Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 03.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 518/2024
Вид
Решение № 110
Подписан
03.07.2025
В сила
09.12.2025
Състав
Иван Христов Ранчев, Веселин Димитров Хаджиев, Милена Бориславова Рангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Милена Б. Рангелова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600518 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл. 21 НПК.

С Присъда № 2600001 от 29.01.2021 г., постановена по НОХД № 130/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, подсъдимият А. А. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.219, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода 09.04.2014 г. – 21.10.2014 г., в гр. В., обл. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Директор на *, не положил достатъчно грижи за стопанискване и запазване на повереното му имущество и за възложената работа - не предприел мерки за прекратяване на 6 бр. договори за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина от временен склад, сключени с „Б. Р.“ ЕООД, като в нарушение на:

- чл.48, ал.1 и 2 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и на дървесни горски продукти (НУРВИДГТ), приета с ПВС № 316/24.11.2011 г.

- чл.87, б.“р“, ал.12 и чл.87, б.„о“ от Правилник за прилагане на закон за горите (ППЗГ) отм.

- чл.12, т.1, 2 и 5 от Договор за управление № 60/26.08.2013 г.

- чл.3 от Договор за покупко-продажба № 5/01.01.2013 г. и чл.6, чл.8 и 1 чл. 12, ал. 3 от Договори за покупко-продажба с номера 44, 45, 46, 47, 48, всички от 14.05.2013 г. е разрешавал предаването и експедирането на дървесина – в общо количество 1561, 08 куб. м., без същата да е заплатена по посочените 6 договора, и от това е последвала значителна щета в размер на 122 842, 50 лв. за * - В., поради което и във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.„б“, пр.1 и ал.3 от НК му е било наложено наказание пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес при явяване за подпис два пъти седмично за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Подсъдимият е бил оправдан по първоначално повдигнатото по-тежко обвинение по чл. 219, ал. 3 от НК.

С посочената присъда, подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец - Ю. д. п., ЕИК ***, представлявано от Директора сумата от 92 246,32 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди.

Гражданският иск е бил отхвърлен за разликата до 122 842,50 лева.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, първият съд е осъдил подсъдимият да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд 3 690 лева - ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и направените разноски на съдебното производство от 1 022,09 лева, а по сметка на * 698,30 лева - разноските от досъдебното производство.

С допълнителна присъда № 260005 от 12.02.2021 г. подсъдимият А. А.

М. е бил осъден за заплати на гражданския ищец и законната лихва върху уважения размер на гражданския иск от 92 246,32 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, които са били присъдени с присъдата от 29.01.2021 г., считано от 21.10.2014 г. до окончателното им изплащане.

Гражданският иск е бил отхвърлен в частта за заплащането на законната лихва, считано от датата на всяко едно увреждане за периода 09.04.2014 г. до 21.10.2014 г. съгласно справка.

Подсъдимият е бил осъден за заплати на Ю. - С. сумата от 1080 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В подадената от адв. Н. Р. – защитник на подс. А. М. жалба се атакува присъдата изцяло в осъдителната й част. Изложени са доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. В жалбата на адв. Р. срещу допълнителната присъда се сочи незаконосъобразност на уважената претенция по акцесорния иск за лихви. Иска се нейната цялостна отмяна.

Присъдата и допълнителната такава са обжалвани пред Апелативен съд – Пловдив. В подадената от повереника на Ю. - С. жалба са релевирани доводи срещу допълнителната присъда в частта за разноските и уважаването им размер само на 1080 лева. От въззивния съд се иска изменение на допълнителната присъда в частта за разноските и възлагането на такива в общ размер на 5 880 лева или допълнително да бъдат присъдени разноски в размер 2 на 4 800 лева.

Въз основа на посочените въззивни жалби е образувано дело пред Апелативен съд – Пловдив. С Решение № 34 от 23.02.2023 г.,постановено по ВНОХД 241/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е потвърдена Присъда № 260001 от 29.01.2021 г. по НОХД № 130/2019 г. и допълнителна Присъда № 260005 от 12.02.2021 г. по цитираното дело по описа на Окръжен съд - Пазарджик.

Решението на Апелативен съд – Пловдив е обжалвано пред ВКС. С Решение № 566 от 11.11.2024 г., постановено по НД № 326/2023 г. по описа на ВКС е отменено въззивно Решение № 34/23.02.2023 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, втори състав, постановено по ВНОХД № 241/2021 г. в потвърдителната му гражданско осъдителната част и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд в посочената част от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. В останалата му част въззивното решение е оставено в сила.

След отмяна на посоченото решение в потвърдителната му гражданско осъдителната част, делото пред настоящия състав на въззивния съд се разглежда само в гражданската му част по отношение на предявения иск.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура Пловдив изразява становище, че гражданският иск, който е предявен, е доказан по основание и частично по размер. Според държавния обвинител от материалите по делото се установя, че неплатената сума към ДЛС Ч. е в размер на 122 842 лв.. Съобразно приетата днес в съдебното заседание експертиза се установява, че от визираната сума 122 842 лв. следва да бъдат приспаднати гаранциите по договорите, които са били внесени по договорите в общ размер на 30 596 лв., а също и сумата от 11 337 лв., която е била прихваната по водените дела между двете дружества. Така че общият размер на неплатената сума е 80 908 лв. Пледира, че въпросната сума в крайна сметка касае, дължимата сума от деликта причинен от осъденото лице, поради което моли съда да уважи гражданския иск на „Ю. д. п.“ - С. Ю.. - С. за сумата от 80 908. 06 лв.

