Решение № 48 от 12.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20255300101558 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Б. В. З. срещу Прокуратура на Република България.

Ищецът твърди, че на *****. е бил задържан от ***** на ОД на МВР *****, като на 10.10.2012 г. му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. с чл. 1 НК и бил задържан за 72 часа. На 13.10.2012 г. му било повдигнато ново прецезирано обвинение като с определение на ОС Пловдив срещу него била взета мярка задържане под стража. След това с определение на ОС Пловдив от 11.12.2012 г. мярката за неотклонение била променена в парична гаранция в размер на 10 000 лева.

След влизане в сила на определението сумата била внесена и ищецът бил освободен от ареста на 18.12.2012 г. На ищеца било повдигано обвинение още 3 пъти, след което срещу него бил внесен обвинителен акт в съда. На няколко пъти образуваното съдебно производство било прекратявано заради съществени нарушения на процесуалните правила. Делото приключило с оправдателна присъда, която влязла в сила на 17.07.2024 г. Твърди, че от задържането и тежките обвинения довели до морални страдания и сериозно рефлектирали върху професионалната му реализация и общественото мнение за него. До преди задържането си ищецът бил известен и уважаван *****, а след това се сблъскал с негативно отношение към него. Твърди, че воденото наказателно производство придобило широка медийна популярност. Това довело до тежка депресия, като последиците от засягането на личността му не били отшумели и към момента. Изтъква чистото си съдебно минало и твърди, че е 1 претърпял морални и душевни страдания, надвишаващи по интензитет обичайните.

Освен това твърди, че продължителността на наказателното производство от почти 12 години довело да нарушаване на правото му за разглеждане на делото в разумен срок.

В следствие на това претърпял негативни изживявания, изразяващи се в емоционално напрежение, усещане за безпомощност, загуба на доверие в институциите, обурканост несигурност и страх от осъждане Предвид изложеното иска присъждането на обезщетение в размер на 300 000 лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.07.2024 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва искът.

Възразява, че от приложените доказателства не се установявали претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от воденото наказателно производство. Изтъква, че следствените действия срещу ищеца приключили през 2015 г., като с оглед сложността на разследването и множеството обвиняеми, срокът не можел да се разглежда като неразумен. Отбелязва, че мерките за процесуална принуда били отменени на 16.04.2014 г. и след тази дата не били налице каквито и да било ограничения спрямо ищеца във връзка с повдигнатото обвинение. Отбелязва се, че съществени процесуални действия с участието на ищеца започнали на 19.11.2019 г., или 4 години след приключване на разследването. На следващо място се прави възражение за недопустимост на претенцията по отношение на обезщетението за продължителността на производството. Оспорва отговорността на прокуратурата във връзка с публикувани в медиите статии. Липсвали и доказателства обосноваващи размера на обезщетението, като претенцията била силно завишена. На основания чл. 5 ЗОДОВ се иска Прокуратурата да бъде освободена от отговорност за вреди, или алтернативно отговорността да бъде намалена.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото бе изискано наказателното производство, но същото не бе представено поради изпращането му за послужване по друго дело. Ищецът не отправи искания за ангажиране на други доказателства, поради което предпоставките за ангажиране на отговорността на Държавата, чрез нейния орган Прокуратура на Република България следва да бъдат преценени въз основа представените документи.

Съгласно заповед от 09.10.2012 г. по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.) ищецът е бил задържан за срок от 24 часа като извършител на престъпление по чл. 248а, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 и чл. 210 НК. След това, на 10.10.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № 211/2012 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив за престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 1 и за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209 ал. 1 НК. С постановление от същата дата ищецът е задържан за срок от 72 часа.

2

С постановление от 13.10.2012 г. е извършено ново привличане на ищеца като обвиняем за престъпления по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК с прецезирани фактически състави.

С определение от о.с.з. на 13.10.2012 г. по ЧНД № 1570/2012 г. на ОС- Пловдив спрямо ищеца и още три обвинени лица е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Определението е потвърдено от АС- Пловдив и е влязло в законна сила на 23.10.2012 г.

На 11.12.2012 г. на ищеца е повдигнато ново обвинение за деяние по чл. 248а, ал. 3, предл. 2, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

С определение от о.с.з. на 11.12.2012 г. по ЧНД № 1852/2012 г. на ОС- Пловдив взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение е изменена в „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева. Определението е потвърдено от АС- Пловдив по ВЧНД № 527/2012 г. на 18.12.2012 г., с което е влязло в сила. Няма доказателства за внасянето на определената гаранция, но ищецът признава, че това е станало на същия ден, когато бил освободен от следствения арест.

С постановление от 28.12.2012 г. по отношение на ищеца е наложена мярка „забрана да напуска пределите на страната“. Искането за отмяна на мярката за процесуална принуда е оставено без уважение с определение от 04.09.2013 г. по ЧНД № 1290/2013 г. на ОС-Пловдив.

С постановление от 03.08.2015 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1, т. 2, т. 3 предл. 1 и 2 и т. 5 във вр. с чл.

