Решение № 5886 от 29.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5886 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20241100100329 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца Е. А. Е. срещу ответника З Д „БУЛ ИНС” АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 80 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и сумата от 6 149.60 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) настъпило на 05.10.2022 г. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 05.10.2022 г. ПТП на бул.

„Самоковско шосе”, с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, по вина на водача на лек автомобил с марка „Хюндай Матрикс” с рег. № ********, е претърпял неимуществени и имуществени вреди, следствие на причинени телесни повреди. Поддържа, че деликтната отговорност на К.Н.Н. водач на лек автомобил с марка „Хюндай Матрикс” с рег. № ******** е била обезпечена от ЗД „БУЛ ИНС” АД чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към момента на ПТП-то.

Сочи, че е предявил претенция към застрахователя, ответник в 1 настоящото производство, но последният е отказал да изплати обезщетение.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Навежда доводи, че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че уврежданията на ищеца не са в причинноследствена връзка с процесното ПТП. Заявява, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Навежда възражение за съпричиняване от ищеца, който е пътувал в л е к автомобил с марка „Фолксватен Туран” с рег.№ ******** без поставен предпазен колан.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че з а лек автомобил с марка „Хюндай Матрикс” с рег. № ********, е налице сключена при ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователно покритие към датата на ПТП.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП №К517/05.10.2022 г., съставен от Б.М. – младши инспектор при О„ПП“ – СДВР, се установява, че на 05.10.2022 г., около 18.15 часа, на бул. „Самоковско шосе” на около 1 100 м. след с. Кокаляне, е настъпило ПТП при следния механизъм лек автомобил с марка „Фолксватен Туран” с рег.№ ********, управляван от Д. А. Е. се е движил по бул. „Самоковско шосе”, с посока на движение от гр.

София към гр. Самоков, на около 1 100 м. след с. Кокаляне самокатастрофира в скала в дясно на платното за движение, завърта се перпендикулярно на пътя, като участва в ПТП с движещия се зад него лек автомобил с марка „Хюндай Матрикс” с рег. № ********, управляван от К.Н.Н., с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, при което са причинени материални щети и на двете МПС, и е пострадал ищеца Е. А. Е..

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и 2 причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за настъпило ПТП при посочените в исковата молба обстоятелства.

От показанията на свидетеля Д. А. Е. (брат на ищеца, водач на лек автомобил с марка „Фолксватен Туран” с рег.№ ********), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че на 05.10.2022 г., около 18.00 ч. свидетелят с управляваното от него МПС, в което като пътник на задната дясна седалка пътувал ищеца Е. А. Е., се движел в посока от гр.

София към гр. Самоков и след завой му причерняло за няколко секунди, поради което се ударил в скала в дясно на пътя. Свидетелства, че след удара автомобилът се обърнал със задната си част към средата на пътя, а ищецът започнал да му се кара. Няколко секудни след удара автомобилът бил ударен от друго МПС, което се движело зад него. Сочи, че след втория удар ищецът бил изпаднал в безсъзнание, легнал на лявата страна и имал кръв по главата.

След около 10 мин. ищецът дошъл в съзнание и бил откаран в болница.

Свидетелят видял брат си вечерта в болницата, но той бил неконтактен, бил два дни в реанимация, след което претърпял операция. След операцията ищецът бил на легло повече от два месеца, през които постоянно имал нужда от чужда помощ и го обслужвали свидетеля и сина му. Около 3-4 месеца след операцията ищецът започнал да се оплаква от силни болки в рамото и се наложило да бъде опериран отново. Свидетелят сочи, че претърпеният инцидент се отразил на психиката на ищеца, който станал нервен, продължавал да изпитва болки и към настоящия момент, и не можел да работи като електроженист, какъвто бил преди ПТП-то.

От представените по делото писмени доказателства, се установява, че при ищеца е проведено е 12 - дневно комплексно оперативно, медикаментозно и инфузионно болнично лечение за периода 05.10.2022 – 17.10.2022 г. На 10.10.2022 г. е проведено оперативно лечение за премахване на тялото на С4 прешлен. При прегледа от ортопед-травматолог на 21.11.2022 г. на ищеца е поставена диагноза „синдром на ротаторния маншон на рамото”, както и са установени клинични данни за руптура на сухожилието на супраспинатус.

При извършена на 30.11.2022 г. магнитно-резонансна томография на дясна раменна става се установява основно хронично-дегенеративни промени в 3 областта на ставата – тендиноза на супра и инфраспинатусните сухожилия без прекъсване на контурите им, дегенеративни промени в акромиоклавикуларната става и хипертрофия на ставната фасета, редуцирано субакромиално пространство до 6,7 мм. – субакромиален импийджмънт, кисти в главата на хумеруса. За периода 10.01.2023 г. – 12.01.2023 г. е проведено болнично лечение, поради оплаквания от болки и ограничени движения в дясната рамо. Проведено е отново оперативно лечение, след което ищецът е изписан с указания за отбременяване на крайника за 30 дни, двигателен режим, антиагрегантна и противовъзпалителна терапия за 10 дни, кинезитерапия в амбулаторни условия.

