Решение № 55 от 05.04.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Бургас, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Елена П. Георгиева като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500053 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482 , със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов - изп. директори, чрез процесуален представител адв.

Г. Д. от АК - Я., срещу решение № 92/25.11.2021 год. по гр.д.№86/2021 год. по описа на Ямболския окръжен съд, в частите, с които:

- е осъден ответника "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер" № 87, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца А. М. А. с ЕГН **********, от с. Б., община "Т.", Я. област, ул. "Б." № *, сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра му Е. М. А. в резултат на ПТП, станало на **.**.**** год., и виновно причинено от водача на л.а.

1 марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2021 год. до окончателното изплащане на задължението.

- е осъден ответника "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер" № 87, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца Ц. М. А. с ЕГН **********, от с. Б., община "Т.", Я. област, ул. "Б." № *, сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра му Е. М. А. в резултат на ПТП, станало на **.**.**** г., и виновно причинено от водача на л.а. марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2021 год. до окончателното изплащане на задължението.

- осъдено е "ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482 , със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер" № 87, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. К. С. Г. с ЕГН ********** от *АК адвокатско възнаграждение в размер на 2 560 лв.

-осъдено е ЗД БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482 , със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, булевард „Джеймс Баучер" № 87, на основание чл. 78, ал. 6 и чл. 81 от ГПК, да заплати по сметка на Окръжен съд - Ямбол сумата 2000 лв., представляваща дължима държавна такса съразмерно уважената част от иска.

Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че отношенията между загиналата при ПТП и нейните братя – ищците по делото, са били обичайни и не се отличават с изключителност, поради което не са установени предпоставките по ТР по ТД №1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС. Възразено е, че от страна на ищците не е проведено главно и пълно доказване на изключително близка и трайна житейска връзка с починалата, както и претърпени значителни морални болки и страдания от нейната загуба.

2

Извършен е анализ на свидетелските показания на разпитани по делото свидетели с твърдение, че те не установяват изискуемите предпоставки за присъждане на обезщетение в полза на ищците, а от разпита на свидетелите става ясно, че братята и тяхната сестра са живели в едно домакинство със своите родители, но не е имало период от време, в който да са били лишени от родителска грижа и да се е налагало да полагат заместващи грижи един за друг. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за цялостно отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор от А. М. А. и Ц. М. А., чрез процесуален представител адв. К. С. - *АК, в който са изложени съображения за неоснователност на възраженията по въззивната жалба и правилност на решението в обжалваните части. Твърди се наличие на изискуемите предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на братята на загиналото при ПТП лице, тъй като приживе между тях са били изградени особено близки житейски и емоционални отношения, а загубата на сестрата е преобърната целия живот на ищците, като те са понесли и продължават да понасят изключителни нематериални вреди от нейната смърт.

Сочи се, че обезщетенията определени с обжалваното решение са в справедлив размер. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноските по делото, включително на адвокатско хонорар.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С решението в обжалваните части Ямболският окръжен съд се е произнесъл по субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и по претенции за законни лихви.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които претенциите на ищците са отхвърлени за сумите над 25 000 лв. до 26 000 лв. – частични искове от по 200 000 лв. за всеки от двамата ищци, и за законни лихви върху обезщетенията за периода от 25.03.2021 год. до 30.03.2021 год.

Пред въззивния съд страните поддържат изразените становища, включително по претенциите за присъждане на съдебни разноски.

Въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираното по 3 списъка по чл. 80 от ГПК възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемите по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Настоящият съд е сезиран да се произнесе като втора инстанция по същество по онези части от предявените пред Бургаският окръжен съд искови претенции на ищците А. М. А. с ЕГН ********** и Ц. М. А. с ЕГН **********, двамата с адрес: с. Б., общ. Т., обл. Я. , предявени чрез адв. К. С.

– *АК, срещу ЗД БУЛ ИНС" АД - София, ЕИК 831830482, с които е поискано осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 25 000 лв., като част от общо претендирана за всеки от ищците сума от по 200 000 лв., - обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на сестра им Е. М. А. в резултат на ПТП, станало на **.**.**** г., и виновно причинено от водача на л.а. марка „Пежо", модел „406" с д.к.н. В 1027 ВС, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2021г., до окончателното й изплащане.

