Решение № 910 от 20.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Г.а в присъствието на прокурора И. Г. З. като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601719 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 07.07.2022г., постановена по НОХД № 8783/2017г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав съдът е признал Ц. И. В., за виновен в това, че в периода 19.01.2016г.31.01.2016г. в гр.София, след предварителен сговор с П. Т. М., с цел да набави за себе си, за П. М. и за В. В. парична имотна облага, възбудил заблуждение у Б. А. И.- гражданин на Сирийска арабска република, със статут на поС.но пребиваващ в Република България чужденец, че работи като прокурор, че ще го срещне с колега- прокурор от Софийска градска прокуратура, който наблюдавал дела за извършени убийства и би могъл да му помогне по дело /ДП № 272/2015г. по описа на СДВР/, по което, като обвиняеми били привлечени племенниците на Б. И. /М.А. и Х.А./, и едновременно с това, и след като П. Т. М. вече бил „влязъл“ в ролята на /мнимия/ прокурор М.Д. от Софийска градска прокуратура, поддържал у Б. И. заблуждението, че „прокурор М.Д.“ бил сериозен човек и щом поемел ангажимент вършел работа и в резултат на всички тези измамливи действия, в периода 01.02- 23.02.2016г. причинил на Б. И. имотна вреда в размер на 55 000,00 лева /петдесет и пет хиляди/ лева, като Ц. В. и П. М. са се представили за длъжностни лица- прокурори и причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание чл.304 от НПК го съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Ц. И.

1 оправдал по обвинението измамата да е извършена след предварителен сговор с В. И. В., за разликата в размера на причинената вреда до 70 000,00 лева /седемдесет хиляди/ лева, по обвинението причинената вреда да е в особено големи размери и деянието да представлява особено тежък случай, както и по квалификацията по чл.211 от НК.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК и чл.59, ал.2 от НК при евентуално привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ В. е бил задържан по наказателното производство- със заповед за задържане по реда на ЗМВР, с постановление на основание чл.64, ал.2 от НПК и с мярка за неотклонение „домашен арест“.

С присъдата съдът е признал подсъдимия П. Т. М. за виновен в това, че в периода 31.01.2016г.- 01.02.2016г. в гр.София, след предварителен сговор с Ц. И. В., с цел да набави за себе си, за Ц. В. и за В. В. парична имотна облага, възбудил заблуждение у Б. А. И.гражданин на Сирийска арабска република, че се казва М.Д. и работи като прокурор в Софийска градска прокуратура, че В. И. В. му бил личен шофьор, с малко име „И.“, както и че срещу паричната сума от 70 000,00 лева би могъл да направи така, че да замени титулярния наблюдаващ прокурор /С.Ш./ по делото /ДП № 272/2015г. по описа на СДВР/, по което, като обвиняеми за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК били привлечени племенниците на Б. И. /М. И. А. и Х. И. А./, след което щял да извърши и/или да разпореди извършването на съответните процесуални и процесуално- следствени действия, за да се стигне първо до изменение на наложените поотделно на двамата обвиняеми по- тежки мерки за неотклонение /задържани под стража и домашен арест/ в по- лека/и/ мярка/и/- гаранция, а след това в рамките на четири месеца, обвиненията за умишлено убийство щели да бъдат снети и вместо тях щели да им бъдат повдигнати обвинения за полеко престъпление, за да можело делото да приключи с налагане на глоба и с това в периода 01.02.2016г.- 23.02.2016г. причинил на Б. И. имотна вреда в размер на 55 000,00 лева /петдесет и пет хиляди/ лева, като сговорилите се П. М. и Ц. В. са се представили за длъжностни лица- прокурори и причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.54 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца при първоначален общ режим, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението измамата да е извършена след предварителен сговор с В. И. В., за разликата в размера на причинената вреда до 70 000,00 лева /седемдесет хиляди/ лева, по обвинението причинената вреда да е в особено големи размери и деянието да представлява особено тежък случай, както и по квалификацията по чл.211 от НК.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК и чл.59, ал.2 от НК при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият П.

Т. М. е бил задържан по наказателното производство- със заповед за задържане по реда на ЗМВР, с постановление на основание чл.64, ал.2 от НПК и с мярка за неотклонение „домашен 2 арест“.

На основание чл.25, вр.чл.23 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание измежду наложените на П. Т. М. наказания по НОХД № 8783/2017г. по описа на СРС и НОХД № 5525/2014г. по описа на СГС, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет години при първоначален общ режим.

На основание чл.59 от НК при изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият П. Т. М. е бил задържан по делата в съвкупността.

На основание чл.25, ал.2 от НК при изтърпяване на така определеното общо найтежко наказание съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанията по делата в съвкупността.

На основание чл.23, ал.2 от НК съдът е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ наказанието „Лишаване от право да упражнява професия „счетоводител“ за срок от пет години, наложено му по НОХД № 5525/2014г. по описа на СГС.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия В. И. В. за невиновен в това, че в периода 01.02.2016г.- 23.02.2016г. в гр.София, след предварителен сговор с лицата Ц. И. В. и П. Т. М., с цел да набави за себе си, за П. М. и за Ц. В. парична имотна облага, възбудил заблуждение у Б. А. И.- гражданин на Сирийска арабска република, че е личен шофьор на представилия се за прокурор М.Д.- П. Т. М. и с това, в същия времеви период, причинил на Б.

