Решение № 2873 от 28.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2873 гр. Варна, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20243110114387 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана в съда от М. Д. Г., ЕГН ********** като майка и законен представител на М. П. Г., ЕГН ********** и двете с адрес : ***, чрез пълномощника си адв. С. Н. от АК- Варна, със съдебен адрес: ***, против П. М. Г., ЕГН **********, с адрес в *** Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

Сочи се в исковата молба, че с Решение № 2737 от 05.07.2016г., постановено по гр.д.

№4612/2016г. по описа на Варненския районен съд - 39-ти състав, ответникът бил осъден да заплаща в полза на дъщеря си М. П. Г., родена на ***г. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 05.07.2016г.

От момента на постановяване на решението по горецитираното дело, с което е бил изменен размера на дължимата в полза на детето издръжка, се твърди в исковата молба, че изминал продължителен период, през който значително нараснали потребностите на детето М. Г.. В момента М. била ученичка в седми *** в Средно училище, „***“ - гр. Варна и необходимите й средства за образование, включващи закупуване на учебници, учебни помагала и др. били на значителна стойност. Непрекъснато се увеличавали по обем и стойност и необходимите средства за храна и облекло. На детето предстояли кандидатгимназиални изпити след седми ***, което налагало посещаването на подготвителни курсове по български език и математика . Таксата за посещаваната от М. школа „***“ в периода м. септември 2024г. - м.юни 2025г. била в размер на 2855 лева. Детето проявявало 1 желание да тренира спорт, както и да посещава езикови курсове , но размера на доходите на майката не позволявал записването му на подобни извън***ни занимания.

Отделно от гореизложеното, се твърди в исковата молба, че на момичето била поставена диагноза „цьолиакия“ /глутенова ентеропатия, автоимунно неизлечимо заболяване/, което налагало провеждането на специализирани изследвания, закупуване на медикаменти и спазване на стриктна безглутенова хранителна диета, разходите по които била на значителна стойност.

Твърди се още в исковата молба, че след прекратяването на брака, бащата поел ангажимент да закупува всеки месец специални хранителни продукти, съобразени с нуждите на детето. От близо пет годни ответникът се бил дезинтересирал от това какво е необходимо за отглеждането на дъщеря му и нейното правилно развитие.

Същевременно, в исковата молба се твърди, че бащата имал собствен бизнес и нямал финансови ангажименти към други лица под 18 г. Получаваните от него доходи били изразходвани единствено за задоволяване на личните му потребности.

Твърди се, че ответникът е едноличен собственик на „***“ ЕООД с ЕИК *** и съдружник в „***“ ООД с ЕИК ***, както и че притежавал недвижимо имущество, както и реализирал доходи от сделки с такова.

Определената месечна издръжка, дължима от бащата в размер на 200 лв. се сочи в исковата молба, че е под законовия минимум и очевидно не отговаряла адекватно на месечните потребности на детето, нарастващи вследствие на промените във възрастта му и на социално-икономическите условия в страната.

Обстоятелствата, които били взети предвид при определяне на първоначалния размер на ежемесечната издръжка, се сочи в исковата молба, че значително са се изменили, с оглед нарасналите нужди на детето от средства за нормално физическо и духовно развитие.

Отделно от гореизложеното: диагностицираното заболяване на детето налагало изразходването на допълнителни средства всеки месец. Ето защо намира ищцата, че от постановяването на съдебното решение по гр. д.№4612/2016г. изминал период от време, в който настъпило трайно и съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК.

Предявения иск с пр. осн. чл. 143, ал. 4 СК ищцата обосновава с твърдения за наличие н а изключителни нужди на детето през учебната 2024 - 2025 година, свързани с подготовката му за кандидат-гимназиални изпити след 7 *** по български език и математика. Отново е подчертано, че детето М. посещавало курс в Школа „***“ на стойност 2855 лева. Предвид по-големите финансови възможности на бащата , счита ищцата, че същият следвало да участва с по-голям дял в удовлетворяването на изключителните нужди от обучение на детето. Ето защо и ищцата претендира сумата 2000 лева, която желае да се заплаща допълнително към издръжката от общо дължимата сума от 2850 лева. В контекста на изложеното по-горе, в исковата молба изрично е подчертано, че с изплащането на тази сума не се изчерпвали разходите за подготовката на детето за кандидатстване след седми 2

***, тъй като се налагало закупуване на сборници и помагала на значителна стойност.

При така изложеното и след въведеното уточнение на исковата молба, ищцата е сезирала съда със следните искания по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК:

1.Да бъде постановено съдебно решение, по силата на което съдът да измени размера на определената с влязло в законна сила на 5.7.2016 г. Решение № 2737/5.7.2026 г. по гр.д.

№4612/2016г. по описа на Варненския районен съд - 39 състав месечна издръжка, дължима от ответника П. М. Г., ЕГН ********** в полза на детето М. П. Г., род. на ***г., чрез неговата майка и законен представител М. Г., като бъде увеличен от 200 лв. на 600 лв., считано от датата на завеждане на иска (13.11.2024 г.), ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за изменение или прекратяването й.

2.Да бъде осъден ответника П. М. Г., ЕГН ********** да заплати на детето М. П. Г., род. на ***г, чрез неговата майка и законен представител М. Г., сумата от 2000 лева, представляваща добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето М. от обучение през учебната 2024/2025г., за период от 12 месеца- считано от 01.12.2024 г. до 1.11.2025 г. с падеж първо число на месеца , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (13.11.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Съгласно чл.127, ал.4 ГПК ищцата в уточнителната си молба /л .11/ сочи банкова сметка по която желае ответникът да извърши плащане.

