Решение № 2579 от 29.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2579 гр. София, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Ирина Стоева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100500403 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20165262/29.07.2021 г., постановено по гр. д. № 30495/20 г. по описа на СРС, 67 състав, при участието на „Б.“ ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца, И. П. Т. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 617,05 лв., представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 25,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 25.06.2020 г., сумата от 18,75 лв., представляваща главница за доставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – ап. 3, находящ се в гр. София, община ****, като е отхвърлен иска за сумата от 4,70 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово възнаграждение за периода от 30.06.2017 г. до 25.06.2020 г.; Б. Л. И. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 123,41 лв., 1 представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 25.06.2020 г., сумата от 3,75 лв., представляваща главница за доставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – ап. 3, находящ се в гр. София, община ****, като е отхвърлен иска за сумата от 0,94 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово възнаграждение за периода от 30.06.2017 г. до 25.06.2020 г.; Н. Л. И. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 123,41 лв., представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 25.06.2020 г., сумата от 3,75 лв., представляваща главница за доставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – ап. 3, находящ се в гр. София, община ****, като е отхвърлен иска за сумата от 0,94 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово възнаграждение за периода от 30.06.2017 г. до 25.06.2020 г.; Р. Л. И. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 123,41 лв., представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 25.06.2020 г., сумата от 3,75 лв., представляваща главница за доставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – ап. 3, находящ се в гр. София, община ****, като е отхвърлен иска за сумата от 0,94 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово възнаграждение за периода от 30.06.2017 г. до 25.06.2020 г. С решението И. П. Т., Б. Л. И., Н. Л. И. и Р. Л. И.

2 са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 347,54 лв. – разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Подадена е въззивна жалба от И. П. Т., Б. Л. И., Н. Л. И. и Р. Л. И. срещу решение № 20165262/29.07.2021 г., постановено по гр. д. № 30495/20 г. по описа на СРС, 67 състав, в частта, в която предявените искове са уважени.

Въззивниците твърдят, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочват, че Общите условия, касаещи процесния период, не са произвели действие по отношение на въззивниците, тъй като по делото не са представени доказателства за това, че са публикувани в един централен и един местен ежедневник. Твърдят, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за задължаване на ищеца да представи карнетите, които удостоверяват извършен реален отчет и основание за служебен отчет.

Поддържат, че представеният като доказателство по делото списък на живущите в апартаменти в жилищна сграда в бл. 14 на ул. Трети март в гр.

София е неотносим към предмета на доказаване по делото, тъй като няма данни за датата на изготвянето му, поради което не може да се направи извод, че списъкът е относим към процесния период. Твърдят, че по делото не са представени доказателства, доказващи наличието на облигационна връзка между ищеца и третото лице – помагач. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част като неправилно и вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете.

Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач – „Б.“ ООД не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено 3 следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответниците И. П. Т., Б. Л. И., Н. Л. И. и Р. Л. И., в качеството им на собственици на следния топлоснабден имот: ап. 3, находящ се в гр. София, община Възраждане, ж. к. ****, се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период – 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. Поддържа, че е налице с ответниците облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при ОУ, чиито клаузи са обвързали потребителите без да е необходимо да бъдат приети изрично. Твърди, че ответниците са ползвали доставената им топлинна енергия през процесния период, но не са заплатили дължимата цена. Посочва, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ собствениците на имоти в сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия с третото лице – помагач. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност, както следва: И. П. Т. – 5/8, от които -617,05 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2020 г. до окончателното плащане, 25,90 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 25.06.2020 г., 18,75 лв. – главница, представляваща възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2020 г. до окончателното плащане, и 4,70 лв. – лихва за забава за периода от 30.06.2017 г. до 25.06.2020 г.; Б. Л. И. – 1/8, от които -123,41 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2020 г. до окончателното плащане, 5,18 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 25.06.2020 г., 3,75 лв. – главница, представляваща възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 4 в съда – 14.07.2020 г. до окончателното плащане, и 0,94 лв. – лихва за забава за периода от 30.06.2017 г. до 25.06.2020 г.; Н. Л. И. - 1/8, от които - 123,41 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2020 г. до окончателното плащане, 5,18 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 25.06.2020 г., 3,75 лв. – главница, представляваща възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2020 г. до окончателното плащане, и 0,94 лв. – лихва за забава за периода от 30.06.2017 г. до 25.06.2020 г.; Р. Л. И. – 1/8, от които -123,41 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2020 г. до окончателното плащане, 5,18 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 25.06.2020 г., 3,75 лв. – главница, представляваща възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.07.2020 г. до окончателното плащане, и 0,94 лв. – лихва за забава за периода от 30.06.2017 г. до 25.06.2020 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответниците - И. П. Т., Б. Л. И., Н. Л. И. и Р. Л. И. са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Твърдят, че от представения като доказателство по делото нотариален акт за учредяване на ипотека върху недвижим имот № 146, том I, рег. № 824, дело № 126/05 г. не се установява, че са били собственици на процесния имот през процесния период.

Поддържат, че представеният договор № 312/08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД, се отнася за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., и не е бил действащ през процесния период. Оспорват, че измервателните уреди са сертифицирани, както и наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот. Оспорват, че претендираното вземане за цена за услугата „дялово разпределение“ се дължи, тъй като не е доказано наличието на отправена покана от кредитора за плащане на това задължение преди датата на подаване на исковата молба в съда. Правят възражение за изтекла 5 погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач – „Б.“ ООД изразява становище, че отчитането и разпределението на топлинна енергия за имота и сградата, от която е част, е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Първоинстанционното решение е обжалвано от ответниците И. П. Т., Б.

Л. И., Н. Л. И. и Р. Л. И. в частта, в която предявените искове са уважени. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.