Решение № 567 от 07.11.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Ямбол, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330101478 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от П. Г. Д. от гр.Я. срещу Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на насерението" при Министерство на вътрешните работи- гр. София, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 754, 31 лв. ( след допуснатото изменение на иска)- дължимо и незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 05.11.2019 г.-09.07.2020 г., сумата от 171,60 лв. ( след допуснатото изменение на иска) лихва за забава от 1-во число на месеца след изтичане на тримесечния период до 01.06.2022 г. (датата на завеждане на иска), в едно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се посочва, че ищецът работи като „***“ в РС „ПБНЗ“ гр. Ямбол от 05.11.2019 г. Работата в системата на ГД „ПБНЗ“ била организирана на смени от по 24-часа непрекъснати денонощни дежурства/или 12 часа/, по предварително утвърдени графици за смените. През периода 05.11.2019 – 09.07.2020 г. твърди, че е изпълнявал служебните си задължителни смени, всяка от които включва полагането на нощен труд, в часовия интервал от 22.00ч. до 06.00 ч. на следващия ден, като за посочения период е отработил 50 нощни смени. Положеният от него труд следвало да се изчислява съгл. разпоредбите на чл.187, ал.5 – 6 от ЗМВР предвиждащи компенсиране на работата извън работното време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Според ищеца в действащите през процесния период Наредба № 8112з592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, което представлявало празнота в уредбата, поради 1 което счита че следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, или коефициент 1.143.

Според ищеца неприлагането на тази разпоредба би довело до поставяне на държавните служители, работещи в системата на МВР в неравностойно положение спрямо другите държавни служители. Посочената празнота била налице до 09.07.2020 год., когато уредбата била осъвременена чрез въвеждане на нови текстове в чл. 187 ЗМвР, които били неотносими към материалното право, чиято защита се претендирала в настоящия процес. На осн. чл.

84,ал.1 от ЗЗД работодателят бил изпаднал в забава, поради което и се иска присъждане на лихва за забава върху главницата, законна лихва от датата на исковата молба, както и разноски в производството.

В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер. Ответникът не оспорва факта на съществуването през процесния период на служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време.

Според ответника НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на КТ независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ. Посочва, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

Счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Твърди, че според ЗМВРчл.187,ал.1 , нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.

Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа : 7 часа , което е равно на 1,143.

Посоченото разрешение било възприето и в решение на СЕС от 24.02.2022 год. по дело С-262/2020 год.Израз на последователността на законодателя по този въпрос било и последното изменение в ЗМвР от 11.07.2020 год., според което нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период.

Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като извънреден труд 2 като неоснователна. Позовава се на ЗМВР, който прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд. Допълнителните възнаграждение за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. Посочва, че полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Според ответника положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, поради което претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна.Оспорва се и претендираната мораторна лихва с оглед неоснователността на главните вземания.

Претендират се разноски и се прави евентуално възражение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В хода на делото искът се поддържа. Подадена е молба от ищеца чрез пълномощника му адв. В. М. от АК-С., с която е предприето изменение на размера на предявените искове, като главният е увеличен в размер на 754, 31 лв., а акцесорният – 171, 60 лв.

В с.з. ответника не изпраща представител, като с молба отговора на исковата молба и доказателствата към нея се поддържат, като е представена писмена защита.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение през процесния период, за длъжността „*** “ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на РС „ПБЗН”-гр.Ямбол , както и че ищецът е полагал труд на 24-часови дежурства, вкл. и през нощта (22.00 – 06.00 часа), при сумарно тримесечно отчитане на работното време.

Към отговора на исковата молба са представени копие от кадровата справка от 29.06.2022 г. на *** П. Г. Д.. Представени са още заповед на Министъра на МВР за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., за полагане на труд на официалните графици за дежурства и за времето на разположение, условията и редът на тяхното изплащане на държавни служители в МВР на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1 ЗМВР; писмо изх. № 94- НН-198 от 29.08.2011 г. на МТПС относно : увеличено заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време, което се извършвало ежемесечно; докладна записка относно проект на Наредба за реда и организацията и разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режим на дежурството, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР; справка за часове положен извънреден труд в периода от 11.2019 г. до 10.2020 г. по месеци на П. Г. Д.; платежни бележки за месеци на обработка от 01.11.2019 г. – 30.09.2020 г. на *** П. Г. Д.; протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на разположение и 3 положения труд по време на официалните празници в РСПБЗН- Ямбол за периода от м.11.2019 г. – м. 07.2020 г.; протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени в РСПБЗН по тримесечия; графици за дежурство и време на разположение на дежурните смени в РСПБЗН- Ямбол за периода м. ноември 2019 г.- м. юли 2020 г.

От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че на база представените от ответника Протоколи за отчитане на отработеното време между 22 ч. и 6.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в РСПБЗН – Ямбол по тримесечия и по месеци за исковия период, и графици за дежурство на дежурните смени в РС”ПБЗН”-Ямбол за същия период, справки и платежни бележки, през процесния период ищецът е полагал труд на 24 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 50 дежурства. Нощният труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 88 часа. Допълнителното възнаграждение за положени я извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 754.31 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР. В с.з. вещото лице сочи, че, прилагайки метода на изчисления, зададен в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, с коефициентът 1,143 при изчисляване на нощните часове, се получават 88 часа, като няма плащане на извънреден труд. Неплатените часове са 88 часа, а размерът на възнаграждението е 754, 31 лв. Мораторната липва за периода 01.01.2020 г.-01.06.2022 г. е 171.60 лв.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с правно основание чл.86 ЗЗД.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Легално определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в чл.143 от КТ: това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд по правило е забранен. Това съдържание на понятието следва да важи и за служебните правоотношения, както приема и ответната страна.

Според действалата през исковия период редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР (до изм. бр.

60 от 2020 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а според ал. 3, изр. 1 работното време се изчислява в работни дни – подневно, като за работещите на 8, 12 или 24часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават 4 средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. последно ЗМВР, преди изменението с бр. 60 от 09.07.2020 г.). При тълкуване на последната разпоредба следва да се има предвид, че часовият период от 22,00 и 6,00 ч. обхваща точно 8 часа и нощният труд изначално не би могъл да ги надвиши. Т.е. разпоредбата не определя нормалната продължителност на непрекъснатия нощен труд в рамките на една смяна, а предвижда друго-средната продължителност на работните часове при полагането на труд и през нощта.