Определение № 561 от 18.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. Варна, 18.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500392 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. С. Н. от гр.Варна, представляван от настойника си Д. Б. Д., чрез процесуален представител – адв.

И. Р. срещу определение № 1690/30.04.2024 г. по гр.д.№ 838/2024 г., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна по реда на чл.240, ал.1 ГПК на неприсъствено решение № 1386/26.04.2023 г. по гр.д.№ 15048/2022 г. на РС – Варна и производството е прекратено.

Изразено е становище, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят намира за неправилен извода на ВОС, че осъдителното спрямо Н. Н. решение на РС – Варна е влязло в сила на 02.05.2023 г. и че преклузивния срок да се иска неговата отмяна е изтекъл на 02.06.2023 г. Счита, че срока за отмяна на неприсъственото решение започва да тече от узнаване на решението. Сочи, че настойникът на страната е узнал за решението на 07.02.2024 г., при получаване на съобщение за насрочена публична продан на недвижим имот по изп. дело № 1349/2023 г. по описа на ЧСИ Л. С.. На следващо място е наведено оплакване, че към момента на постановяване на неприсъственото решение, жалбоподателят не е можел да ръководи действията и постъпките си като това обстоятелство било категорично установено с постановеното по гр. д. № 1402/2024 г. по описа на ВОС решение. Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор на частната жалба от 1 насрещната страна – Г. А. К., чрез процесуален представител – адв. П. Н. със становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че съдът е направил правилен извод за просрочие на искането за отмяна на неприсъственото решение. Изтъква, че жалбоподателят е получил препис от неприсъственото решение на 02.05.20223 г., в хипотезата на чл.44, ал.1 ГПК, което било удостоверено с подпис на длъжностното лице. Излага, че Н. Н. е поставен под запрещение с влязло в сила на 05.01.2024 г. решение, а до тази дата не са били налице правни ограничения, които да го възпрепятстват да извършва фактически и правни действия. Във връзка с подавани от Г. К. сигнали до полицейски органи, Н. се явявал в РУ на МВР, за да дава обяснения и в тези производства няма данни жалбоподателят да е бил душевно болен.

Производството е образувано и по частна жалба от Н. С. Н., представляван от настойника си, срещу определение № 2617/27.06.2024 г. постановено по гр. д. № 838/2024 г. по описа на ВОС, с което е допълнено в частта за разноските определение № 1690/30.04.2024 г. и той е осъден да заплати на Г. А. К. разноски в размер на 1 300 лева, на осн. чл.78, ал.4 ГПК.

Изразено е становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като молбата по чл.248 от ГПК е просрочена, а представеният договор е изготвен за целите на производството за допълване.

Позовавайки се на т. 11 от ТР № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, навежда довод, че искането е преклудирано, тъй като е отправено едва след приключване на делото с акт.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор на частната жалба от насрещната страна, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата, позовавайки се на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК. Сочи, че първата възможност да поиска присъждане на разноски за заплатено възнаграждение за адвокатско представителство в производството пред ОС – Варна е било едва след узнаване за прекратителния съдебен акт, тъй като последния е постановен в закрито съдебно заседание.

Частните жалби са подадени в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащи на обжалване пред настоящата инстанция съдебни актове. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че с решение № 1386/26.04.20023 г. по гр.д.№ 15048/2022 г. на РС – Варна ответникът Н. С. Н. е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на Г. А. К., а именно – вдигане на шум, блъскане с предмети по стените, пода, тавана на жилището, в което ответникът живее и с които нарушава спокойствието на ищцата в нейния дом, с адрес: гр. Варна, ул.

„Белгород“ № 11 за времето от 22:00ч. до 06:00ч. и от 14:00ч. до 16:00ч., а в почивните или празничните дни – за времето от 22:00ч. до 08:00ч. и от 14:00ч. до 16:00ч. и е осъден да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, 2 представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени в периода от 01.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 14.11.2022 г., изразяващи се в преживени стрес, дискомфорт, безпокойство, безсъние, притеснение, вследствие на извършени от ответника спрямо ищцата действия – подаване на сигнали, обиди, закани, заплахи, следене, посегателство върху имуществото на ищцата, подаване на неоснователни жалби срещу нейното семейство, както и за претърпените физически и душевни болки, и страдания, вследствие на нанесената от ответника на 18.10.2022 г. на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясната раменна става, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати разноски по делото в размер на 1 500 лева на осн. чл.78, ал.1 ГПК. В същото решение е указано, че не подлежи на обжалване, съгл. чл.239, ал.4 ГПК

Видно от отрязъка на съобщението на л.87 от делото на РС – Варна, връчителят е открил Н. Н. посочения от ищцата адрес и надлежно е отбелязал отказа на адресата да получи препис от цитираното решение на 02.05.2023 г.