От заключението на изслушаната и приета по делото комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) в автотехническата й част, изготвено от вещото лице доц. д-р инж. А. А., което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че скоростта на л.а. Хюндай Матрикс при удара с л.а. Туран, а най-вероятно и преди ПТП е била около 44,60 км/ч. Тъй като водачът на л.а.

Хюндай не е реагирал своевременно за аварийно 20 спиране, л.а. Хюндай е ударил основно с предната си лява част, предната част на дясната страна на л.а. Туран в зоната на предния десен калник и предната част на предната му дясна врата. Основната причина за настъпване на първия удар на л.а. Хюндай Туран е в субективните действия на водача му, допуснал отклоняване надясно излизане в дясно от платното за движение и настъпилия удара в крайпътната скала. В резултат на удара л.а. Туран е намалил рязко скоростта си и е препречил пътя на движещия се зад него попътно в дясната си лента л.а.

Хюндай Матрикс, с което е създадена нова опасност и настъпване на втория удар. За настъпване на втория удара между л.а. Хюндай и л.а. Туран, в причИ. връзка са и действията, по-конкретно бездействията на водача на л.а. Хюндай, който не е реагирал своевременно за аварийно спиране, най-вероятно въобще не е предприел спиране. При своевременно спиране е имал възможност да предотврати втория удар с л.а. Туран. Отстоянието на л.а. Хюндай Матрикс към момента, в който л.а. Фолксваген Туран се удря в скалата е било 29,50 метра и то е по-малко от опасната му зона 27,58 м, от което следва, че водачът на л.а. Хюндай е имал възможност да спре преди мястото на удара и е могъл да предотврати втория удара в л.а. Туран и произшествието. Безопасната скорост с която е имал възможност да предотврати удара е 46,84 км/ч.

4

От заключението на КСМАТЕ в медицинската й част , изготвена от вещото лице д-р Х. М. се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания - взривна фрактура-луксация на тялото на 4-ти шиен прешлен /С4/; фрактура на бодилестия израстък /процесус спинозус/ на С4; мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на главата.

Вещото лице е посочило, че е трудно да се определи с категоричност кои от тези увреждания са получени при първоначалния удар в крайпътната скала на лекия автомобил „Фолксваген Туран”, в който е пътувал ищецът, и кои са в резултат на втория удар - между л.а. „Хюндай Матрикс” и л.а.

„Фолксваген Туран”.

Шийната травма, изразяваща се във фрактура-луксация на 4-ти шиен прешлен, е възможно да е получена както при травмата на главата в теменната област, така и по механизма на „камшичен удар” – в случай че пострадалият е бил с коректно поставен предпазен колан. Но при такова положение коланът е трябвало да се задейства при първоначалния удар на автомобила в крайпътната скала и няма как ищецът да бъде намерен след втория удар легнал на лявата си страна на задната седалка.

Вещото лице е посочило, че при извършения при ищеца на 30.11.2022 г.

МРТ на дясна раменна става се установява основно хронично-дегенеративни промени в областта на ставата – тендиноза на супра- и 17 инфраспинатусните сухожилия без прекъсване на контурите им, дегенеративни промени в акромиоклавикуларната става и хипертрофия на ставната фасета, редуцирано субакромиално пространство до 6,7 мм. – субакромиален импийджмънт, кисти в главата на хумеруса. С оглед на които е проведено оперативно лечение – субакромиална декомпресия с акромиопластика, опресняване на ръбовете на лезията на сухожилието на мускулус супраспинатус, прошиване и реинсерция.

Ищецът е изписан с окончателна диагноза: „Импинджънт синдром на дясната раменна става /Синдром на удареното рамо/. Разкъсване на сухожилието на десния мускулус супраспинатус“. Според вещото лице очевидно се касае за хронично-дегенеративни промени на дясната раменна става, изграждащи синдрома на ротаторния маншон на рамото, което заболяване често се среща в петата декада на живота и най-вече при спортисти и хора, упражняващи професии с натоварване на горните крайници. На този фон всяка една травма в 5 раменната област може да причини допълнителни увреждания – сухожилни и инсерционни, и да утежни протичането на заболяването.

Вещото лице е достигнало до извод, че описаните увреждания са в причИ. връзка с процесното ПТП, като със сигурност травмата на главата в лявата теменна област и мозъчното сътресение не са настъпили при удара между двата леки автомобила. Шийната травма е възможно да е получена и при двата случая, независимо от наличието на поставен предпазен колан, а евентуалната травма в областта на дясното рамо е настъпила по-вероятно при удара между двата леки автомобила.

Лечебният и възстановителен период при мозъчно сътресение продължава средно 20 до 30 дни при липса на усложнения. За такива в случая няма представени данни. Възстановяването на пострадалия от получената шийна травма – фрактура-луксация на С4, продължава до 8-10 месеца, въпреки проведеното съвременно и високо специализирано оперативно лечение. В резултат на получените травматични увреждания ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок до 30 дни, значителни до 90 дни и умерени до 6-8 месеца. Поради липсата на неврологични увреждания и усложнения в острия период на травмата, прогнозата за в бъдеще е благоприятна, възможни са умерени болки и дискомфорт при физически натоварвания и неблагоприятни метеорологични въздействия.