Определение № 254 от 14.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Кюстендил, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500133 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл. 274 - чл. 279 от ГПК във вр. с чл. 419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Г. Р., Г. Х. Р., Г. В. Р. и Е. Г. П., подадена чрез пълномощника адв. Д. М., насочена против разпореждане на ДнРС, с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение от 11.09.2024 г., издадена по ч.гр.д.

№1993/2024 г. по описа на същия съд, както и срещу посочената заповед за изпълнение, в частта за разноските.

Частните жалбоподатели обжалват разпореждането за незабавно изпълнение, като оспорват дължимостта на признатите със заповедта за изпълнение вземания в размерите, в които същите са присъдени, с доводи за неотчитане от кредитора на извършено плащане на сума в размер на 7 200 лева, и прекомерност на присъдената наказателна лихва. По същество поддържат искане за отмяна на обжалваното разпореждане, като е заявено и искане за спиране на принудителното изпълнение на заповедта. В жалбата са изложени доводи и за обжалване на заповедта в частта за разноските, по-конкретно по отношение на размера на присъдения адвокатски хонорар.

Заявителят „Уникредит Булбанк“ АД, чрез пълномощника адв. А. А., е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба, съотв. недопустимост на жалбата срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и становището на насрещната страна, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба срещу постановеното от ДнРС разпореждане е допустима - с оглед постъпването й в срок, депозирането й от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. По делото е приложено възражение, депозирано от частните жалбоподатели – длъжници в заповедното производство по реда на чл. 414 ГПК, с което се оспорва признатото в заповедта за изпълнение вземане, с оглед на което жалбата се приема за процесуално допустима в смисъл на чл. 419, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

1

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Уникредит Булбанк“ АД за издаване на основание чл. 417, т. 2 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. Г. Р., Е. Г. П., Г. В. Р., Г. Х. Р. за посочените в заявлението суми. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката - заявител; Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице от 18.03.2014г., с кредитополучател В. Г. Р. и солидарни длъжници Е. Г. П., Г. В. Р. и Г. Х. Р., Анекс № 1/27.05.2014 г., Анекс № 2/27.10.2015 г., Допълнително споразумение № 1/18.03.2014 г., погасителен план и ОУ, покани за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ до В. Г. Р., Е. Г. П., Г. В. Р., Г. Х. Р. и разписки за връчването им от ЧСИ Валентина Александрова.

Въз основа на заявлението и придружаващите го документи на 11.09.2024 г. в полза на заявителя е било издадено разпореждане за незабавно изпълнение и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. За да издаде обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че представеният документ по чл. 417, т. 2 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците.

При така констатираното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В чл. 419, ал. 2 ГПК е предвидено, че в производството по обжалване на разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение на заявителя, длъжникът може да се защитава единствено с доводи, извлечени от актове по чл. 417 ГПК, които с оглед разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК са такива свързани с редовността от външна страна на документа, на който се основава претендираното вземане, както и с това дали той удостоверява определено по размер и подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя срещу лицето, против което се иска издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. В тези рамки е ограничена и проверката, която извършва въззивния съд в производството по разглеждане на подадена по реда на чл. 419 ГПК частна жалба.

За да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката - заявител срещу длъжниците, извлечението от счетоводните книги по чл. 417 т. 2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането - главница и лихви, както и за момента на неговата изискуемост. В настоящия случай представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката – заявител е изготвено от длъжностно лице на банката - и подписано с КЕП от изрично упълномощено лице, и същото съдържа данни за договора за кредит, от който се твърди да произтичат претендираните вземания, за всички длъжници по тази сделка, които отговарят солидарно за изпълнение на задълженията. Отразени са броя на вноските, които не са погасени - 4, както и общият размер на просрочената сума от 688,35 лева, посочен е и общият размер на непогасената част 83755,25 лева, към която се включват суми, конкретизирани по главница, лихви и такси. В производството са представени и документи от вида на тези, посочени в чл. 418, ал. 3 ГПК, от които се установява, че претендираните вземания са изискуеми, тъй като заявителят е упражнил правото си да обяви целия остатък от кредита за предсрочно изискуем и по отношение на четиримата жалбоподатели - представените покани за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ обективират изявления на кредитора, отправени както до кредитополучателя, така и до тримата солидарни длъжници, че упражнява правото си да обяви целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, които изявления са достигнали до последните, видно от приложените разписки за връчване на поканите. Следователно извлечението от счетоводните книги представлява редовно от външна страна изпълнително основание и удостоверява неудовлетворено изискуемо и ликвидно притезание на заявителя за сумите, посочени в него срещу лицата сочени като длъжници.

2

Изложените от жалбоподателите доводи за прекомерност на наказателната лихва и неотчетено от заявителя извършено плащане от страна на един от солидарните длъжници, не могат да бъдат обект на проверка в настоящото производство, доколкото последното, както се посочи, има точно определени в закона параметри. Същите длъжниците могат да релевират в исковото производство по предявен иск по чл. 422 ГПК, в което производство на съдебна проверка подлежат всички доводи и възражения във връзка с дължимостта, респективно недължимостта на присъдените със заповедта за изпълнение суми.

Доколкото въззивната проверка в случая може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, а това е извлечението от счетоводните книги на банката, и при липса на несъответствия на документа с установените изисквания за форма и съдържание, то обжалваното разпореждане следва да се потвърди като правилно.

По заявеното в частната жалба искане за спиране на принудителното изпълнение по заповедта по реда на чл. 420 ГПК /посочената от жалбоподателите правна квалификация на искането не обвързва съда/, компетентен да се произнесе като първа инстанция е районният съд.

При наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, частната жалба с допълнителни доводи срещу заповедта в частта за разноските понастоящем не подлежи на администриране, съобразно т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.

ОСГТК на ВКС, поради и което настоящата инстанция не следва да се произнася по жалбата в тази й част.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение от 11.09.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1993/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.09.2024 г. и изпълнителен лист.

ВРЪЩА делото на Районен съд -Дупница за произнасяне по съдържащото се в частната жалба искане за спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 133/2025г. по описа на Окръжен съд– Кюстендил, в частта по частната жалба срещу заповедта за изпълнение от 11.09.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 1993/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта за разноските, като преждевременно образувано.

ВРЪЩА делото на Районен съд -Дупница за администриране на частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, при съобразяване на т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3