Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 341 от 11.10.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1097/2023
Вид
Решение № 341
Подписан
11.10.2023
В сила
11.10.2023
Състав
Веселина Вълева, Магдалена Лазарова, Красимира Костова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601097 по описа за 2023 година С определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на 10.08.2023г. по н.ч.д № 823/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е активирано наказанието от шест месеца „лишаване от свобода“, наложено на осъдения К. С. М. с присъда по н.о.х.д. № 15236/2007г. на Районен съд София, влязла в сила на 10.07.2009г., като е определен първоначален строг режим на изтърпяване.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на осъдения К. С. М.. В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът не се произнесъл дали осъденият трябва да изтърпи заедно или поотделно двете наказания „лишаване от свобода“, приравнени с решение №153 от 28.04.2023г. по н.д. № 156/2023г. на ВКС, от което не ставало ясно от кога осъденият М. ще започне да търпи приведеното му в изпълнение наказание по чл. 68 от НК. Счита се също, че за наказанието, наложено с присъда по н.о.х.д. № 15236/2007г. на РС - София и отложено по реда на чл. 66 от НК е изтекла 5 – годишната давност за изтърпяване по чл. 82 от НК, тъй като П.та е могла да иска прилагане на чл. 68 от НК от 08.07.2017г. Иска се определението да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа въззивната жалба и направените искания.

Представителят на А. П. пледира акта на първата инстанция да бъде потвърден.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

С решение №153 от 28.04.2023г. по н.д. № 156/2023г. на ВКС е възобновил в.н.ч.д. № 497/2022г. по описа на САС, отменил е постановеното по него решение №155 от 08.06.2022г. и решение от 06.04.2022г. по н.ч.д.

№63/2021г. на Окръжен съд – Благоевград и вместо тях е признал и приел за изпълнение в РБ решение от 20.10.2016г. на втори смесен Апелативен съд – Атина – Република Гърция, влязло в сила на 08.01.2017г., с което К. М. е бил признат за виновен в две престъпления, извършени на 24/25.11.2011г.: първото, съответстващо на престъпление по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което следва да изтърпи 20 години „лишаване от свобода“ и второто: съответстващо на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което следва да изтърпи 10 години „лишаване от свобода“.

Със същото решение, на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, ВКС е определил първоначален „строг„ режим на изтърпяване на всяко от двете наказания.

След постановяване решението на ВКС е депозирано предложение от прокурор в Окръжна П. - Благоевград, с което е отправено искане на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 68 от НК да бъде приведено наказанието в размер на шест месеца „лишаване от свобода“, наложено на осъдения М. с присъда по н.о.х.д. № 15236/2007г. на Районен съд - София, влязла в сила на 10.07.2009г.

Първостепенният съд е счел претенцията на прокурора за основателна и базирайки се на чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение, отложеното наказание, отмерено на М. по н.о.х.д. № 15236/2007г. на Районен съд – София и е определил първоначален „строг„ режим на изтърпяване.

Въззивната инстанция намира, че Окръжен съд – Благоевград е стигнал до законосъобразен извод относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК.

2

От приобщеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че преди осъществяване на престъпната дейност, санкционирана с решението на втори смесен Апелативен съд – Република Гърция, влязло в сила на 08.01.2017г., осъденият М. е бил адресат на наказателна репресия, като съдебния акт, имащ отношение към настоящото производство е присъда по н.о.х.д. №15236/2007г. по описа на Районен съд - София, влязла в сила на 10.07.2009 г., с която за престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, извършено на 30.01.2003г. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години.

Престъпленията, предмет на решението на втори смесен Апелативен съд – Република Гърция, признати и приети за изпълнение в РБ с решението на ВКС от 28.04.2023г. са тежки умишлени престъпления от общ характер и са извършени в изпитателния срок, определен по н.о.х.д. №15236/2007г. по описа на Районен съд - София, поради което правилно с оспореното определение, първостепенният съд е приложил императивната разпоредба на чл. 68, ал. 1 от НК. За осъждането по н.о.х.д. №15236/2007г. по описа на Районен съд – София не е изтекла изпълнителната давност, понеже последната започва да тече от влизане в сила на определението по чл. 68 от НК, съгласно правилото на чл. 82, ал. 2 от НК. Ето защо, възражението на защитата за изтекла изпълнителна давност е неоснователно.

Лишен от основание е и довода на защитата за несвоевременно иницииране на производството по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като възможността за активиране на предходното наказание възниква не от постановяване на присъдата на съда на чуждата държава, а от нейното признаване и приемане в РБ, което се е случило на 08.06.22г..

Първостепенният съд не може да бъде упрекнат и че не е приложил нормата на чл. 23 от НК относно двете наказания „лишаване от свобода“, приети за изпълнение с решение на ВКС № 153 от 28.04.2023г. В посоченото решение, върховната инстанция изрично се е обосновала, че двете наказания следва да бъдат изтърпени отделно. Решението на ВКС е окончателно и е влязло в сила на 28.04.2023г. След като този въпрос е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, той не може да бъде пререшаван, според разпоредбите на чл. 413 и чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

3

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 336 от НПК, вр. с чл. 306, ал.1, т. 3 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.08.2023г. по н.ч.д № 823/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е активирано наказанието от шест месеца „лишаване от свобода“, наложено на осъдения К. С. М. с присъда по н.о.х.д. № 15236/2007г. на Районен съд - София, влязла в сила на 10.07.2009г., като е определен първоначален строг режим на изтърпяване.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4