Акт № 145 от 25.04.2022, съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Велико Търново, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Станислав Стефански

Членове:Ирена Колева

Илина Гачева при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20214100500569 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на Н. КР. К., ЕГН ********** и К. КР. К., ЕГН **********, и двамата чрез пълномощник – адвокат М. Н., против Решение № 260038/09.04.2021г. по гр.дело № 418/2020 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица в частта му, в която допуснатият до съдебна делба недвижим имот е изнесен на публична продан и в частта, в която е уважена предявената от ответника сметна претенция, като всеки един от останалите двама съсобственици е осъден да му заплати съответна на притежаваната от него идеална част в съсобствеността стойност на извършени подобрения – изградена ограда от оградна мрежа с бетонни колове, ел.захранване на имота, изградени асмалъци, засадени овощни дървета и винени асми. Считат, че постановеният съдебен акт е неправилен в обжалваните части. Намират приложения способ за прекратяване на съсобствеността за неправилен и незаконосъобразен. Сочат, че своевременно са заявили искането си за възлагане на делбения имот в техен общ дял, при което биха получили реален дял от него, а ответникът – съответното парично уравнение, като по този начин би бил спазен основния принцип в делбеното производство – при възможност да бъде получен дял в натура, а неравенството изравнено в пари. Излагат, че изводите на съда в обжалвания акт досежно присъдената стойност на извършените подобрения са неправилни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Правят искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо него постановяване на друго, с което допуснатият до делба недвижим имот бъде възложен в техен общ дял и ответникът получи парично уравнение, а уважената част от сметната претенция на последния да бъде отхвърлена.

1

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответникът АС. Д. Т., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител – адвокат А.К., не е депозирал отговор на въззивната жалба. В същия срок е подал насрещна въззивна жалба срещу Решение № 260038/09.04.2021г. по гр.дело № 418/2020г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица в частта, в която са отхвърлени предявените от него срещу Н. КР. К. и К. КР. К. сметни претенции за направени полезни разноски в имота. Излага, че изводите на съда за неоснователност на неуважената част от предявените сметни претенции не следват от събраните по делото доказателства. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което сметните претенции бъдат уважени в пълния им претендиран размер.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от насрещните страни - Н. КР. К. и К. КР. К., в който заемат становище за нейната неоснователност. Сочат, че твърдяните дейности не представляват подобрения в имота по смисъла на закона, че същите не са увеличили неговата стойност и не са извършени от ответника, както и че реализирането им е станало през 2000г., поради което претендираното вземане за заплащането им съобразно притежаваните от тях ид.части в съсобствеността се явява погасено по давност.

В срок е подадена частна жалба от ответника АС. Д. Т., чрез адвокат А.К., срещу Определение № 260098/16.06.2021г. по гр.д. № 418/2020г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, с което е допълнено постановеното по спора решение в частта относно разноските и ответникът е осъден да заплати на ищцата К. КР. К. сторените от последната разноски в производството по предявените сметни претенции за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита същото за неправилно и прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което искането за разноски на ищцата бъде отхвърлено.

По делото е постъпил в срок отговор на частната жалба от страна на К. КР. К., чрез пълномощника й – адвокат М. Н., в който се заема становище за нейната неоснователност и се моли за отхвърлянето й.

В хода на проведеното съдебно заседание жалбоподателите Н. КР. К. и К. КР. К., чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържат подадената от тях въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и молят за уважаване й по изложените в нея съображения. Моли да бъде отхвърлена насрещната въззивна жалба на противната страна, както и подадената частна жалба срещу определението за допълване на решението в частта за разноските. Претендират сторените в настоящото производство разноски за заплатена държавна такса.

Насрещната страна, лично и с процесуалния си представител, поддържа подадената насрещна въззивна жалба и искането, направено с нея, съответно моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, в която е атакувано от ищците, поради неоснователност на наведените с въззивната жалба оплаквания. Поддържа и подадената срещу Определение № 260098/16.06.2021г. частна жалба, като моли същата да бъде уважена на основание изложените в нея подробни съображения.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

С влязло в законна сила решение № 294/27.08.2020г. по гр.дело № 418/2020г. РС – 2

Горна Оряховица е допуснал да се извърши съдебна делба между страните по делото на съсобствен между тях недвижим имот, а именно Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село П., община Г. О., одобрени със Заповед № РД-18- 914/13.12.2017г. на изп.директор на АГКК, находящ се в местността „Над извора“, с площ от 1 435 кв.м, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – трета, при граници и съседи: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор №

