Определение № 3511 от 04.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3511 гр. София, 04.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002100042 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 995 от 03.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1414/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, в частта му, в която след частична отмяна на решение № 3526 от 30.06.2023 год., постановено по гр. дело № 1884/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 15-ти с-в, е уважен предявения от И. А. Х. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 10 000 лв. до размера от 18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от от повдигнато незаконно обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД № 1709/2016 год. по описа на СпНС, потвърдена с решение по ВНОХД № 439/2018 год. по описа на АСпНС, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 23.02.2022 год.

/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и твърдените вреди, както и че присъденото обезщетение не съответства на действително търпените от ищцата вреди.

Въззивният съд не бил отчел в достатъчна степен следните обстоятелства: че срещу ищеца били водени и други наказателни производства – той бил осъждан през 1983 год. и през 2019 год.; било му повдигнато обвинение само за едно престъпление; към момента на 1 образуване на досъдебното производство ищецът бил на 47 години, която възраст предполагала зрялост и по-устойчиво приемане на последиците от воденото производство; продължителността на наказателното производство била 5 години, 2 месеца и 11 дни, която не била прекомерна, доколкото наказателното производство било с фактическа и правна сложност; не било установено ищецът да е загубил подкрепата на близките си; ответникът не отговарял за медийната разгласа на обвинението. Изводът на въззивния съд, че по време на процеса здравното състояние на ищеца се е влошило, се основавал на показанията на заинтересован свидетел – дъщерята на ищцата. Претърпените от ищеца вреди не се отличавали с по-висок интензитет от обичайните такива в сходни случаи.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния въпрос: Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 50073 от 22.06.2023 год. на ВКС по гр. дело № 3257/2022 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 112 от 14.06.2011 год. на ВКС по гр. дело № 372/2010 год., ІV г. о., ГК, решение № 50077 от 16.05.2023 год. на ВКС по гр. дело № 937/2022 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 28 от 06.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 1639/2017 год., ІV г. о., ГК, решение № 50053 от 02.05.2023 год. на ВКС по гр. дело № 2163/2022 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 60289 от 15.12.2021 год. на ВКС по гр. дело № 837/2021 год., ІV г. о., ГК и решение № 60226 от 07.12.2021 год. на ВКС по гр. дело № 1536/2021 год., ІІІ г. о., ГК.

Ответникът по касационната жалба И. А. Х. не е депозирал писмен отговор.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, а и установено въз основа на събраните писмени доказателства, че на 23.04.2015 год. бил извършен полицейски обиск на ищеца, като му било повдигнато обвинение за извършено престъпление – изнудване. Считано от 24.04.2015 год. до 11.12.2015 год ищецът бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”, заменена с подписка. Срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, като с присъда по НОХД № 1709/2016 год. по описа на СпНС същият бил признат за невинен по повдигнатото обвинение. Срещу първоинстанционната присъда бил подаден протест и било образуваното ВНОХД № 439/18 г. по описа на АСпНС. С решение № 54 от 03.04.2020 год. първоинстанционната присъда била е потвърдена. Решението влязло в сила като необжалвано и непротестирано на 04.07.2020 год.

Въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката И. Х. /дъщеря на ищеца/, които е ценил като житейски логични и подкрепени от останалите доказателства по делото, въззивният съд е счел за установено, че преди задържането ищецът имал частен бизнес, с който издържал семейството – баничарница, заложна къща, занимавал се и със земеделие. Ищецът бил здрав и не е приемал медикаменти. Свидетелката посещавала ищеца в ареста, където той бил окаян, целия нахапан, в малки рани, като след излизането си от ареста ищецът получил сънна апнея. Около 2018 год. започнал да спи с апарат. Ищецът започнал да заспива докато шофира. След прибирането си в дома ищецът се променил, 2 отношенията с дъщеря му се променили, започнал да получава кризи, стряскал се при силно отваряне или затваряне на вратата, предпочитал да седи сам и да не се вижда с никого.

Изолирал се сам, без да прави нищо, трудно комуникирал с хората, преустановил контакти с близки и с приятели. Тъй като живеели в малък град, всички знаели, че ищецът е обвиняем, впоследствие подсъдим, като след оправдаването на ищеца отношението на хората в града не се променило. Имало и публикации в пресата за задържането, нямало такива за оправдаването.

