Решение № 122 от 14.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. **, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20235500900278 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.

В исковата молба се твърди, че при ПТП на 11.09.2022 г., около 11.35ч. на път 1-5, км. 203+500, в землището на гр. **, водачът Д. ** И., ЕГН **********, управлявайки лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5“, ДК № ** нарушава правилата за движение по пътищата като застига и блъска в задна лява част лек автомобил марка „Пежо", модел „206", ДК № СТ **, управляван от ищцата Б. Е. К., ЕГН **********, която в резултат на описаното пътнотранспортно произшествие получава травматични увреждания.

За описаното произшествие е издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.09.2022 г.

Вследствие на катастрофата ищцата получила множествена травма засегнала таза, гръдния кош и лявата лумбална област. Непосредствено след инцидента на 11.09.2022 г. увредената е откарана с линейка и приета в Консултативно диагностичния блок на Спешното отделение към **, **. При постъпването си се оплаква от болки в лявото междуребрие, гърба и поясната област. Обективно при пострадалата се наблюдават множество охлузноконтузни рани в областта на крайниците. След извършена рентгенография, на 1 пострадалата е поставена диагноза: счупване на пубисната и седалищна кост на таза в ляво, без дислокация. След извършения преглед и поставянето на горната диагноза увредената е изписана на същата дата с препоръки за постелен режим в рамките на 60 дни, антикоагуланти, а терапия в рамките на 30 дни и консултация периодична смяна на превръзката на оперативната рана и контролни преглед при ортопед, след което продължава лечението си в домашни условия.

Гореописаните увреждания причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, силни болки в областта на фрактурата, ограничение в движенията, множество ограничения и затруднения в обичайния й бит. Особено силна е болката в таза през първия един месец след инцидента. През описания период пострадалата поС.но приема обезболяващи. През първия един месец на увредената ежедневно са поставяни и инжекции с антикоагуланти - процедура, която също е свързана с болка и дискомфорт. До 2-рия месец след катастрофата Б. спазва стриктен постелен режим. През първия месец не става изобщо от леглото, като ползва подлога, а за тоалета си употребява хигиенни кърпи. През втория месец започва да става но се придвижва единствено с инвалиден стол, когато трябва да се изкъпе и да отиде по нужда. След 2-рия месец от катастрофата постепенно започва опити да се изправя за по-дълго, като прави по няколко крачки и отново сяда. Възстановяването на пострадалата продължава до 3-тия месец след инцидента.

Към настоящия момент увредената изпитва периодични болки в областта на кръста и таза, главно при продължително седене и промяна на времето. След претърпения инцидент е станала нервна и напрегната.

Периодично изпитва страх, когато управлява и се вози в автомобил.

Твърди се, че ответникът е сключил задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите" с полица № ***, със срок на валидност от 05.04.2022 г. до 04.04.2023 г. за лек автомобил, марка „БМВ", модел ,.Х5", ДК № **

Във връзка с описаното събитие ищцата се е обърнала към ***** с молба за плащане на причинените й неимуществени вреди, получена в дружеството на 09.12.2022 г., но до настоящия момент ответникът не е извършил плащане, поради което за ищцата възникнал правен интерес да 2 предяви настоящия иск.

Предвид изложеното, е направено искане ответникът да бъде осъден заплати на ищцата сумата от 30 000 (тридесет хиляди лева), предявени като частичен иск от цялостна претенция в размер на 60 000 лева, като обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на описаното произшествие, заедно с лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ в размер на законната лихва върху сумите по обезщетението, считано от 09.12.2022 г. (датата на подаването на молбата до застрахователя по чл. 429, ал. 3 от КЗ) до окончателното плащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

В изпълнение на чл. 127, ал. 4 ГПК, се посочва банкова сметка в ******* за превод на дължими на ищеца суми по настоящото дело: IBAN: ******* С отговора на исковата молба застрахователят оспорва изцяло исковата молба на Б. Е. К..

По основателността на исковете.

Оспорват се всички твърдения на ищцата, заявени в исковата й молба, като същите се считат за изцяло неоснователни. Оспорват се твърденията на ищцата, че процесният пътен инцидент/ПТП/ е настъпил по описания в исковата молба начин/механизъм, че е настъпил на посоченото в исковата молба място, че вина за настъпването му има водачът Д. ** И., че при настъпване на инцидента той е бил водач на посочения в исковата молба автомобил, че се е движил с несъобразена скорост, както и че ПТП се дължи на действия на водача, които могат да му бъдат вменени във вина, че водачът е нарушил правилата за движение по пътищата. Оспорва се, че ищцата е получила твърдените травматични увреждания, както и всички други негативни засягания на правната й сфера. Счита се, че не е налице основание за присъждане на претендираното с исковата молба обезщетение за неимуществени вреди.

Застрахователят счита, че процесният пътен инцидент се явява случайно събитие, случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК по отношение на водача Д.