*** и имот с идентификатор № ***, при права за ищеца Н. КР. К. – ¼ ид.части, за ищцата К. КР. К. – ½ ид.части и за ответника АС. Д. Т. – ½ ид.части, последните двама бивши съпрузи. С подаване на ИМ ищците са направили искане имотът да им бъде възложен в техен общ дял, а ответникът да получи равностойност на дела си в пари.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата ответникът Т. е предявил сметни претенции, конкретизирани с допълнителна писмена молба от 30.11.2020г., срещу всеки от ищците с твърдения за извършени от него подобрения в имота, приети за разглеждане от съда с определение от 03.12.2020г. и изразяващи се в изграждането на монолитна постройка /склад/ от 40 кв.м на стойност 20 000 лв. през 1999г.-2000г., изграждането на навес от 20 кв.м на стойност 2 000лв. през 2016г., закупени и засадени в имота 35 бр. овощни дръвчета през 1999г. на стойност 1 200 лв. и 35 бр. асми през 2016г. на стойност 1 200 лв., изграждане на конструкция за асми /асмалък/ на стойност 500 лв. през 2016г.-2017г., 150 бр. пчелни кошери /без рамките/ на стойност 20 000 лв., изградени в периода 1999г. – 2018г., съоръжение за ел.захранване на стойност 200 лв. през 1999г., изградена ограда с циментови стълбове и мрежа на стойност 1000 лв. през 1999г., всичко на обща стойност 46 100 лв., като срещу съсобственика Н.К. за сумата от 10 000 лв., предявена като частична от 23 050 лв. и срещу съсобственика К.К. за сумата от 10 000 лв., като частична от 11 525 лв. Последните оспорили предявените сметни претенции досежно извършването им с лични средства и труд на ответника Т., както и релевирали възражение за изтекла погасителна давност поради изтичането на срок по-голям от пет години от извършването на твърдяните дейности до предявяване на исковете.

По делото са събрани гласни доказателства на страните. От показанията на св. И. М. се установява, че бащата на ответника се занимавал със строително-ремонтни работи и помогнал на бившите съпрузи, като им изградил монолитната постройка в процесния имот, оградата, помогнал им за засаждането на асми и дръвчета, а ответникът сам изработвал рамките за кошерите, дървения материал за които закупил с предоставени от родителите му средства. Св. К. К., баща на ищците, установил, че той е осигурил средствата за закупуване на имота, той закупил и изградил оградата му, също над 30 бр. овощни дръвчета, а ответникът закупил и засадил намиращите се там асми. Къщата на ищцата се намирала до този имот и от нея бил спуснат кабел, за да има ел.захранване. Свидетелят посочва, че металната конструкция на навеса с три тухлени стени е направена от ищеца. Св. Д. Т., син на ищцата и ответника, посочва, че дядо му вложил в изграждането на имота като пчелин средствата, които получил като обезщетение при пенсионирането си от полицията. Той финансирал дейностите в него, включително почистването на имота след придобиването му, както и изграждането на оградата, а фактическото й поставяне било осъществено от ищеца и ответника. Посочва, че дядо му К. К. закупил 32 овощни дръвчета, които били засадени през 2001-2002г. с усилията на всички. Металната конструкция била изградена от ищеца, а тухлените й стени от ответника, неговия баща и св.Т.. Асмалъкът бил направен от ищеца и ответника.

Първоинстанционният съд е приел, че единственият възможен способ за извършване на делбата и ликвидиране на съсобствеността между страните е чрез изнасяне на допуснатия до делба имот на публична продан, който поради това, че не е жилищен не може да бъде възложен на ищците. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и след изслушване заключенията на допуснатите съдебно-техническа и оценъчна експертизи, 3 районният съд е приел за доказан факта на извършване от страна на ответника с личен труд и средства на част от сочените от него подобрения в имота – овощни дръвчета, асми, асмалък, ел.захранване и ограда с оградна мрежа и колове, вследствие на което е уважил частично претенциите по сметки. Счел е за неоснователно направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност досежно същите претенции и е отхвърлил исковете по отношение на извършените полезни разноски за изграждането на монолитна постройка /склад/, навес без оградни стени и 150 бр. кошери, приемайки, че същите нямат характер на подобрения.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата и пред настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:

Обективните и субективни параметри на делбата, определени с решение № 294/27.08.2020г. по гр.дело № 418/2020г. на РС – Горна Оряховица предпоставят осъществяването й между страните по делото по отношение на съсобствения им недвижим имот - Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село П. община Г. О., одобрени със Заповед № РД-18-914/13.12.2017г. на изп.директор на АГКК, находящ се в местността „Над извора“, с площ от 1 435 кв.м, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – трета, при граници и съседи: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***.

Неподеляемостта на процесния имот е безспорна, доколкото императивно формулираното правило на чл.72 ЗН, заложено и в препращащата норма на чл.7 ал.3 ЗСПЗЗ, установява забрана земеделските земи да се обособяват в самостоятелни дялове под определен размер на площта на конкретен дял, като за нивите този минимален размер е 3 дка. За да се ликвидира една спорна съсобственост на основание чл.353 ГПК, респ. чл.350 и чл.352 ГПК и се получи реален дял от всеки, то от делбения имот следва да се обособят толкова реални дяла, колкото са съделителите, или ако има доброволно групиране - колкото са формираните групи. В случая тези способи са неприложими, тъй като допуснатият до делба имот е един, а съделителите са трима. По отношение на оплакването на ищците във въззивната жалба, че имотът следвало да бъде възложен в техен общ дял поради своевременно заявеното им в тази насока искане, същото е неоснователно. Този способ за извършване на делбата е допустим само ако предмет на делбата е неподеляем жилищен имот. По отношение на имоти, които имат друго предназначение, този способ не може да бъде приложен, тъй като съставлява изключение от установеното в чл.69 ал.2 ЗН правило, по този начин не би се постигнала целта на делбата, а именно да се ликвидира съсобствеността на имота и биха се облагодетелствали неоправдано получилите го съделители, респ. би било очевидно несправедливо за останалия съделител.