Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 24.03.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 2438/2025
Вид
Решение № 230
Подписан
24.03.2026
В сила
23.04.2026
Състав
Калин Георгиев Колешански

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Шумен, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20253630102438 по описа за 2025 година

Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК : 203374133, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу Е. Е. М., ЕГН :

**********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1689,99 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1689,99 лева, представляваща 1100 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит № 2187069 от 12.02.2020г./сключен между ответника и ищцов цедент „Кредисимо“ ЕАД/; 589,99 лева лихва за забава, за периода от 10.05.2020г. до 23.05.2025г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението/11.06.2025г./ до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Заповедта по ЧГД № 1485/2025г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, 1 подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност. Иска отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители/в писмени молби/, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 12.02.2020г. „Кредисимо“ АД и ответника сключили договор за потребителски кредит, според който му предоставил сумата от 1100 лева.

Уговорено било връщането , на три вноски, с конкретни падежи – десето число на месеца, включваща главница, без лихва, при ГПР от 0,00%, и обща дължима сума по кредита от 1100 лева. Няма данни за плащания от страна на ответника, нито на първоначалния кредитор, нито на цесионера. Както уведомлението за прехвърляне на вземанията, така и пълномощно от цедента за цесионера, не са връчвани на длъжника, преди 17.11.2025г., когато особения му представител е получил препис от исковата молба. Заявлението по ЧГД № 1485/2025г. е постъпило в ШРС на 11.06.2025г..

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи наличието на валиден договор за кредит, между ответника и ищцов цедент, от които произтича задължение за връщане на заета сума и нейния размер, забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер.

Посочените са налице, в настоящият случай – Договора за потребителски кредит е действителен, по смисъла на чл. 22, не съдържа неравноправни клаузи, касаещи претендираните суми, но вземанията по него са погасени с изтичане на предвидената в закона давност. Падежа на последната уговорена погасителна вноска е на 10.05.2020г., а заявлението по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 11.06.2025г. – повече от пет годишния срок посочен в чл. 110 ЗЗД. Поради това и съобразно чл. 119 от ЗЗД исковете, както 2 за главницата, така и за лихвите, следва да се отхвърлят, поради изтичане на предвидената в закона давност.

При този изход на спора разноски между страните не следва да се присъждат.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК :

203374133, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу Е. Е. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1689,99 лева, представляваща 1100 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит № 2187069 от 12.02.2020г./сключен между ответника и ищцов цедент „Кредисимо“ ЕАД/;

589,99 лева лихва за забава, за периода от 10.05.2020г. до 23.05.2025г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението/11.06.2025г./ до окончателното плащане, поради погасяване на вземанията с изтичане на предвидената в закона давност.

Разноски между страните не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 3