Решение № 8418 от 07.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50765/2025
- Вид
- Решение № 8418
- Подписан
- 07.05.2026
- Състав
- Божидар Иванов Стаевски
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 38, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 8418 гр. София, 07.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110150765 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е искова молба от З. К. Л. И. АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване гр. С........., чрез пълномощника си юрисконсулт Х. П. срещу "З. А. Д. Д. Б. Ж. и З. АД, ЕИК **********, адрес: гр. С............, чрез пълномощника юрисконсулт Н. К. с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 340.72 лева (главница) представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по щета № 0901-1261-23000002 образувана във връзка с ПТП, настъпило на дата 03.06.2023 г. в град Кюстендил, бул.
„Македония“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 03.11.2025 г. до окончателното изплащане и както и сумата от 95.55 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.09.2023 г. до 03.11.2025 г.
Ищецът твърди, че на 03.06.2023 г., около 16:44 ч. в гр. Кюстендил, бул. „Македония“, е настъпило пътнотранспортно произшествие с участие на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, рег. № ** **** **, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“. Ищецът описва следния механизъм на ПТП: г-жа К. А., управлявайки лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. ** **** **, извършвайки маневра обратен завой от крайна дясна лента, без да пропусне движещите се от лявата страна пътни превозни средства, отнема предимството на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с което реализира ПТП.
Твърди се, че виновният за настъпването на ПТП водач (К. А.) има валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника.
Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 666.43 лева и 15.00 лева ликвидационни разноски. Твърди се, че е отправил покана до ответника за възстановяване на сумата, като ответникът е възстановил частично дължимата сума чрез банков превод от 29.09.2023 г. в размер на 340.71 лв., като остава дължима разликата от 340.72 лв.
Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: Писмо от МВР, Протокол за ПТП, Справка ГФ, Двустранен констативен протокол, Уведомление за щета, Опис-заключение, СРМПС, Полица, Платежно нареждане.
Прави доказателствени искания: допускане на САТЕ и разпит на свидетел.
Ответникът "З. А. Д. Д. Б. Ж. и З. АД оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва твърденията относно фактите и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, както и описания механизъм. Оспорва вината на водача К. А.. Твърди, че изключителната вина за настъпване на ПТП е на водача на лек автомобил „Рено“ (застрахован при ищеца), който в нарушение на ЗДвП се е движил с несъобразена скорост и 1 не е пропуснал водача на „Тойота“, който е подал ляв мигач. Прави възражение за съпричиняване с твърдения, че водачът на „Рено“ се е движил с висока скорост и не е предприел действия за спиране или спасителна маневра. Оспорва размера на претендираното обезщетение.
Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски.
Представя писмени доказателства: Пълномощно. Прави доказателствени искания: допускане на САТЕ с допълнителни въпроси, изискване на документи и разпит на свидетел.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие и вследствие виновно и протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и протИ.правно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач.
Страните не спорят, че лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ** **** ** към датата на настъпване на произшествието – 03.06.2023 г., е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество („ЗАД Д. Б. Ж. и З.“ АД), както и че лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ** **** ** е бил застрахован по доброволна застраховка „Каско на МПС“ в ищцовото дружество („ЗК Л. И.“ АД). По делото е обявено за безспорно обстоятелството, че към момента на инцидента между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по посочените полици и че самото ПТП е настъпило на посочената дата в гр. Кюстендил.
Не е спорно също така, че в изпълнение на договорните си задължения по застраховка „Каско“, ищецът е изплатил на собственика на лекия автомобил „Рено“ застрахователно обезщетение в размер на 666,43 лв.. Признава се за безспорен и фактът, че преди завеждане на исковата молба, ответното дружество е признало частично основателността на претенцията на ищеца и е възстановило сумата от 340,71 лв., като спорна между страните остава единствено дължимостта на остатъка от главницата в размер на 340,72 лв. и съответните акцесорни претенции.
По отношение на механизма на ПТП.
Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на ПТП.
На 03.06.2023 г. около 16:44 ч. в гр. Кюстендил, по бул. „Македония“ в посока от ул.
„Бенковски“ към пицария „Роял“ се в района на бл. 51 се движат лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ** **** **, управляван от свидетелката П., намиращ се в лявата пътна лента със скорост от около 35 км/ч. и лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ** **** **, управляван от свидетелката А./И., в дясната пътна лента със скорост в диапазона 55-60 км/ч.