А. И. имотна вреда в размер на 70 000,00 лева /седемдесет хиляди/, като двама от сговорилите се- Ц. В. и П. М. са се представили за длъжностни лица- прокурори, а измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.211, вр. чл.210, ал.1 т.1 и т.2, вр.чл.209, ал.1 от НК.

На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил Ц. И. В. и П. Т. М. да заплатят солидарно на З. Н. И.- И. сумата от 18 333,33 лева припадащата се част от уважения размер на гражданския иск, ведно със законната лихва върху сумата от 06.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил Ц. И. В. и П. Т. М. да заплатят солидарно на Д. Б. А. И. сумата от 18 333,33 лева припадащата се част от уважения размер на гражданския иск, ведно със законната лихва върху сумата от 06.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил Ц. И. В. и П. Т. М. да заплатят солидарно на Е.- А. Б. А. И. сумата от 18 333,33 лева припадащата се част от уважения размер на гражданския иск, ведно със законната лихва върху сумата от 06.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът отхвърлил гражданския иск до пълния предявен размер от 56 000,00 лева, като и срещу подсъдимия В. И. В..

3

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Ц. И. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 3 295,65 лева, на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК- сумата от 1 100,000 лева- припадаща се част от държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК- сумата от по5,00 лева- такса за служебното издаване на всеки изпълнителен лист.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил Ц. И. В. да заплати на З. Н. И.- И., Д. Б. А. И. и Е.- А. Б. А. И. сумата от по 1 352,67 лева, на всеки един от тях, представляваща направени в производството разноски.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил П. Т. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 3 295,65 лева- разноски в наказателното производство, на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК- сумата от 1 100,000 лева- припадаща се част от държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК- сумата от по 5,00 леватакса за служебното издаване на всеки изпълнителен лист.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил П. Т. М. да заплати на З. Н. И.- И., Д. Б. А. И. и Е.- А. Б. А. И. сумата от по 1 352,67 лева на всеки един от тях, представляваща сторени в производството разноски.

На основание чл.53, ал.1, б.„а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата вещественото доказателство един брой мобилен телефон марка „Самсунг“ с ИМЕИ 3525458058582630, иззет при обиск на подсъдимия П. Т. М., извършен на 23.02.2016г.

Съдът е върнал на З. Н. И.- И., Д. Б. А. И. и Е.- А. Б. А. И. като наследници на Б. А.

И. веществените доказателства- парична сума в размер на 15 000,00 лева.

Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпил протест от СРП, в който са изложени доводи, че обвинението спрямо В. И. В. е доказано по несъмнен и категоричен начин. Твърди се, че в рамките на инкриминирания период подсъдимият, заедно с останалите двама е участвал активно в подготовката за реализиране на престъплението и в самото му изпълнение. Поддържа се, че формата на изпълнителното деяние „поддържане на заблуждение“ по смисъла на чл.209, ал.1, пр.2 от НК не изисква активността на дееца по утвърждаване на вече създадена невярна представа, а е допустимо поддържането да се е проявило и с други действия или в съвкупност от действия и бездействия. Твърди се, че подсъдимите следвало да носят отговорност по чл.211, пр.1 от НК, а не по по-леко наказуемия състав на чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5 от НК, тъй като изначално поставената и преследвана от тримата подсъдими противоправна цел е била те да генерират противозаконна имотна облага в размер на 70 000,00 лева. Предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото с обвинителния акт обвинение.

Срещу първоинстанционната присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от гражданските ищци и частни обвинители З. Н. И.- И., Д. Б. А. И. и Е.- А. Б. А. И., чрез адв.М.

4

А., в частта, с която съдът е оправдал подсъдимите В. И. В. и П. М. по обвинението измамата да е извършена след предварителен сговор с В. И. В., за разликата в размер на причинената вреда до 70 000,00 лева, в частта, с която спрямо Ц. В. е приложен института на условното осъждане и в частта, с която подсъдимият В. В. е изцяло оправдан. Поддържа се, че са събрани непротиворечиви доказателства, от които по безспорен начин се установява, престъпната деятелност и на тримата подсъдими и необосновано съдът не е кредитирал показанията на Б. И., дадени в хода на съдебното следствие. Твърди се, че подсъдимият В. В. е поддържал заблуждението, че подсъдимият П. М. е прокурор при СГП и това поведение било трайно, последователно и съпровождащо всички действия на прокурор Димитров при срещите му с Б. И. и през цялото време на осъществяване на състава на престъплението и от останалите подсъдими. Поддържа се, че макар и да признава, че поведението на този подсъдим би могло да се прецени като помагаческа или подбудителска дейност, според съда след като прокурорът не е предприел действия по реда на чл.287 от НПК, сам той не разполага с правна възможност да ангажира отговорността на подсъдимия по различни факти, без инициатива на държавното обвинение. Твърди, че неправилно съдът е преквалифицирал деянието като такова по чл.210, ал.1, т.1, т.2 и т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК.