Решение № 644 от 29.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Варна, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря И.на Илк. И. като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110106534 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Д. К. и В. Г.

К. и двамата действащи чрез адв. В. Д., против П. Й. И.; П. М. М.; Н. М. М. и Д. И. М., действащи чрез адв. М. К., с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 85 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците притежават ограничено сервитутно право на преминаване през реална част с площ около 28 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *, находящ се в *, която процесна реална част заема южната част на поземления имот с идентификатор *, при граници на тази част по КККР: ул. „*“, останалата част на имот * и имот * и е нанесена със зелен цвят по приложената комбинирана скица – копие от сканирана основа на КП-1973 г. на м-ст „*“ до м-ст „*“ и действащата КККР на гр. В., на основание изтекла придобивна давност на това право, упражнявано в периода от м.11.2002 г. до м.05.2022 г.

Твърди се в исковата молба, че ищецът Г. К. на основание договор за покупкопродажба от 20.08.1999 г. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ незастроено дворно място в * с площ от 500 кв. м., съставляващ имот пл. № * „в“ при граници по скица и експертиза на вещо лице: ул. „*“, имот пл. № *, имот пл. № * „а“ и * „б“, който имот по действащи КККР е отразен като ПИ с идентификатор *. Към датата на придобиване на имота Г. К. не е имал сключен граждански брак.

През 2002 г. последният е построил в имота масивна сграда – автосервиз, автомивка, офис, 4 бр. гаражи и подпорна стена.

Излага се, че през м.11.2002 г. е констатирано, че извършеното от Г. К. строителство е в отклонение от издаденото разрешение за строеж № 361 от 31.08.1999 г., поради което била проведена процедура по узаконяването му, която приключила с акт за узаконяване № 48/20.06.2003 г., с който строителството, включително на подпорната стена, било узаконено.

Твърди се, че на 29.05.2003 г. на основание договор за покупко-продажба С. П. В., В.

Г. К. и Д. Г. К. са придобили по 10 кв. м. ид. ч. от притежавания от Г. К. поземлен имот *.

Поддържа се, че през 2008 г. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация 1 на строежа от гл. архитект на р-н „П.“, в което като възложители били вписани собствениците на дворното място към тази дата.

На 12.09.2013 г. е починал Д. Г. К., чийто наследник бил Г. Д. К., а на 24.03.2017 г. е починала С. П. В., чийто наследник бил В. Г. К..

Твърди се, че ответниците се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор * с площ от 1156 кв. м., на основание констативен нотариален акт за собственост от 08.12.2021 г. Излага се, че част от ПИ с идентификатор * с площ от 28 кв. м., в южната част на имота е път /рампа/, който е единствен достъп и обслужва собствения на ищците имот *.

Тази част била оцветена в зелен щрих на представеното цветно копие – сканирана основа на КП-1973 г. И двата имота не били урегулирани. Излага се, че процесната реална площ от 28 кв. м. никога не е била част от имота на ответниците и не е била включена в неговите фактически граници, установени на място. Тези 28 кв. м. са били част от уширение на улица „*“ /околовръстния път на гр. В./, което минавало покрай имота на ответниците /ограничен с метална ограда и подпорна стена/ и стигало до имота на ищците. Това уширение било асфалтирано от ищеца Г. К. при строителството на автосервиза в имот *, а граница, между него и имота на ответниците, е била изградената от последния подпорна стена. Поддържа се, че от момента на построяване – 2002 г. до настоящия момент ищците са преминавали през асфалтираната част от 28 кв. м., ситуирана между подпорната стена, металната ограда на имота на ответниците и ул. „*“, за да стигнат ищците до съсобствения им имот, включително през тази част са преминавали и автомобилите, обслужвани в автосервиза, автомивката и офисите, изградени в имота на ищците *. Върху тази част се сочи, че ищците са упражнявали явно и необезпокоявано фактическо преминаване, поради което с изтичане на десетгодишния давностен срок са придобили сервитутното право на преминаване през процесните 28 кв. м., представляващи бетонова рампа.

Излага се, че в началото на тази година ответницата П. И. е заявила, че ще предприеме действия за приобщаване на частта от пътя /рампата/ с площ от 28 кв. м. към нейния имот и промяна на фактическата граница на имот * чрез изместването й до ул. „*“.

Според тази ответница основание за действията й е било включването на тази част в границите на имот * при одобряване на КККР и снабдяването й с КНА на 08.12.2021 г.

Ответниците не желаели автомобилите на ищците и тези, които обслужват в автосервиза в имота им, да преминават през процесната реална част. Отделно, ответниците искали ищците да заплащат наем за преминаване през тази реална част.

Сочи се, че правният интерес на ищците от завеждане на настоящото производство произтича от обстоятелството, че реализирането на намеренията на ответниците би застрашило, дори би направило невъзможно упражняването на правата на собственост на ищците върху собствения им имот и изградените в него постройки.

С оглед на гореизложеното се сезира съдът с искане за уважаване на претенцията по същество.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва твърдението, че ответниците са съсобственици на ПИ с идентификатор *, на основание договор за покупкопродажба и наследствено правоприемство. Твърди се, че от 1988 г. в имота на ответниците е била поставена ограда и същият се владеел в цялата му площ. Твърди се, че ищците притежават от дворното място, съставляващо ПИ *, още 508 кв. м. или собствената им площ е 1008 кв. м., като имотът за целите на процеса бил разделен със заповед от 29.04.2022 г. на имот с идентификатор * с площ от 508 кв. м. и * с площ от 500 кв. м. Ищците ползвали своя имот, който бил застроен с жилищни сгради, в които Г. К. живеел целогодишно, като достъпът до тях се осъществявал от улица откъм северната страна. Твърди се, че през времето на строежа на автосервиза и жилищните сгради през 2003 г. ответницата П. Й. се съгласила достъпът до тях да се осъществява от южната граница на съсобствения й имот, като Г. К. е съборил част от оградата, за да може да преминава строителната техника. След приключване на строителните работи непрекъснато са били водени разговори с Г. К. доброволно да спре да преминава през имота на ответниците.

