустранно подписани фактури, а в останалата им (по-голяма) част представляват вземания за възстановяване на платени от ответника суми за погасяване на задължения на ищеца към трети лица („ЕВН България Електроснабдяване, „Р.Б.М.“ ЕООД, „Н.“ ЕООД, както и дружествата и лицата, описани в приетото като писмено доказателство приложение №1 към споразумение от 27.09.2018г., също прието като писмено доказателство по делото), като за възникналите задължения на ищеца към описаните дружества са представени издадени от тези дружества фактури за вземания срещу ищеца, а за извършените от ответника плащания за погасяване на задълженията по фактурите са представени банкови платежни нареждания за суми, които съвпадат със сумите по фактурите.

Извършените плащания от ответника за погасяване на задължения на ищеца към трети лица се установяват и от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Действително, по отношение на част от плащанията (основно към физически лица) експертизата 2 дава заключение, че същите не са документално обосновани с първични счетоводни документи за основанията за извършването им (според първото заключение на експертизата общият размер на тези плащания възлиза на сумата 47 609,41 лв., а според второто заключение на експертизата – на сумата 19 585,35 лв.), но само по себе си заключението на експертизата и в посочената му част не е достатъчно да опровергае сключените между страните по делото споразумения и протоколи за прихващане, включително в частта им, в която и въпросните плащания са признати от ищеца като извършени за погасяване на негови задължения, още повече при съобразяване на обстоятелството, че конкретните основания за задълженията на ищеца към лицата, към които са извършени плащанията, могат да бъдат установени не от счетоводството на ответника, а от счетоводството на ищеца, което вещото лице е категорично, че не му е предоставено в обем, достатъчен да осигури пълноценен отговор на задачите към експертизата.

Съображенията на синдика на ищцовото дружество, предявил процесните осъдителните искове от негово име като представител по чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, че счетоводството на дружеството не му е предоставено в пълен обем, може да има значение за надлежното упражняване на правомощията на синдика, включително регламентираните в чл. 640 ТЗ, но не може да обуслови изводи по реда на чл. 161 ГПК в ущърб на насрещната страна по предявените осъдителни искове по делото и в частност изводи за опровергаване на съдържанието на процесните протоколи за прихващане, напротив – именно в приложение на чл. 161 ГПК обстоятелството, че счетоводството на ищцовото дружество не е представено на вещото лице в обем, достатъчен за отговор по задачите на допуснатата експертиза, предполага доказателствени изводи за възникване и съществуване и на задълженията на ищцовото дружество в общ размер 19 585,35 лв., за които експертизата дава заключение, че не се установяват от представените на вещото лице счетоводни документи.

В противовес на съображенията, изложени в писмената защита на ищеца, изводи за несъществуване на задълженията на ищеца, описани в сключените между страните споразумения и протоколи за прихващане като платени от ответника, не обусловят и събраните в производството доказателства за прехвърляне на собствеността върху дълготрайни активи на дружеството в полза на ответника и трети лица, като достатъчно в тази връзка е да се посочи, че прехвърлянето на собствеността върху активи на търговско дружество, само по себе си не погасява поети договорни задължения на дружеството във връзка с тези активи, а доказателства, от които да се установява съгласие между ищеца, ответника и кредиторите на ищеца за освобождаване на ищеца от договорните му задължения, включително заместването му от ответника в тези задължения, също не са събрани в производството по делото.

Възраженията на ищеца, че доказателствата по делото не установяват надлежно учреден мандат за ответника да плати задълженията на ищеца, описани в представените двустранни споразумения и протоколи за прихващане, са опровергани от съдържанието на споразуменията, но следва да се отбележи, че дори да се приемеха за основателни, тези възражения не могат да обусловят извод, че като последица от плащането на задълженията от ответника за него не са възникнали насрещни вземания към ищеца за възстановяване на платените суми, доколкото и при липса на надлежно възлагане за извършване на плащанията, ответникът отново би имал вземане срещу ищеца за възстановяване на платените суми на извъндоговорно основание.

По изложените съображения възраженията на ищеца за нищожност на процесните протоколи за прихващане от 02.10.2017г., 29.12.2017г., 19.01.2018г., 17.08.2018г. и 01.10.2018г.

3 поради липса на основание за сключването им, произтичаща от несъществуване на насрещните вземания на ответника, описани в протоколите, се явяват неоснователни, поради което и при отчитане на погасителния ефект на договорите за прихващане, сключени с протоколите, наред с погасителния ефект на безспорното между страните частично плащане на сумата 2 800,00 лв. по фактура №2575/25.05.2017г., вземанията на ищеца по част от процесните фактури (а именно фактури №2575/25.05.2017г., №2588/29.09.2017г., №2589/29.09.2017г., №2594/29.12.2017г., №2595/29.12.2017г., №2598/29.12.2017г. и №2599/31.01.2018г.) са погасени в пълния им размер и предявените искове за присъждане на тези вземания подлежат на отхвърляне.

По отношение на останалите вземания на ищеца срещу ответника, за които са предявени осъдителни искове по делото, а именно вземанията по фактури №2596/29.12.2017г. и №2597/29.12.2017г. в общ размер 4 086,69 лв., по делото е представен и приет като писмено доказателство договор за новация от 20.07.2018г., който обективира съгласие на страните задълженията на ответника към ищеца за плащане на сумите по цитираните фактури да бъдат новирани в задължения на ответника за плащане на задължения на ищеца към „А1 България“ ЕАД в общ размер 4 320,00 лв., дължими по пет месечни фактури, описани в договора.

Цитираните в договора за новация пет фактури, издадени в периода от 08.06.2017г. до 09.10.2017г. за вземания на „А1 България“ ЕАД срещу ищеца, също са представени и приети като писмени доказателства по делото, а като писмени доказателства по делото са представени и банкови платежни нареждания за плащания, извършени от ответника към „А1 България“ ЕАД в пълно погашение на задълженията на ищеца по въпросните фактури.

Първото от цитираните платежни нареждания е с дата 26.07.2018г., която след заявеното от ищеца оспорване на датата на договора за новация и при липса на събрани доказателства по делото, които да установяват друга дата, следва да се приеме за действителната дата на сключване на въпросния договор, но тъй като и към тази дата управителят на ищцовото дружество, подписал договора за новация от негово име, има представителна власт за дружеството (ограничена едва с решението от 02.10.2018г. по т.д. №1070/2018г. на СГС, ТО, VI-3 с-в за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството), договорът произвежда действие спрямо ищеца и има за последица погасяване на задълженията на ответника по процесните фактури №2596/29.12.2017г. и №2597/29.12.2017г. чрез новирането им в задължения на ответника за плащане на задълженията на ищеца към „А1 България“ ЕАД по описаните в договора за новация пет фактури, които задължения на ответника се установява, че са и изпълнени с плащанията по представените с отговора срещу исковата молба платежни нареждания.