Решение № 53 от 08.08.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. гр.Велинград, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20245210200234 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. И. Я. ЕГН: **********, с адрес: с. Варвара, ул. „17-та“ № 33, срещу Наказателно постановление (НП) № 23-0367-000256 от 18.05.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР - Пазарджик, РУВелинград, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на сумата от 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за това, че на 13.10.2022 г., около 16.20 часа, на главен път II 84 Гара Костандово, като водач на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Фронтера“, с рег. № СО 4732 ВМ, собственост на Йорданка Н.а Узунова, ЕГН: **********, е управлявал автомобила, който не е регистриран по надлежния ред, тъй като автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, поради несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 06.12.2022 г., с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Според жалбоподателя, атакуваното НП следва да се отмени, тъй като в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение и е нА.це неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран не е осъществено от 1 субективна страна, тъй като той не е уведомяван по никакъв начин за това, че е изтекла застраховката на автомобила и за това, че същият е дерегистриран.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и направеното искане за отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна е редовно призована за откритото съдебно заседание, но не се представлява.

Районен съд-Велинград, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материА.те по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.10.2022 г., около 16.20 часа, на главен път II 84 Гара Костандово, като водач на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Фронтера“, с рег. № СО 4732 ВМ, собственост на Йорданка Н.а Узунова, ЕГН: **********, Г. И. Я., с ЕГН:********** е управлявал автомобила, който не е регистриран по надлежния ред, поради несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като регистрацията му била служебно прекратена, считано от 05.09.2022 г.

Жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските служители при РУ-Велинград свид. Н. Ц. С. и А. М. М., които констатирА., че управляваният от него автомобил е дерегистриран и му съставили Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 428761 за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. Образувано е наказателно производство със ЗМ 533/22г. по чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 от НК по описа на РУ-Велинград, което е било прекратено на основание Постановление №5884/2022г. от 29.11.2022г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград, с което преписката е върната на РУВелинград за реА.зиране на административно-наказателна отговорност на осн. чл.36, ал.2 от ЗАНН. Въз основа на това прокурорско Постановление е издадено НП № 23-0367-000256 от 18.05.2023 г., издадено от ВПД началник група в ОДМВР-Пазарджик, РУ-Велинград, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на сумата от 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ла. 3, пр. 1 от ЗДвП. НП е връчено лично на жалбоподателя на 15.07.2024 г., като в същото се съдържат указания относно възможността за обжалване в 14-дневен срок пред Районен съд – Велинград. На 29.07.2024 г. по 2 пощата е била изпратена жалбата директно до РС-Велинград от Г. И. Я., по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анА.за и съпоставката на следните събрани по делото доказателства:

Писмени доказателства: НП № 23-0367-000256 от 18.05.2023г. издадено от В П Д началник група в ОДМВР-Пазарджик, РУ-Велинград, справка за служебно прекратена регистрация; справка картон на водача; заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи; пр. пр. № ЗМ 533/22г. по чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 от НК по описа на РУВелинград.

Гласни доказателствени средства – показания на свидетеля Г. Г., Н. С. и А. М., които се оценяват от съда като достоверни, тъй като не съдържат вътрешни противоречия и неясноти, с оглед на което не се опровергават на собствено основание, нито съдържат противоречия с други доказателства по делото.

Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анА.з на доказателствата по делото.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата атакуваното с нея НП следва да се отмени.

3 е основателна, поради което

Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че на 13.10.2022 г. жалбоподателят Г. И. Я. е осъществил състава на административното нарушение от обективна страна.

Не така стои въпросът с реА.зирането на състава на нарушението от субективна страна.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на вА.дна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“.

Видно от този законов текст е, че в случаи като конкретния, при които регистрацията на МПС е била служебно прекратена, за административния орган възниква задължението да уведоми собственика на МПС за прекратяването на регистрацията. Смисълът на това задължение е в две насоки – от една страна, да се уведоми собственика с оглед да поднови задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (в случай, че дерегистрацията е поради липса на такава застраховка), а от друга страна, да се уведоми с оглед да преустанови управлението на дерегистрираното МПС.

Възможно е, освен чрез нарочно уведомление, собственикът на МПС да се уведоми и по друг начин за настъпилата служебна дерегистрация, но при всички случаи, за да се формира несъмнен извод в тази насока е необходимо да има доказателства, осигуряващи достатъчна яснота относно датата на узнаване факта на дерегистрацията. Узнаването има решаващо значение относно въпроса за субективната страна на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което не може да е осъществено при липса на 4 доказателства за знание относно факта на служебното прекратяване на регистрацията. Именно това виждане е възприето и в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което „Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма вА.дна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл.

5

175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е нА.це публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация. Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.“.

В конкретния случай по делото липсват доказателства за това, нарушителят да е бил уведомен или да е узнал по какъвто и да е начин за факта на служебно прекратяване на регистрацията на управляваното от него МПС. Липсват и доказателства, въз основа на които да се установява собственикът на лекия автомобил да е уведомен по какъвто и да е начин за служебното прекратяване на регистрацията, съответно липсват доказателства и за това, нарушителят да е узнал по някакъв начин за дерегистрацията на автомобила, който е управлявал. При това положение се явява нА.це хипотезата, разгледана в горепосоченото тълкувателно постановление, съгласно диспозитива на което „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“.