Въз основа на заключението на вещите по комплексната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, която е кредитирал, въззивният съд е приел за доказано, че ищецът възприема събитията по повод наказателното дело като стресиращи за него и семейството му. Като особено значим проблем, с характер на психотравма, е лишаването на ищеца от възможността да се погрижи за дъщеря си, останала във високо рискова ситуация след задържането му в ареста. Състоянието на ищеца се характеризира с настъпил субективен дистрес и емоционално разстройство, с известна депресивност и промяна в ежедневието и социалното функциониране. Той е страдал от адаптационно затруднение, като към момента неговото психическофункциониране е напълно възстановено. При ищеца са налични данни за обструктивна сънна апнея с дата на верификация 02.08.2019 год чрез извършена в амбулаторни условия на кардио-респираторно полиграфско изследване на целонощен съд. Установени са два важни рискови фактора – затлъстяване и голяма вратна обиколка. Проявата на обструктивната сънна апнея и установената пресбиопия /старческо далекогледство/ не се свързва с психични фактори, а с други като тегло, възраст и т.н.; проявата на сънна апнея при ищеца няма връзка с воденото против него наказателно производство и повдигнатото му обвинение.

Въззивният съд е приел от правна страна, че по делото е доказано правопораждащото основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на ищеца за вредите, които е претърпял от повдигнатото му незаконно обвинение, по което е бил оправдан.

След като е констатирал, че между страните е спорен въпроса за размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд, позовавайки се практиката на ВКС /цитирана в решението/, е изложил съображения, че при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В този случай практиката приема, че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът, с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.

В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ въззивният съд формирал извода, че ответникът дължи обезщетение за психическите, физически и емоционални увреждания на 3 ищеца, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.

Към момента на образуване на досъдебното производство ищецът е бил на 47години.

Наказателното производство водено против ищеца е продължило 5 години. Повдигнатото на ищеца обвинение е било за деяние по чл. чл. 214, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. с ал.

2, т. 1, предл. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК – изнудване чрез заплаха, наказуемо с лишаване от свобода от 5 до 15години или по смисъла на чл. 93, т. 7 НК обвинението е било за тежко умишлено престъпление. В периода на висящност на наказателното производство ищецат е бил задържан под стража за период от почти осем месеца. В тази връзка е приел, че през този период от 5 години, през който ищецът е бил обвиняем и подсъдим по горепосоченото обвинение ищецът е претърпял обичайните за едно лице, подложено на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди – притеснения за изхода на производството, за общественото мнение и най-вече за своите деца, страх от осъждане, засягане на достойнството, стрес, изолация. Сам по себе си периода на висящност на наказателното производство не е бил неразумно дълъг и обосноваващ по- висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради неразумно дългия срок на носене на неблагоприятните последици от повдигнатото обвинение.

Същевременно въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял завишени по обем неимуществени вреди от обстоятелството, че в продължение на осем месеца е търпял мярка за неотклонение „задържане по стража”, тъй като посоченият период е продължителен и наложената мярка е подействало на ищеца съсипващо физически и психически. Посочил е, че задържането в арестите и местата за лишаване от свобода на един обикновен човек, средностатистически, без опит от предишни задържания и то за такъв продължителен период от време е обстоятелство, което е довело до засилени, продължителни неблагоприятни за ищеца последици – страх, стрес, подсилило е чувството му за отритнатост от обществото и безпомощност както по отношение на собствения му живот, така и по отношение на възможността да полага грижи за своите деца и близки. На следващо място въз основа на установеното обстоятелство, че ищецът е страдал от завишена тревожност и депресивност до стадии на проява на адаптационни затруднения, въззивният съд е обосновал по-голям интензитет на търпените неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение, тъй като е било затруднено неговото ежедневно и социално функциониране. Търпените психически, емоционални страдания или изживявания при ищеца, са го засегнали по-силно от обичайното за ситуацията, в която се е намирал.

На следващо място въззивният съд е отрекъл здравословните проблеми за ищеца – проявление на сънна апнея, да са настъпили вселдствие на незаконното наказателно преследване, поради което е формирал извода, че за това заболяване ответникът не носи отговорност по реда на ЗОДОВ. Счел е също така, че не е установено ищецът да е загубил действително подкрепата на близките си, че воденото срещо него наказателно производство е било предмет на публикации в средства за масово осведомяване, че ищецът действително е бил осъждан като непълнолетен през 1983 год. и евентуално през 2019 год.