Сочи се, че по НОХД № 134/2019 г. по описа на ОС-Сливен е постановена влязла в сила на 07.01.2021 год. присъда № 9/22.04.2019 г., изменена с решение №151/9.10.2019 г. на Апелативен съд - Бургас, последното потвърдено с решение № 59/07.01.2021 г. по НОХД № 39/20 г., на ВКС, с която Р. М. С. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., при движение по АМ „Тракия“ е нарушил правилата за движение по пътищата с управлявания от него л.а. „Пежо", модел „406" с д.к. № В 1027 ВС е реализирал ПТП, при което е причинена смъртта на Е. М. А. ЕГН **********-сестра на ищците и Е. Е. А. - дъщеря на Е. А. и племенница на ищците. Сочи се, че ответникът-застраховател отговаря за обезщетенията за вреди поради сключена застраховка „ГО“ за автомобила с който е причинено ПТП-то, но по претенцията отправена към застрахователя преди предявяване на исковете, той е отказал за определи и изплати обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на смъртта на тяхната сестра. Твърди се, че всеки от ищците е преживял изключително тежко внезапната смърт на сестра си. Сочи се, че през целия си живот ищците и тяхната сестра живели заедно в къщата на техните родители, където били отгледани с много любов и всеотдайност, като между тях били установени прекрасни отношения. Като по-голямо, момичето помагало на родителите си в отглеждането на ищците. Когато пораснали, Е. и А. имали обща компания и 4 приятели, били винаги заедно. За Цанко сестра му била като втора майка, защото често се грижела за него. Между ищците съществували не само братско-сестрински, но и приятелски отношения, те си споделяли и помагали.

В резултат на ПТП ищците загубили най-скъпото в живота си-тяхната сестра, което сринало целия им живот, светът им опустял, зейнала незаличима празнина, а болката и мъката били непреодолими. Ц. и А. изпаднали в депресия, затворили се в себе си, не искали да се виждат с никого и да излизат навън. Всичко им напомняло за тяхната слънчева и усмихната сестра, постоянно плачели пред приятелите си, станали лесно раними, чувствителни.

Изпаднали в шок, получили остра стресова реакция и душевно разстройство, като последиците в емоционален и психически план не са отшумели и никога няма да отшумят. Считат, че са материално легитимирани да получат обезщетение за претърпените от тях болки и страдания, което определят в справедлив размер от общо по 200 000 лв. за всеки от тях, поради което молят за уважаване на частично предявените искове, с присъждане на законни лихви и съдебни разноски, ангажират доказателства.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по което е отговорен за причинените вреди от настъпилото ПТП на 12.04.2018 год., не оспорва и останалите обстоятелства по твърдения деликт, но оспорва материалната легитимация на ищците за получаване на обезщетение. Твърди, че между ищците и починалата при ПТП тяхна сестра не е била изградена трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди, че отношенията между ищците и починалата не са били изключителни, а обичайни, Оспорва и фактическите твърдения за общо местоживеене, полагане на грижи, участие на сестрата в отглеждането и възпитанието на ищците, както и изпитани болки и страдания над обичайните. Евентуално претенциите на ищците са оспорени по размер като силно завишени. Иска се отхвърляне на исковете, евентуално - частичното им уважаване до въведените в закона лимити.

И двете страни са направили пред първата инстанция искания за присъждане на съдебни разноски, в това число и адвокатски възнаграждения, като са направили и възражения за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и 5 събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Решението в обжалваните части е допустимо като постановено по допустими искове, след надлежно отправено искане до застрахователя и получен отказ за определяне и присъждане на обезщетения.

При проверка за правилност на решението в обжалваните части, въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните жалби.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка по релевантните факти и обстоятелства:

С влязла в сила на 07.01.2021 год. присъда № 9/22.04.2019 г.по НОХД № 134/2019 г. по описа на ОС - Сливен, изменена с решение № 151/9.10.2019 г. на Апелативен съд - Бургас, последното потвърдено с решение № 59/07.01.2021 г. по НОХД №39/20 г., на ВКС, Р. М. С. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., при движение по АМ „Тракия“ е нарушил правилата за движение по пътищата с управлявания от него л.а. „Пежо", модел „406" с д.к. № В 1027 ВС и е реализирал ПТП, при което е причинена смъртта на три лица, две от които са Е. М. А. ЕГН **********-сестра на ищците и Е. Е. А. дъщеря на Е. А. и племенница на ищците. Родството на ищците с починалата при ПТП Е. А. /и с починалата нейна дъщеря Е./ се установява от представените удостоверения за родствени връзки и данни от НБД Население.