Определение № 351 от 16.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. Пазарджик, 16.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20245200900095 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба вх. № 6433/04.07.2024 г. от „Г. П.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу ЕТ „Б. А. - К.“ – гр. П., ЕИК ****, за заплащане на сумата от 219 116.48 лева, представляваща главници по инцидентни /отделни/ самостоятелни договори за продажби, всеки индивидуализиран в съставени за целта 11 бр. фактури /така уточнителна молба вх. № 7671/14.08.2024 г./, на основание чл. 327 от ТЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и на сумата от 21 680.05 лева – мораторна лихва върху всяка отделна главница по всяка фактура за периода от падежа на всяко задължение до 03.07.2024 г. /справка по чл. 366 от ГПК на л.

17/, на основание чл. 86 от ЗЗД.

С подадена молба вх. № 7671/14.08.2024 г. ищецът заявява, че оттегля главната претенция за сумата от 219 116.48 лева поради извършено от ответника плащане в хода на процеса, а именно на 10.07.2024 г., но поддържа искането за законна лихва от датата на исковата молба до 10.07.2024 г., като дата на плащане, както и по иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 21 680.05 лева.

Така депозираната молба, след оставяне без движение за потвърждаване представителната власт на адвоката, е потвърдена от управителя на ищцовото дружество лично.

Съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК, ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото.

Молбата е редовна, поради което същата води до десезиране на съда от разглеждане на спора по съответната главна претенция за главницата от 219 116.48 лева, като по делото няма проведено все още първо открито съдебно заседание, с оглед на което не се изисква съгласие на ответника.

1

Съдът споделя мотивите в Определение № 1041 от 9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2017 г., IV г. о., според които няма отклонение от практиката на ВКС, когато се приема, че искането за присъждане на законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението не представлява самостоятелен иск, а законна последица на уважаването на исковете, с които съдът е бил сезиран; че след като съдът е бил десезиран с част от претенциите, поради оттегляне на иска е отпаднала възможността да се произнесе самостоятелно по искането за присъждане на законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда, както и че последната не е самостоятелна искова претенция и не е съществувало задължение на съда да се произнесе с отделен диспозитив.

Или, с прекратяване на производството по главния иск за сумата от 219 116.48 лева се пресича възможността да се завърши процесът с решение по оттегления иск и по този начин отпада възможността съдът да се произнесе самостоятелно по искането за присъждане на законната лихва върху оттеглената главница, считано от подаване на исковата молба до датата на плащане в хода на висящия процес, тъй като претенцията за законна лихва не е самостоятелна искова претенция, а представлява материалноправна увеличаваща последица от уважаването на иска. Само за пълнота следва да се посочи, че в случай, че искът не беше оттеглен, а разгледан по същество и уважен, в този случай съдът щеше да присъди и съответната дължима законна лихва от датата на исковата молба до датата на плащането.

С прекратяване на делото досежно иска за 219 116.48 лева, на разглеждане остава обективно кумулативно съединения иск/ове за мораторна лихва в размер на 21 680.05 лева, който съгласно правилото на чл. 104, т. 4 от ГПК не подлежи на разглеждане от окръжен съд, а от районния.

Съгласно чл. 118, ал. 2 от ГПК, а ко съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. На това основание делото следва да се изпрати на РС – П., като надлежен съд по смисъла на цитираната разпоредба.

Определението в прекратителната част подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, а в частта относно подсъдността подлежи на обжалване по чл. 121 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 95/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта по иска по чл. 327 от ТЗ за сумата от 219 116.48 лева, представляваща главници по инцидентни /отделни/ 2 самостоятелни договори за продажби, всеки индивидуализиран в съставени за целта 11 бр. фактури, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 от ГПК, както и в частта по иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 21 680.05 лева, представляваща мораторна лихва върху всяка отделна главница по всяка фактура за периода от падежа на всяко задължение до 03.07.2024 г., на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 104, т. 4 от ГПК, като ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Пазарджик.

Определението в прекратителната част подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, а в частта относно подсъдността подлежи на обжалване на основание чл. 121 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3