Решение № 321 от 15.11.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. ХАСКОВО, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело № 20235600100267 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Н.

Г. С., с която е предявила иск с правно основание чл.49 вр. с чл. 45 от ЗЗД против Прокуратурата на Р Б..

В исковата си молба ищцата твърди, че на 19-06.2012 г. незаконно била иззета от нея сумата от 50 000 евро с левова равностойност към 19.06.2012г. в размер на 97 500. 60 лв., като иззетата сума е върната на 22.05.2019 г. Твърди, че за периода от 2012г. до 22.05.2019г. в резултат на незаконно изземване и задържане на сумата от 50 000 евро е пропуснала да реализира ползи в размер на лихвата за този период от време, а именно: 68 647 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди прокуратурата на Р.Б. да й заплати сумата от 68 647 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана законна лихва за периода от 19.06.2012г. - датата на изземването до датата на връщането на сумата - 22.05.2019 г. от Районен съд С. върху сумата от 50 000 евро с левова равностойност към 19.06.2102 г. - 97 500.60 лв., незаконно иззети и задържани като веществени доказателства по ДП № 52/2019 г. по описа на ТО „ МРР Южна морска“/ предишни ДП № 1000-135/2016 г. по описа на Митница Б. и ДП № 78/2012 г. по описа на Митница С./. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

1

В срок е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Р Б., с който оспорва предявения иск. Счита, че не са налице пропуснати ползи и не са налице елементи от фактическия състав на чл. 49 връзка с чл. 45 от ЗЗД, които да ангажират отговорността на прокуратурата на Р Б.. Твърди, че прокурорът не разполага с правна възможност да упражни правомощията си по чл. 111, ал. 2 от НПК по собствена инициатива, тоест без да е налице изрично искане от страна на заинтересованото лице за връщане на иззетата сума, която е представена като доказателство по делото. На основание чл. 110 от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за обезщетение за пропуснати ползи, тъй като от момента на изземването на сумата – 19.06.2012г. до подаване на исковата молба – 02.05.2023г. е изминал период по-дълъг от пет години. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. М., поддържа подадената искова молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Адв. М. прави искане да й бъде определено възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си юрк.С. оспорва исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е установено, че против Н. Г. С. е образувано ДП № 52/2019 г. по описа на ТО „ МРР Южна морска“/ предишни ДП № 1000135/2016 г. по описа на Митница Б. и ДП № 78/2012 г. по описа на Митница С. и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.251 ал.1 от НК. С разписка за митническо задържане № 0036958 от 19.06.2012 г. / приложена по ДП/ са иззети от Н. Г. С. евро банкноти 100 бр. по 500 евро или общо 50 000 евро. Съставени са протокол за оглед на ВД и протокол за доброволно предаване от същата дата.

С Определение № 163 от 22.05.2019 г. на РС С., постановено по НОХД 2

№ 335/2019 г. е одобрено сключеното между РП С. и адв.М., защитник на Н.

Г. С. споразумение, по силата на което Н. С. се признава за виновна за извършено престъпление по чл.251 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.251 ал.1 вр. чл.54 ал.1, вр. чл.2 ал.2 от НК е наложено наказание „ лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. Съдът е постановил, на основание чл.111 ал.1 от НПК, във връзка с Определение на Съдът на ЕС от 12.07.2018 г. по дело С-707/17 и Определение от 30.01.2019 г. на Съда на ЕС по съединени дела № С-335/18 и С-336/18, вр. Регламент № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на съвета от 26.10.2005 г., веществените доказателства по делото – сумата от 50 000 € /петдесет хиляди евро/ да се върнат на подсъдимата Н. С..

В хода на съдебното производство бяха събрани и гласни доказателства. Според показанията на св. А. Г. и св. Т.Д. ищцата С. имала намерение да си закупи жилище в гр. П., за което били предназначени тези пари. Според св. Г. към онзи момент е имала възможност да си закупи жилище от около 50-60 кв. м., докато към момента цените на жилищата се били вдигнали и с тези пари не можела да си закупи такова жилище. Според показанията на същата свидетелка ищцата правела многократни опити да й върнат парите, но това станало едва преди три-четири години.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 68 647 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана законна лихва за периода от 19.06.2012г. - датата на изземването до датата на връщането на сумата - 22.05.2019г. от Районен съд - С. върху сумата от 50 000 евро с левова равностойност към 19.06.2102 г. - 97 500.60 лв., незаконно иззети и задържани като веществени доказателства по ДП № 52/2019 г. по описа на ТО „ МРР Южна морска“/ предишни ДП № 1000-135/2016 г. по описа на Митница Б. и ДП № 78/2012 г. по описа на Митница С./ е основателен и доказан в пълния предявен размер, в който следва да бъде уважен.

Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод 3 изпълнението на тази работа. Основателността на претенция за обезщетение по чл.49 от ЗЗД е обусловена от установяване на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди на възложителя на работа претърпяна вреда от ищеца, противоправно и виновно деяние на лицето, на което ответникът е възложил извършването на работа, както и причинна връзка между вредата и деянието. Липсата на който и да било от тези елементи изключва деликтната отговорност. Отговорността на Прокуратурата на РБ произтича от ръководната функция на прокурора в досъдебното производство, който решава всички възникнали въпроси в рамките на това производство, включително и относно доказателствата / чл.196 и чл.197 от НПК/. Т.е ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Наблюдаващият прокурор, съгласно чл.196 ал.2 от НПК непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок. Независимо от това,че в ал.2 на чл.111 от НПК е предвидена възможност правоимащото лице да направи искане за връщане на иззетите като ВД предмети преди приключването на наказателното производство, неупражняването на това право от страна на правоимащия, в случая ищцата С., не изключва отговорността на ответника, доколкото той може и по свой почин да разпореди връщането на незаконно иззетите предмети като ВД, което произтича от правомощията му по чл.196 ал.1 и ал.2 от НПК. Ето защо дори при неупражняване на това право / по делото не са събрани писмени доказателства ищцата С. да е упражнила правото си по чл.111 ал.2 от НПК. Събраните гласни доказателства и преди всичко показанията на св.Г. в тази насока не следва да бъдат ценени, т.като на първо място липсват писмени доказателства – молба или др. протоколи, в които да е обективирано искане за връщане на ВД и на второ място честото ходене до гр.С., за което свидетелства Г. не може да изведе извод,че това е било именно,за да бъде направено искане за връщане на парите/ са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника и най - вече за това,че прокурорът е този, който е длъжен да следи за законосъобразното протичане на разследването. Задържането на тези средства и отнемането им в полза на държавата е незаконосъобразно - Определение на Съдът на ЕС от 12.07.2018 г. по дело С-707/17 и Определение от 30.01.2019 г. на Съда на ЕС по съединени дела № С-335/18 и С-336/18, вр. Регламент № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на съвета от 26.10.2005 г.

4

Безспорно установено е,че ищцата е била лишена от възможността да ползва своите средства за период от почти седем години – 19.06.2012 г. до 22.05.2019 г., когато с постановеното от РС С. определение тези средства са й били върнати. Безспорно е,че за този период от време тя е била лишена от възможността да използва тези пари -дали да си закупи жилище, от която възможност е била лишена според показанията на св. Г. и св. Димова, да реализира лихви или други свои проекти не е от съществено значение. От съществено значение е това,че средствата са били незаконно задържани и за този период от време тя е била лишена от възможността да разполага с тях.

Ето защо, след като е била лишена от възможността да ползва собствените си средства и да реализира свои проекти, то тя е претърпяла вреди, които следва да бъдат възмездени от ответника. Налице е пряка причинно следствена връзка между действията на ответника и претърпените от ищцата вреди. Този размер на вреди, изчислен на база законовата лихва , с помощта на „calculator bg“, възлиза на 68 647.25 лв. Т.е предявеният иск е доказан в пълния предявен размер от 68 647 лв.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за погасяване на вземането на основание чл.110 от ЗЗД. Началният момент, от който следва да тече давността съдът намира,че е моментът, в който са върнати незаконно задържаните средства, а именно 22.05.2019 г. Безспорно,че към момента на предявяване на иска – 02.05.2023 г., предвиденият в чл.110 от ЗЗД петгодишен срок не е изтекъл.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото в размер на 2 745.88 лв. представляващи платена ДТ.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Е. М. сумата от 6 141.76 лв. – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА и чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р Б., ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. С., ЕГН 5

**********, от ***** сумата от 68 647 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана законна лихва за периода от 19.06.2012г.

- датата на изземването до датата на връщането на сумата - 22.05.2022г. от Районен съд - С. върху сумата от 50 000 евро с левова равностойност към 19.06.2102 г. - 97 500.60 лв., незаконно иззети и задържани като веществени доказателства по ДП № 52/2019 г. по описа на ТО „ МРР Южна морска“/ предишни ДП № 1000-135/2016 г. по описа на Митница Б. и ДП № 78/2012 г. по описа на Митница С./.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р Б., ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. С., ЕГН **********, от ***** сумата от 2745,88 лв. направени по делото разноски – платена ДТ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р Б., ****, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. М. сумата от 6 141.76 лв. – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА и чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 6