Излага се, че през 2008 г. Г. К. е предложил да заплаща наем за частта от имота, която ползва, като за месеците януари, февруари и март е заплатил по 150.00 лева. Не плащал 2 редовно, но след известен период от време и пореден спор пак плащал, като през 2014 г. платил за два месеца – май и юни. Последните наемни плащания били за месец март, април и май 2022 г., съответно по 150.00 лева. Сочи се, че наемите ответницата П. Й. получавала от наемателя на автосервиза, ситуиран върху имота на ищците *. Преминаването през имот *, собственост на ответниците, бил най-удобния път за ищците, тъй като по този начин всички автомобили, подлежащи на ремонт, ползвали за път и обръщач процесната реална част от 28 кв. м. и влизали директно в автосервиза, вместо да обикалят по границата на имота на ищците и да преминават през целия имот докато влязат в автосервиза, който граничел с ул. „*“.

Поддържа се, че ответниците винаги са упражнявали фактическа власт върху собствения им поземлен имот в реални фактически граници, поради което се оспорва придобиването по давност на правото на преминаване през процесната реална част от имота на ответниците. Сочи се, че ищците са държатели на процесната реална част на основание учредено наемно правоотношение. Оспорва се твърдението, че процесните 28 кв. м. са част от уширението на ул. „*“, както и че са асфалтирани от ищеца Г. К..

При съобразяване на горното ответниците молят за отхвърляне на предявения установителен иск и на основание чл. 211 от ГПК вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1-во вр. чл. 228 от ЗЗД, предявяват насрещни осъдителни искове против първоначалните ищци, за осъждане на Г. Д. К. да заплати в полза на ищците по насрещния иск П. Й. И.; П. М. М.; Н. М. М. и Д.

И. М. сумата в общ размер от 7 000.00 лева и за осъждане на В. Г. К. да заплати в полза на ищците по насрещния иск П. Й. И.; П. М. М.; Н. М. М. и Д. И. М. сумата в общ размер на 2 000.00 лева, представляващи наемната цена за ползването на процесната реална част от 28 кв. м. от ПИ с идентификатор * на основание договор за наем от 2008 г. за периода от м.02.2017 г. до м.02.2022 г. при уговорен месечен наем от 150.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното погасяване на задълженията.

По същество моли за уважаване на насрещния осъдителен иск и присъджане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК първоначалните ищци са депозирали своя писмен отговор по предявените насрещни осъдителни искове, с който оспорват претенциите на ищците.

Твърди се в отговора, че ищците по насрещния иск не са собственици на тази реална част от 28 кв. м. и същата не е била включена във фактическите граници на имота им. Липсвало идентичност между имота, придобит от ищците по силата на съдебната делба и имот * по одобрената КК в южната част на имота, засягаща процесните 28 кв. м. Твърди се, че част от ПИ * по КК попада в имот № * по КП от 1973 г. с площ от 151 кв. м. Част от тези 151 кв. м. са процесните 28 кв. м., като ищците не са придобили право на собственост върху тази част на твърдяното от тях основание и не са упражнявали фактическа власт върху същата. По приетия, но неодобрен КП през 2000 г. за кв. „*“, тази част била заснета като улица.

Ответниците по насрещния иск оспорват твърденията за учредено между страните наемно правоотношение за ползуването на процесните 28 кв. м. и за заплащането на наем на ищцата по насрещния иск П. Й. лично или чрез трето лице.

По същество се сочи, че липсата на право на собственост върху процесните 28 кв. м., обуславя извод за неоснователност на предявения осъдителен иск.

В условията на евентуалност е инвокирано възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за периода от месец февруари 2017 г. до 22.07.2017 г.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищците, редовно призовани, представляват се от адв. В. Д., чрез която поддържат исковата молба и отговора на насрещната искова молба. В депозираните писмени бележки доразвиват своите доводи за основателност на първоначалния иск и неоснователност на насрещния.

Ответниците, редовно призовани за същото съдебно заседание, представляват се от адв. М. К., чрез която поддържат отговора на исковата молба и насрещната искова молба. В депозираните писмени бележки доразвиват своите доводи за неоснователност на предявения първоначален иск и за основателност на насрещния осъдителен иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото 3 доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от ангажирания по делото нотариален акт № * г. по описа на нотариус О. Ш., вписан в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна /л. 8/, че по силата на договор за покупко-продажна ищецът Г. К. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ незастроено дворно място в гр. Варна, кв. „*", с площ от 500 кв. м., съставляващ имот пл. № * "в".

Не се спори по делото, че по КККР на гр. В., имот *в е отразен като поземлен имот с идентификатор *.

Видно е от представения нотариален акт № * по описа на нотариус О. Ш., вписан в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна /л. 11/, че по силата на договор за покупкопродажба Г. К. се е разпоредил с общо 30 кв. м. ид. части от имота, като е прехвърлил по 10 кв. м. ид. части на В. Г. К. - негов син, на С. П. В. - майка на сина му и на Д. Г. К. - негов баща.