Решение № 130 от 17.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Бургас, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20212120203860 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. С. Л., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. Твърди се, че в електронния фиш не е обозначено мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е било извършено. Излага се в жалбата, че не става ясно какво е било техническото средство за установяване на скоростта за движение, както и че не е била отчетена допустима грешка при изчисляване на скоростта. Намира нарушението за недоказано. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В налично в преписката становище се излага, че жалбата е неоснователна, поради което електронният фиш да бъде потвърден като законосъобразен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Срещу жалбоподателя в качеството му на законен представител на „Р.А.Р.“ ЕООД е бил издаден от АНО Електронен фиш серия К № ******* за това, че на 23.04.2021 г. в 14:15 1 часа в гр. Бургас, по ПП I-9, км.249+100 в посока от ПВ „Юг“ към кв. „К.“ с автоматизирано техническо средство е било установено, че при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 за движение в населено място до 50 км/ч, собственият на „Р.А.Р.“ ЕООД лек автомобил „Мерцедес С 550” с рег. № ******** е бил управляван със скорост 85 км/ч или с 35 км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка -3 % при измерването.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че лек автомобил „Мерцедес С 550” с рег. № ******** е бил управляван в гр. Бургас по ПП I-9, км.249+100 в посока от ПВ „Юг“ към кв. К. със скорост 85 км/ч при въведена със знак В26 разрешена скорост до 50 км/ч. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е било установено мястото, на извършване на нарушението. От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л. 11) се установява, че процесното техническо средство е било с точно местонахождение ПП I-9, км.249+100, като в протокола е посочена и посоката на контрол на средството, а именно от ПВ „Юг“ към кв. „К.“. Техническото средство е било мобилно, поставено в служебен автомобил на сектор „ПП“ с рег. № *******. Данните за местонахождението на техническото средство са отразени и в издадения електронен фиш, като изрично е посочено, че в гр. Бургас, ПП I-9, км.249+100 в посока от ПВ „Юг“ към кв.

„К.“, е било констатирано извършено нарушение по ЗДвП. При така отразеното в електронния фиш съдът намира, че конкретно и ясно е посочено мястото на нарушението, а именно мястото, на което е бил заснет собственият на дружеството автомобил, управляван с превишена скорост от 85 км/ч при въведено ограничение с пътен знак В-26 до 50 км/ч.

На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че не става ясно къде е бил поставен пътният знак, въвеждащ ограничение за скоростта за 2 управление на МПС – В26. Видно от протокол за използване на техническо средство (л.11) се установява, че на процесния участък е имало поставен пътен знак В-26 с ограничение до 50 км/ч, който е бил поставен на разстояние 300 метра от автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на движение на собствения на дружеството автомобил. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било въведено ограничение за движение на автомобилите до 50 км/ч с пътен знак В-26, който е бил поставен на достатъчно разстояние от техническото средство за контрол, което е позволявало да бъде възприет от водачите, които да съобразят скоростта на движение на автомобилите съгласно въведеното ограничение.

На следващо място неоснователно се явява и възражението, изложено в жалбата, че не е отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта за движение. В електронния фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост. Това обстоятелство се установява и от приложения снимков материал от техническото средство, видно от който скоростта на движение е била 88 км/ч, като след измерване на допустимата грешка в електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 85 км/ч.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 644, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. В тази връзка неоснователно е и възражението за приложение на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в настоящия случай. С изменението на ЗДвП и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 3 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая от справка за собственост на автомобила се установява, че процесното МПС е собственост на „Р.А.Р.” ЕООД. Видно от справка от Търговския регистър жалбоподателят е едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител. По тази причина правилно АНО е ангажирал отговорността му за процесното нарушение в качеството му законен представител на юридическото лице собственик на автомобила. По делото липсват данни за подадена от жалбоподателя декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.

На основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание глоба в размер на 400 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 35 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 31 до 40 км/ч в населено място - глоба 400 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВРБургас, с който на М. С. Л., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.

4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Вярно с оригинала: КС

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4