Решение № 54 от 04.03.2026, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Гражданско дело 75/2025
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 04.03.2026
- Състав
- Даниел Борисов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 238 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- член 8, пар. 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 - чл. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 - чл. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 - чл. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. Козлодуй, 04.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА СЛ. ЧИПЕВА като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20251440100075 по описа за 2025 година
Делото е образувано е по постъпила искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, седалище: гр. София, р-н Триадица, бул.
“България” №81В, срещу М. И. И., ЕГН **********, адрес: ....
С исковата молба е предявен иск с правно основание по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника М. И. И., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България" с ЕИК 203374133 сума в общ размер от 3348.17 лв, формирана, както следва:
1. главница в размер на 1843.78 лв.;
2. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 943.84 лв.,
3. договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 171.08 лв. за периода от 27.06.2022 г до 30.11.2022 г.
4. законна лихва за забава върху главницата в размер на 333.14 лв. за период от 30.11.2022 г. до 21.04.2024 г.,
5. лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
6) законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 56.33 лв. за период от 30.11.2022 г. до 21.04.2024г.
7) както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство.
Претендират се направените разноски в заповедното и в исковото производство.
1
С исковата молба се твърди, че вземането на ищеца произтича от следните обстоятелства:
Между страните „Кредисимо" ЕАД, в качеството си на кредитодател, и М. И. И., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 2595434 на 27.06.2022 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.По силата на сключения договор длъжника е получил сумата от 1843.78 лева, срещу което се съгласил да върне 5 броя вноски в срок до 30.11.2022 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.
Ответникът М. И. И., ЕГН: ********** е сключил на 27.06.2022 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с М. И. И., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит.
На 27.06.2022 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на М. И. И., ЕГН ********** по Договора за кредит.
Сочи, се на 23.06.2023 г. Ай Тръст е погасило дължимите от М. И. И., ЕГН: ********** на Кредисимо суми. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 06.07.2023 г. „КРЕДИСИМО" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133
Твърди се, че ответникът М. И. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. От ищеца е постъпило становище с вх. № 1440/20.02.2026г с което се подържа исковата молба, прави се искане за разноски и се прави искане за постановяване на неприсъствено решение, ако са налице основанията чл. 238 , ал. 1 ГПК.
Поради нередовното призоваване на ответника за първото по делото съдебно заседание съдът е назначил особен представител на същия, който да го представлява в производството. От назначения особен представител е постъпила молба, с която е молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за 2 установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за потребителски кредит № 2595434/27.06.2022г, сключен между„КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК 175330437 и ответника се установява, че длъжника е получил сума в размер на 1843.78 лв.
Съгласно Приложение № 1 към Договора, ответника е поел задължение да го върне в срок от 5 месеца. В т. 7 на приложение № 1 е посочен лихвен процент по кредита – 36%, а в т. 8 годишен процент на разходите – 42.58%.
В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“ на Договор за потребителски кредит № 2595434/27.06.2022г., в чл.4, ал.1 е посочено, че кредитополучателя следва да представи на Кредисимо банкова гаранция съгласно Общите условия в 10 дневен срок от подписване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице. В случай, че не представи такова обезпечение, заявлението няма да бъде одобрено от Кредисимо съгласно чл. 4, ал. 2.
На същата дата на която е сключен договора за кредит е сключен договор за предоставяне на поръчителство между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и ответника. Съгласно чл.1, ал. 2 потребителя дължи възнаграждение на поръчителя. От приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство се установява, че размера на възнаграждението за поръчителя е общ размер 943.83 лв., платимо на 5 месечни вноски включени към месечната вноска по договора за кредит /чл.4 от приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство/.
Видно от представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.07.2023г между „КРЕДИСИМО“ АД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД от една страна като цеденти и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от друга страна като цесионер, цедентите продават възмездно на цесионера свои парични вземания.
Поради неизпълнението на ответника, на 25.04.2024г. ищецът подал срещу М. И. И., заявление по чл. 410 от ГПК за парично вземане в размер на 3589.45 лв, с оглед на което било образувано ч. гр. дело № 506/2024 г. на Козлодуйски районен съд. Съдът е уважил заявлението изцяло и е издал заповед № 324/26.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Изискано и приложено в цялост е ч.г.д № 893/2024г. по описа на Районен съд - гр. Козлодуй.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищeца е получил в заем 1843.78 лв., като от тази сума е приспадната сума 43.78 лв за сключена застраховка „Живот“, като останалата сума 1800 лв ответника е получил чрез Изипей на 27.06.2022г. Длъжникът не е правил вноски по кредита поради което кредита се дължи в цялост. От т. 3 на заключението се установява, че месечната погасителна вноска се формира от месечна вноска по договора за потребителски кредит /главница и лихва и 3 месечна вноска по договор за предоставяне на поръчителство или общо месечна вноска 594.74 лв
В.т 5 от заключението на ССчЕ се установява, че действителния размер на ГПР след прибавяне на възнаграждението по договор за поръчителство е 579 % което многократно надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.
Заключението на вещото лице съдът го приема изцяло като обективно, пълно и обосновано.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК.
Искът по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, е положителен установителен иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В този смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;
2/подадено в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на настоящия иск ищецът обосновава с приложени по заповедното производство (ч.гр.д. № 506/2024г. по описа на РС Козлодуй), документи. Съдът извърши служебна проверка като констатира, че заповедта не е връчена лично на длъжника, а по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и заповедният съд е дал указания на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира п редявеният иск за допустим, а разгледан по същество за частично основателен.
По делото съдът приема, че между Кредисимо ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството си на кредитодател и М. И. И., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 2595434/27.06.2022г., както и че между „КРЕДИСИМО“ АД и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 06.07.2023г. по силата на които цедента е прехвърлил своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит.
4
Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съдът намира, че на първо място следва да се произнесе за наличие на неравноправни клаузи в сключения между страните Договор за потребителски кредит № 2595434/27.06.2022г.
С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Разпечатката съдържа 49 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a586ce6c-ad51-438e-8c58-afa1cf5c352d