2
Механизмът на произшествието настъпва, когато водачът на лекия автомобил „Тойота“, намирайки се в дясната лента, предприема внезапна маневра за отклонение наляво с цел извършване на обратен завой. При тази маневра водачът на „Тойота Корола“ с рег. № ** **** ** пресича траекторията на правомерно движещия се в лявата лента автомобил „Рено Меган“ с рег. № ** **** **, без да се убеди, че маневрата е безопасна и без да пропусне превозното средство, чийто път пресича.
От техническа точка, в момента на отклоняване на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ** **** ** наляво, разстоянието между двата автомобила е било едва 6,85 метра. При установената скорост на „Рено Меган“ с рег. № ** **** **, неговата опасна зона (разстоянието, необходимо за пълно спиране при аварийно задействане на спирачките) е изчислена на 18,23 метра. Тъй като фактическото отстояние (6,85 м) е било значително помалко от технически необходимото за спиране (18,23 м), за водача на лекия автомобил „Рено Меган“ с рег. № ** **** ** е съществувала обективна техническа невъзможност да предотврати удара. Първоначалният контакт е реализиран между предната броня на „Рено Меган“ с рег. № ** **** ** о и задната лява част (калник и броня) на „Тойота Корола“ с рег.
№ ** **** **. В резултат на удара лекият автомобил „Тойота“ се завърта и се удря в бордюра на насрещното платно, а автомобилът „Рено Меган“ с рег. № ** **** **“ се качва върху разделителния остров. Вещото лице категорично заключава, че причина за ПТП е неправилната маневра на водача на „Тойота Корола“ с рег. № ** **** **, докато за водача на „Рено Меган“ с рег. № ** **** ** инцидентът е бил непредотвратим.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че в показанията си свидетелката К. К. А. излага версия за механизма на ПТП, според която същата своевременно се е престроила в лявата лента и е била ударена отзад, което протИ.речи на приетия от настоящия съдебен състав механизъм.
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 136 - 10.03.2025 по дело № 2981 – 2024 по описа на ВКС) при преценка на гласни доказателства, съдът е длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни, а когато свидетелите са заинтересована страна (в случая водач на автомобила на ответника), съдът е длъжен да приложи чл. 172 от ГПК, като посочи съображения за обективност на тези свидетели.
В тази част съдът не дава вяра на показанията на свидетелката А., поради обстоятелството, че същите протИ.речат на останалия доказателствен материал по делото.
На първо място, версията на свидетелката категорично се опровергава от заключението на съдебно-автотехническата експертиза , което въз основа на обективен технически анализ на щетите и изготвена компютърна симулация установява, че маневрата е предприета от дясната пътна лента при отстояние от едва 6,85 метра. Показанията не кореспондират и с Протокол за ПТП № 1734194 , в който органите на МВР са отразили нарушение на правилата за движение от страна на водача на „Тойота“. Нещо повече, по делото е приложено влязло в сила Наказателно постановление № 23-1139-001684 , с което свидетелката е санкционирана именно за неправомерно извършена маневра наляво без да се убеди, че няма да създаде опасност, като при съставянето на акта същата изрично е заявила, че няма възражения.
При това положение, показанията на свидетелката в частта, в която описва механизъм на правомерно престрояване и движение напред преди удара, не следва да се кредитират.
Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лекия автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ** **** **. С поведението си водачът К. А. е нарушила императивната разпоредба на чл. 38, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението. От събраните по делото доказателства и заключението на САТЕ се установи по несъмнен начин, че водачът на „Тойота“-та е предприел маневрата за обратен завой от дясната пътна лента, вместо от лявата такава, в която в същия момент правомерно се е движил лекият автомобил „Рено Меган“.
Наред с това, дори да се разгледа хипотезата на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, същата предвижда, че при недостатъчна широчина маневрата може да започне и от друга част на платното, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. В конкретния случай водачът А. не е изпълнила това свое законово задължение, като е предприела отклонение наляво в момент, в който лекият автомобил „Рено“ се е намирал на разстояние от едва 6,85 метра от нея. Неизпълнението на задължението за пропускане на попътно движещия се в лявата 3 лента автомобил е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия удар, което обосновава извода за изключителната вина на застрахования при ответника водач и липсата на нарушение от страна на потърпевшия водач П..