209, ал. 1 НК като съизвършител, при условията на продължавано престъпление с 4 деяния, като квалифициращи белези са големи размери (1 477 855.46 лева), извършено от повече от 1 лица и длъжностно качество по отношения на двама от съучастниците и за престъпление по чл. 248а, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, при условията на продължавано престъпление с 5 деяния, осъществени в съучастие като съизвършител и помагач.

С постановление от 24.08.2015 г. на ищеца е повдигнато ново обвинение по чл.

255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6 пр. 1 НК при условията на продължавано престъпление с 3 деяния, в съучастие като помагач и отново е привлечен като обвиняем за престъпленията по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1, т. 2, т. 3 предл. 1 и 2 и т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 НК и чл. 248а, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.

С постановление от 04.09.2015г. на ищеца е повдигнато ново обвинение по чл.

248а, ал. 3, вр. с ал. 2 НК при условията на продължавано престъпление с 2 деяния, в съучастие като помагач и отново е привлечен като обвиняем за престъпленията по чл.

255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6 пр. 1 НК; чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1, т. 2, т. 3 предл. 1 и 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК и чл. 248а, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.

3

Съгласно представените по делото доказателства в края на 2015 г. срещу ищеца и останалите подсъдими е внесен обвинителен акт, като на страната е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1, т. 2, т. 3 предл. 1 и 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК. С разпореждане от 15.04.2016 г. по НОХД № 2075/2015 г. производството по делото е прекратено и същото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения в едномесечен срок.

Нов обвинителен акт е бил внесен в съда през 2016 г. като е образувано НОХД № 1912/2016 г. по описа на ОС-Пловдив, което с разпореждане от 02.02.2017 г. е прекратено и в върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения. След това по същото дело в производство по чл. 369, ал. 4 НПК с определение от 18.04.2017 г. е прекратено наказателното производство водено срещу Б. В.а З. за извършени престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 1, предл. 1, т. 2, т. 3 предл. 1 и 2 и т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 НК; по чл. 248а, ал. 3, вр. с ал. 1 НК и по чл. 248а, ал. 3, вр. с ал. 2 НК. В съдебния акт е посочено, че не подлежи на обжалване.

По делото е представено разпореждане от 11.07.2017 г. по НОХД № 987/2017 г. на ПОС, с което отново е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата.

След това през 2017 г. е внесен нов обвинителен акт срещу ищеца и останалите 4 обвиняеми е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 2476/2017 г. на ОС-Пловдив. Съгласно данните ищецът на този етап е привлечен към наказателна отговорност само за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6 пр. 1 НК. С определение от о.с.з. от 04.04.2018 г. в разпоредително заседание, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата.

През 2019 година е внесен нов обвинителен акт срещу ищеца и още 4 лица като е образувано НОХД 56/2019 г. на ОС-Пловдив, като съдебното производство е прекратено и върнато на прокуратурата с определение от о.с.з. от 18.04.2019 г.

Съдебният акт е протестиран и потвърден с определение от 26.06.2019 г. по ВЧНК № 321/2019 г. на ПАС.

През същата година е внесен нов обвинителен акт срещу ищеца и още 4 лица, като е образувано НОХД № 1887/2019 г. по описа на ПОС. От страната на ищеца не са ангажирани доказателства за това колко о.с.з. са проведени, като с присъда от 14.07.2023 г. той е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6, предл. 1 НК.

Срещу присъдата е подаден протест от прокурора, като е образувано ВНОХД № 565/2023 г. на ПАС. По делото след о.с.з. от 21.03.2024 г. с решение постановено на 17.05.2024 г. присъдата на ПОС е потвърдения, като е прието, че обвинението спрямо 4 ищеца не е доказано. Съгласно представеното удостоверение присъдата е влязла в сила на 17.07.2024 г.

Други доказателства за развитието на наказателното производство не са ангажирани от ищеца.

От приложените разпечатки на електронни новинарски издания се установява широко медийно отразяване на случая, предвид инкриминирана стойност и професията на ищеца- *****. Констатират се публикации, както в местни, така и в национални медии към момента на ареста и разглеждането на мярката за неотклонение от съда. От посочените в разпечатките дати се установява и че тези публикации са достъпни и към момента на подаването на исковата молба- юни 2025 г., почти 13 години по-късно и след приключване на делото.

От показанията на разпитания свидетел се установява, че ищецът не е бил в добро психическо състояние, прекъснал е връзките си с хората, притеснявал се от осъждане, за имуществото си, тъй като имал две деца и изпаднал в депресия.

Повдигнатите обвинения довели до загуба на авторитет, загуба на много клиенти и отдръпване на приятели. Дори към момента последствията от обвинението не били преодолени, като от един весел и усмихнат човек, просто се сринал. Показанията на свидетелката, следва да бъдат кредитирани, защото са ясни и последователни, като не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай, съгласно изложеното по-горе се установява, че срещу ищеца действително са били повдигнати 4 обвинения за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, предвиждащи множество квалифициращи признаци, като по отношение на три от престъпленията наказателното производство е било прекратено на основание чл. 369, ал. 4 (в момента отменен) НПК, а по обвинението по чл. 255 НК страната е била оправдана. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България.