Определение № 4118 от 03.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4118 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20251100607750 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

С подаден по реда на чл. 243, ал.7 НПК протест (неправилно в случая наречен „частен“) прокурор от Софийската районна прокуратура (СРП) е оспорил законосъобразността на издаденото в закрито заседание Определение № 4345/22.10.2025 г. по н.ч.д. № 12486/25 г. на СРС (НО, 2 с.), с което (след жалба на пострадалата П. И. Х.) е било отменено постановлението от 25.07.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 958/24 г. на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 1436/24 г. на СРП.

Самото разследване е започнало по повод данните за умишлено причинена по хулигански подпуди лека телесна повреда спрямо пострадалата Х. (чл. 131, ал.1, т. 12, вр. чл.

130, ал. 2 НК) и е прекратено с отмененото от Районния съд прокурорско постановление, в което държавното обвинение, ползвайки основанието по чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК, е приело, че деянието не е извършено.

Оплакването в протеста срещу сега проверяваното първоинстанционно определение е сведено до личното несъгласие на прокурора с аргументите на СРС за липса на мотиви относно установените факти и анализираните доказателства.

СГС намери, че следва да потвърди протестираното определение.

Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. 199, ал. 2 от НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат макар и кратък, но в достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма.

Както прокурорът, така и съдът в хода на своите произнасяния е длъжен да следва основните принципи заложени от законодателя в процесуално правните норми на чл. 13, чл.

14 и чл. 18 НПК. Съдът констатира, че в мотивите на обжалвания прокурорски акт не се съдържа извършен от прокурора анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, 1 дори може да се каже, че въобще липсва анализ на събраните по досъдебното производство доказателства. Този подход на държавният обвинител не може да бъде споделен от въззивния съд, защото не се субсумира под изискванията, заложени от законодателя към прокурорския акт, още повече, че в случая се касае до производство по реда на чл. 243 НПК, с провеждането на което се желае да се сложи окончателно край на цялото водено наказателно производство. Съобразявайки така посоченото съдът констатира, че представителят на СРП не е разгледал и анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и средствата за тяхната проверка, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, т.к. не ги е съпоставил помежду им и по този начин е съставил прокурорски акт, който не е мотивиран.

В постановлението единствено са посочени извършените действия по разследването и са преразказани показанията на свидетелите, но без да е извършена оценка на същите, без да се посочи кои от тях се кредитират и защо. Процесуалните изявления на свидетелите не съставляват „установени факти“, а твърдения, въз основа на които тези факти да се изясняват. На практика, почти цялото съдържание на постановлението се съсредоточава какво съдържат протоколите за разпит на св. Б. и св. К. („двамата свидетели, разпитани двукратно, дават показания абсолютно еднопосочно в насока, че няма нанесен побой от страна св. С. и няма такъв конфликт, за какъвто тъжителката съобщава…“).

При това положение не може да се проследи хронологията на фактите, защото правната преценка извършено ли е деянието и съставлява ли престъпление, може да се извърши само при надлежно установени (и описани) обстоятелства. Което означава, че вместо да се цитират версиите на отделните свидетели, прокурорът е следвало ясно да дефинира коя от тях намира за достоверна; по какви доказателствени съображения и как точно според него, а не според разпитваните лица са се развили процесните събития.

Описанието на това, което според прокурора се е случило в действителност (съответстващо на изискването по чл. 13, ал.2 НПК), е наложително не само за да се гарантира правото на защита на пострадалия и - евентуално – на обвиняемия (при наличие на такава фигура), но и за да се осигури възможност на контролиращия съд в процедурата по чл. 243, ал.4 и сл.

НПК да проследи логиката, по която е било формирано вътрешното убеждение и въз основа на която е (или не е) приложен материалният закон. Противоречията в свидетелските показания също, сами по себе си, не са формално основание делото да бъде прекратявано, защото в тези случаи прокурорът дължи обоснован отговор кои свидетели (според него) не казват истината (или по други причини възпроизвеждат невярно фактите) и кои казват истината. При наличието на противоречия в показанията на свидетелите, задължение на прокуратурата е да посочи в мотивната част на постановлението си какви факти приема за установени и въз основа на какви доказателства, както и защо кредитира едни доказателства за сметка на други. Този анализ не може да бъде заместен чрез анализ на доказателствата, извършен от съдилищата.

И не на последно място – ако беше прецизно посочил какви са обстоятелствата, които той намира за установени (вместо да прибягва до преразказ на казаното от свидетелите), представителят на държавното обвинение щеше да е далеч по-улеснен и в следващото си служебно задължение – да мотивира кои точно обективни признаци от състава на престъплението не се установяват, защото от така заявената абстрактна формулировка изобщо не става ясно кои всъщност са „липсващите“ в случая съставомерни признаци: дали относно изпълнителното деяние (нанасянето на побой/бутане на пострадалата), дали относно неговия резултат (причиняване на лека телесна повреда), дали относно авторството (че те са причинени от св. С.).

Следва да се посочи, че в настоящето производство, съдът може да се произнася по въпросите, свързани със законността и обосноваността на атакуван пред него акт, съставен от държавното обвинение, но само в рамките на фактически и правно установеното в този 2 акт. В конкретния случай липсват не само фактически, но и правни изводи в прокурорския акт и същите не могат да бъдат заместени от направена от страна на прокурора констатация - в случая липса на престъпление.

Във връзка с всичко изложено дотук, СРС напълно резонно е приел обжалваното пред него постановление за необосновано и го е отменил. Следователно, неоснователен се явява и подаденият срещу първоинстанционното определение протест, поради което съобразно чл.

243, ал.8 НПК, СГС, НО, ХІІІ въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4345/22.10.2025 г. по н.ч.д. № 12486/25 г. на СРС (НО, 2 с.).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3