От приложеното влязло в сила решение № 1410/29.11.2023 г. по гр. д.

№ 1402/2023 г. по описа на ОС – Варна се установява, че по предявен иск от Д.

Б. Д. с правно основание чл.5 ЗЛС, ответникът Н. С. Н. е поставен под пълно запрещение, като за негов настойник е определена Д. Б. Д..

С навършване на пълнолетие, жалбоподателят Н. Н. е станал дееспособен /арг. чл. 2 ЗЛС/ и е можел самостоятелно да извършва правни действия. След навършване на пълнолетие, процесуалната дееспособност на пълнолетното лице може да бъде ограничена само от поставянето му под пълно или ограничено запрещение, чието действие е занапред. До момента на влизане в сила на такова решение, лицето разполага с пълна дееспособност, включително и процесуална такава, макар да е страдало от психично заболяване към същия момент. До преди настъпването на последния, пълнолетните лица, страдащи от психични заболявания могат да извършват всякакви действия с обвързващ ефект, включително и да търпят процесуални тежести, вследствие на своето бездействие, например при неподаване в срок на отговор на искова молба, съответно неявяване в открито съдебно заседание /в този смисъл – т. 6 от ППВС № 5/1979 г. от 13.02.1980 г., определение № 870/27.04.2023 г. по гр. д. № 3625/2022 г., III г. о. на ВКС, определение № 519/27.03.2023 г. по гр. д. № 3779/2022 г., IV г. о. на ВКС/.

По горните съображения, съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение, връчено на 02.05.2023 г., е просрочена. Срокът за подаването й по чл.240, ал.1, т.т.1 - 3 ГПК е изтекъл на 02.06.2023 г., а молбата е подадена на 19.02.2024 г.

По частната жалба срещу определение № 2617/27.06.2024 г., постановено в производството по чл.248 ГПК:

Производството по чл. 248 ГПК е било инциирано по своевременно подадена молба на Г. К. в рамките на едноседмичния преклузивен срок за 3 обжалване на прекратителното определение. Към същата молба е приложен договор за правна помощ от 14.04.2024 г., сключен между Г. А. К. от една страна като доверител и адв. П. Й. Н., член на АК – Варна, с рег. № 1300140490 от друга страна като довереник, с предмет процесуално представителство пред Окръжен съд – Варна за изготвяне и подаване на отговор срещу молба за отмяна на влязло в сила решение№ 1386/26.04.2023 г. по гр. д. № 15048/2022 г. по описа на РС – Варна, при уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лева. Договорът съдържа разписка, че посоченото възнаграждение е заплатено в брой на 14.04.2024 г. в кантората на адв. Н., т. е. преди провеждане на закритото съдебно заседание, в което делото е било прекратено. На 30.04.2024 г. делото е прекратено, поради наличие на процесуална пречка /изтичане на преклузивен срок/ за упражняване на правото да се иска отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение.

С оглед разрешението по т.11 на ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по тълк. д.

№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В последващата си практика обаче ВКС приема, че тълкуването касае само случаите, в които делото е приключило след провеждане на открито съдебно заседание и устни състезания, доколкото в мотивите към тълкувателното решение изрично е посочено, че Общото събрание има предвид именно устните състезания като краен момент, в който може да се прави искане за разноски. Когато делото е прекратено в закрито заседание, устни състезания не се провеждат и поради това разрешението по т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо. Приема се, че в подобна хипотеза когато разглеждането на делото приключва в закрито заседание и препис от искането за прекратяването му не е връчен на насрещната страна, тя може да поиска разноски и представи доказателства за извършването им в срока по чл.248 ГПК (определение № 688/27.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5154/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 2241/19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2792/2023 г., I г. о. на ВКС).

Предвид гореизложеното, частната жалба срещу определение № 2617/27.06.2024 г. постановено по гр. д. № 838/2024 г. по описа на ВОС е неоснователна, а определението следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1690/30.04.2024 г. по гр.д.

№ 838/2024 г. на ВОС, с което е оставена без разглеждане молбата, подадена от Н. Н. за отмяна по реда на чл.240, ал.1 ГПК на неприсъствено решение № 1386/26.04.2023 г. по гр.д.№ 15048/2022 г. на РС – Варна и производството по 4 делото е прекратено.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2617/27.06.2024 г. по гр.д.

№ 838/2024 г. на ВОС, с което е допълнено в частта за разноските определение № 1690/30.04.2024 г. по същото дело.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване /арг. ТР № 2/2018 г. по тълк. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5