Отправено е и искане в полза на ищцата да бъдат присъдени направените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

В подкрепа на твърденията и исканията ищцата е направила доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Пл. Г., чрез надлежно упълномощен процесуален представител -адвокат К. Д. от ВАК е депозирал писмен отговор.

Предявения иск по чл. 150 и чл. 143,ал.4 СК ответника намира за допустим, като не оспорва, че М. Г. е негова дъщеря.

Ответникът оспорва изцяло изложените в исковата молба обстоятелства като счита, че исковете са неоснователни и навежда следните твърдения и възражения.

Сочи се в отговора на искова молба, че ищцата получава месечно възнаграждение в размер на 3300 лв., като работела на трудов договор към „***“ ЕООД.

Ответникът твърди, че е управител на две фирми, едната от които не работеща, а другата с нулеви доходи за последните пет години.

На следващо място в отговора на искова молба ответникът твърди, че ищцата има придобит недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с площ от 76.49 кв.м ***, а съгласно акт за собственост *** на ***, находящо се в ***. От това имущество сочи ответника, че ищцата реализирала доход.

Ответникът не е отрекъл в отговора на искова молба, че също притежава имоти, но 3 сочи, че в един от тях живеели ищцата/бивша съпруга на ответника /и дъщерята М. Г., след развода между Пл. Г. и М. Г. и последната не заплащала наем. И т.к. ответникът пропуснал да иска по бракоразводното дело съда да определи наем, то можел във всеки един момент да предяви иск пред съда за да осъди бившата си съпруга да му заплаща наем, определен като средна наемна цена за сходни жилищни имоти в района, в който било разположено жилището, което обитавала ищцата за минал период от време ведно със законната лихва върху главницата. В тази връзка ответника препраща към нормата на чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД като твърди, че бившата му съпруга ползва една втора ид.ч. от имот апартамент *** със застроена площ 40,43 / 130,47 кв. м, разположен на четвърти жилищен етаж на сграда, находяща се в *** ***.

Отделно от горното ответникът е подчертал в отговора си, че е диагностициран с редица заболявания и въпреки ,че нямал финансови ангажименти към други лица под 18 години, ежемесечно заплащал лечението си /периодични изследвания, медикаменти и манипулации/ . Основното заболяване на ответника, твърди същият, че било хипертония и изисквало непрекъснато наблюдение, извършване на интервенции и ежедневен прием на скъпо струващи лекарства извън здравната каса.

Въпреки всичко изложено, независимо от съдебното решение постановено по гр.дело № 4612/2016 г. с което ответника бил осъден за заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. платими до 20-то число, ответникът твърди, че поема всички допълнителни разходи по облекло и учебни пособия на М. П. Г.. С оглед на изложеното по-горе ответникът намира иска предявен против него за неоснователен и по основание и по размер, като моли да иска да бъде отхвърлен.

Ответникът намира, че представените с исковата молба доказателства са относими и допустими и моли да бъдат допуснати до събиране.Ответникът от своя страна също е направил искания за събиране на доказателства .

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 27.06.2025 г. ищците , чрез адв.Н. молят съда да уважи предявените искови претенции в цялост и да присъдите направените съдебно-деловодни разноски. Адв.Н. считам, че в хода на производството безспорно се установило, че през този продължителен период, който е изминал от постановяване на предходното Решение, нуждите на детето М. от издръжка са се увеличили значително. Отделно от гореизложеното, от представените писмени доказателства , счита адв.Н. , че се установява, че детето страда от заболяването целиакия, което представлява глутенова ентеропатия, автоимунно, неизлечимо заболяване. От разпитаните в предходно съдебно заседание свидетели, които имат пряко впечатление върху отглеждането на детето, намира процесуалният представител на ищците, че се установява, че детето М. е на специален хранителен режим, който е задължителен за нея и на практика тя няма право на избор. От свидетелските показания също се установило, че разходите за закупуването на храната на М. на месец варират между 800 лв. и 1000 лв. Ето защо адв.Н. счита, че са налице изключителни нужди по отношение на месечната издръжка на детето, които следва да бъдат уважени. В същото време твърди адв.Н., че бащата е в добро 4 здравословно състояние, въпреки наведените възражения, от представената медицинска документация се установявало, че същият страда от хипертония. Общоизвестен факт намира адв.Н., че може би 70-80% от българското население след 50-годишна възраст страдат от хипертония и това не било основание същият да не полага труд и да не реализира доходи така, щото да подкрепя майката и да осигурява нужната грижа за детето с подобно заболяване. Отделно от това, адв.Н. моли съда да има моля предвид, че бащата на детето М. разполага и с недвижимо имущество, от което може да реализира доходи, а от справката, която ищците представили от Агенция по вписвания се установявало, че същият се е разпореждал и с недвижими имоти, тоест реализирал е доходи от такива и е в състояние да предостави един размер на издръжка, който да бъде адекватен на нуждите на неговото дете, защото освен разходите за храна ( около 800-1000 лв.), детето имало нужда и от сезонни дрехи, облекло, обувки, имало нужда от джобни пари, така че разходите за осигуряване на тази хранителна диета не били единственият разход, от който се нуждае М., поради което и адв.Н. считам, че размерът на издръжката следва да бъде в размер, който е поискан от ищците, така, че да дава възможност за едно спокойно осигуряване на здравословно и осигуряване на допълнителни,дори, развлечения за детето, поради което и ищцовата страна желае съдът да уважи иска в размера, който са поискали издръжка.