Повереникът на гражданския ищец моли въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да уважи гражданския иск предявен от доверителя му по чл.45 от ЗЗД, като основателен и доказан, ведно със съответните лихви и направени съдебни разноски пред всички инстанции. Заявява, че назначената по делото съдебно счетоводна експертиза е актуализирала задълженията на подсъдимия към ДЛС Ч. и при определяне размера на възнаграждението моли съда да се съобрази с тази експертиза.

Защитникът на подсъдимия – адв. Р. прави искане въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение предявения граждански иск т.к. е абсолютно неоснователен. Според нея вината на М. е 3 безспорно доказана но счита, че неоснователно е ангажирана гражданската му отговорност. Той е бил директор на съответното предприятие и е взел едно сложно управленско решение, поради което счита, че не би следвало да се уважава гражданския иск. Още повече така предявеният граждански иск съдържал в себе си ДДС, както и лихви. Допълва, че не би следвало да бъде ангажирана неговата отговорност да заплаща както главница, така лихва, както и ДДС, тъй като същият не е бил директор след инкриминираната дата и не е могъл да вземе собствени решения за събиране на сумите. Не е проявена активност от страна на юридическото лице, ощетеното, да събере сумите по съответния ред. От приетото заключение на вещото лице се виждало, че тези задължения не са отписани, т. е. чисто счетоводно дружеството, предявило гражданския иск не е отписало тези задължения, което означава, че за него е налице основание все още да предяви иск към „Б. Р.“ и би могло по някакъв начин да удовлетвори вземането си. Последните действия според адв. Р. са от 2017 г. и все още не е изтекла абсолютната погасителна давност за събирането им, поради което ако се уважи гражданският иск и дружество предявило граждански иск образува изпълнително дело, същото ще се обогати неоснователно. В тази връзка счита, че е абсолютно гражданският иск е абсолютно неоснователен и на второ място същият е преждевременно предявен, поради което моли да бъде оставен същият без уважение Другият защитник на подсъдимия, адв. М. заявява, че изцяло поддържа аргументите на колежката му и моли да се отхвърли гражданският иск. Счита, че страната, която е инициирала гражданското производство за съвместно разглеждане в наказателното, не е ползвала своите процесуални и правни възможности да промени иска на базата на експертно заключение включително и на приетото в съдебно заседание, така че гражданският ищец в рамките на производството е имал възможност да извърши такива служебни действия но това не е направено. Отделно от това споделя, че това олихвяване не е разбито по пера в заключението и затова ще моли, при тези неизяснени обстоятелства и неактивност на гражданския ищец в процеса, искът да бъде отхвърлен.

Подс. А. М. заявява, че поддържа това, което са заявили неговите защитници, като в последната си дума моли да бъде отхвърлен гражданският иск.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.

314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Със заповед на Министъра на * на 01.02.2013 г. ДЛС „Ч.“ с директор Н.

П. и ДЛС „Ч.“ с директор Б. Ч. били обединени в ДЛС „Ч.“, а Н. П. назначен за директор на формираното предприятие.

През месец август 2013 г. за негов директор бил назначен подсъдимият М. по силата на сключен договор за управление № 60/26.08.2013 г. между А.

А. - И. - директор на Ю. гр. С. и подс. А. М. (л. 3-11, т. 7 от досъд. пр., както и 4 на л. 48-55, том 1 от делото на ОС). Считано от 26.08.2013 г. на М. било възложено да ръководи и представлява ДЛС „Ч.“, което било териториално поделениe (ТП) на Ю. гр. С.. Като директор на стопанството М. придобил качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал. 1 б. „б“ НК, тъй като изпълнявал ръководна работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в държавно предприятие. Подсъдимият бил директор на * до 28.11.2014 г., когато със заповед № 347/27.11.2014 г. бил прекратен договора му за управление (л. 11, т. 7 от досъд. пр.).

Съгласно Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата), приета с ПМС № 316 от 24.11.2011 г., обн., ДВ, бр. 96 от 6.12.2011 г., в сила от 6.12.2011 г., изм. и доп., бр. 90 от 16.11.2012 г. (в тази си редакция, действаща към инкриминирания период от време) държавните предприятия (ДП) и териториалните поделения на държавните предприятия (ТП на ДП) организирани процедури по продажба на дървесина и недървесни горски продукти за горски територии - държавна собственост, вкл. и чрез добив и продажба на добитата дървесина. Според чл. 38, ал. 1 от цитираната Наредба държавните горски стопанства, ДЛС предоставят до 1/3 от годишния план за ползване на дървесина за добив и до 1/3 от годишния план за продажба на търговци, които отговарят на изискванията на чл. 115 от Закона за горите и които представят доказателства за: наличие на мощности за преработка на съответната категория дървесина на територията на съответното ТП и наличия на необходимата техника и наети на трудов договор работници - в случаите когато процедурата е за добив на дървесина. Съгласно чл. 38, ал. 7 от Наредбата, когато дървесината се предоставя от ДГС или ДЛС до участие в процедури се допускат търговци със седалище и адрес на управление на територията на съответното ДГС или ДЛС.

Съгласно изискванията на Наредбата през 2012 г. ДЛС „Ч.“ и ДЛС „Ч.“ провели процедури за възлагане на сеч и добив на дървесина, както и за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина от временен склад.