** И., поради което той няма вина за настъпването му. По тази причина не следва да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

3

Оспорва твърденията на ищцата, че ответникът изобщо й дължи законна лихва, както и че й дължи на посоченото от нея основание и за претендирания от нея период и размер.

Оспорва наличието на твърдяното от ищцата основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.

Оспорва предявените искове като изцяло неоснователни, като твърди, че ищцата вече е получила обезщетение за трудова злополука или медицински разноски от работодателя им или от застрахователя на този вид отговорност, във връзка с процесния инцидент.

Възражение за съпричиняване.

Счита, че с поведението си ищцата е допринесла в посочената по-долу степен за настъпване на вредоносния резултат и в частност за получените от нея травматични увреждания и като цяло за претърпените от нея неимуществени вреди.

На първо място посочва, че ищцата е допринесла с поведението си (действия и/или бездействия) за настъпване на вредоносния резултат, нарушила разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, тъй като е била без поставен обезопасителен колан, поради което е получила травми и наранявания, каквито изобщо не би получила или пък ако би получила, то те биха били в много по-лека, до незначителна степен. Поддържа, че в случай че ищцата е била с поставен обезопасителен колан, то тя не би претърпяла и всички останали негативни засягания на правната й сфера, свързани с процесния деликт.

Твърди се, че ищцата допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е предприела маневра изпреварване в нарушение на нормите на чл.42, ал.1 ЗДвП, съгласно които: „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен:

1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво;

2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разС.ие, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната 4 лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение." В случая преди ищцата да подаде сигнал, че ще предприема маневрата изпреварване, не се е убедила, че не я изпреварва друго ППС, че движещото се след нея ППС не е подало сигнал за изменение на посоката му на движение.

При предприетата маневра изпреварване ищцата не се е съобразила с това, че зад нея са се движили други ППС, които са я приближавали и то в лентата, в която тя е искала да навлезе при изпреварването. Ищцата не се е убедила, че има видимост, свободен път на разС.ие, достатъчно за изпреварване, без да създаде опасност за другите участници в движението, включително и за водача на автомобила „БМВ" - Д. И..

Твърди се, че ищцата е нарушила и нормата на чл.42, ал.2 ЗДвП, съгласно която „Водач, който изпреварва е длъжен:

1. по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разС.ие между своето и изпреварваното пътно превозно средство;

2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;

3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.

4. Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин.". Твърдя, че ищцата е предприела маневра изпреварване без да се съобрази с конкретната пътна ситуация и вменените й от закона задължения.

Ищцата е предприела маневра изпреварване в нарушение на закона, тъй като преди да предприеме маневрата не се е убедила, че друг автомобил не е вече предприел маневра изпреварване или пък, че друг автомобил не се движи в лентата, в която тя е искала да установи управлявания от нея автомобил.

Ищцата не се е убедила, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването. Ищцата се е движила изключително бавно, което е причината за изключително дългото време на извършване на маневрата изпреварване, което е в противоречие с нормите на ЗДвП.

Твърди се, че ищцата е нарушила ЗДвП при извършване навлизане от 5 път без предимство на път с предимство. Съгласно чл.50,.1 ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Посочва, че действията на ищцата са били в нарушение на правилата за движение по пътищата от момента на потегляне от пътя без предимство до момента на включване в движението по пътя с предимство.

Преди да предприеме включване в движение по пътя с предимство от пътя без предимство, ищцата не се е убедила дали по пътя с предимство се движат автомобили, след установяването на което не им е осигурила предимство и не ги е пропуснала, каквото задължение й вменява законът.

Ищцата е навлязла от пътя без предимство на този с предимство в нарушение на закона и не е насочила управлявания от нея автомобил в най-дясната свободна лента.

Твърди се, че е налице съпричиняване от ищцата, изразяващо се в това, че тя като водач на автомобил не се е съобразила с всички факти и обстоятелства, описани в разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, с което на практика е нарушила вменените й с тази норма задължения.

Посочва, че в съдебната практика на ВС и ВКС е прието, че допринасяне от пострадалия е налице винаги, когато с определени негови действия или бездействия (поведение) той обективно е допринесъл за настъпване на вредите. Съгласно тази практика е достатъчно конкретното действие, респ. бездействие, с което пострадалият е допринесъл, да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, без със същото да се нарушават определени правни норми. Степента на допринасяне (съпричиняване) на вредите следва да бъде отчетена от съда и при определяне размера на обезщетението, то да бъде намалено до размера на приетата степен на съпричиняване.

Заявява евентуално възражение за съпричиняване, имащо описаните погоре проявления във връзка с действията на ищцата, което моли да бъде прието за съвместно разглеждане заедно с предявените срещу ответника обективно съединени искове и в случай че съдът приеме, че на ищцата се дължи обезщетение, то размерът му да бъде намален със степен не по-малка от 65%.