Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3766 от 11.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10975/2022
Вид
Решение № 3766
Подписан
11.07.2023
В сила
11.07.2023
Състав
Иванка Иванова, Теодора Мирославова Петрова, Петър Любомиров Сантиров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, т. 3 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 33а · Закон за енергетиката
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3766 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100510975 по описа за 2022 година

С решение № 20045642 от 01.07.2022 г., постановено по гр.д. № 42121/2018 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, е признато за установено, че Г.

С. Г., П. С. А., А. С. А. и С. С. А. дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД при квоти, както следва: Г. С. Г. – 1/2 ид.ч., П. С. А. – 4/12 ид.ч., А. С. А. и С. С. А. – по 1/12 ид.ч. от следните суми: сумата от 71,79 лева – главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от месец февруари 2013 г. до месец април 2015 г., сумата от 14,97 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 31.03.2013 г. до 14.03.2016 г., сумата от 14,28 лева – главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2013 г. до месец април 2015 г., както и законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2012 г. до 14.03.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 16314/2016 г. по описа на СРС, 33 състав , като искът е отхвърлен за сумата от 1,65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2013 г. до 14.03.2016 г.

Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове за ½ 1 ид.ч. от сумата от 71,29 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от месец февруари 2013 г. до месец април 2015 г., и за ½ ид.ч. от сумата от 14,97 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 31.03.2013 г. до 14.03.2016 г., е постъпила въззивна жалба, уточнена с молба от 14.12.2022 г. от ответника Г. С. Г.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на закона и без да са събрани всички необходими доказателства. Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че между ищеца и ответника липсва договор, както и че в процесния имот липсват монтирани радиатори, щрангове и няма топла вода. Излага доводи, че не са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с която е оспорва. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с константната съдебна практика по подобни по предмет правни спорове. Претендира разноски.

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са уважени предявените искове спрямо ответниците П. С. А., А. С. А. и С. С. А., че дължат съответно 4/12 ид.ч., 1/12 ид.ч. и 1/12 ид.ч. от сумите – 71,79 лева, 14,97 лева и 14,28 лева, както и в частта, с която по отношение на ответника Г. С. Г. е уважен предявеният иск за признаване за установено, че същият дължи на ищеца 1/2 ид.ч. от сумата 14,28 лева.

Решението като необжалвано е влязло в сила и в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата от 1,65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2013 г. до 14.03.2016 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното:

С определение № 20115631 от 13.05.2021 г. на съдията-докладчик по първоинстанционното производство е прието за безспорно, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, както и наличие на договорно отношение между него и етажната собственост в гр. София, ул. „*******.

Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Нотариален 2 акт за покупко-продажба на недвижим имот № 060, том I, рег. № 1292, дело № 103 от 28.05.1999 г., на нотариус Л.З., рег. № 088 в НК, с район на действие – Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 1186, акт № 22, том XLIII, дело № 10417, се установява, че ответникът Г. С. Г. и С.А.А. са придобили в обикновена съсобственост недвижим имот – офис № 4, находящ се в административна сграда в гр. София, ул. „*******, ет. 6, състоящ се от едно помещение със застроена площ от 17 кв.м., при граници: коридор, ул. „*******“, офис № 5 от същата сграда и офис № 1 от сградата, находяща се на ул. „******* заедно с прилежащата към офиса тераса и съответните идеални части от общите части на цялата сграда и правото на строеж върху държавното място, съставляващо имот с пл. № 11, квартал 393 по плана на гр. София, местност „Центъра“, с граници по скица: ул.

„*******“, имот с пл. № 20, имот с пл. № 12 и имот с пл. № 6 и пл. № 3.

Безспорно е между страните, че през процесния период между тях е липсвало валидно сключено договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия, като този извод не се разколебава и от останалите, събрани в хода на производството доказателствени материали.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като посредством терминал се снема показанието в 00:00 часа на първо число от месеца. Пълният отопляем обем на имота по проект е в размер на 48 куб.м., като същият служи за изчисляване на топлоенергията, отдадена за сградна инсталация. За процесния период и през исковия период дяловото разпределение се извършва от ищеца. Вещото лице посочва, че за процесния период начислените суми за имота са в размер на 71.79 лева, като посочената сума съответства на отопляемия обем и няма начислявана топлоенергия за отопление на имота. Според вещото лице при разпределението на топлинната енергия през процесния период е спазена нормативната уредба. В заключението си вещото лице е посочило количеството топлоенергия, потребена през процесния период по месеци, както и по пера, като се установява, че такава има начислявана единствено за сградна инсталация.

По делото е допусната и изготвена и съдебно-счетоводна експертиза. От 3 заключението на вещото лице по същата се установява, че няма данни за постъпили плащания на процесните суми. Вещото лице посочва, че през исковия период са начислявани суми за потребена топлинна енергия единствено за сградна инсталация в размер на 71,79 лева. В допълнение е начислена и сума в размер на 14,28 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение. От заключението се установява и че при така определените главници, дължимата законна лихва върху главницата от 71,79 лева е в размер на 14,97 лева за периода м. 02.2013 г. – м. 04.2015 г., а върху главницата за дялово разпределение – в размер на 1,65 лева за периода м.

06.2012 г. – м. 04.2015 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно, като в обжалваната му част същото е процесуално допустимо.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с оглед депозирано възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 4 ГПК срок. Целта на ищеца е да бъде установено със сила присъдена нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането, което е предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Страните не спорят, а и доколкото процесният имот представлява офис, то следва да се приеме, че същият е предназначен за задоволяване на стопански, респективно небитови нужди. В този смисъл, следва да се приеме, че обществените отношения предмет на настоящото производство, попадат в обхвата на Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 149, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва 4 на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди. Видно от разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през процесния период, за "небитов клиент" се определя клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

В случая ищецът е отправил предложение до ответниците за сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди в съответствие с изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, което обстоятелство не се оспорва и от самите ответници. По делото не се твърди, а и не се установява, между страните да е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за исковия период.

В депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и в обстоятелствената част на исковата молба ищецът обосновава задължението на ответниците с неоснователното обогатяване на същите с доставената и използвана от тях топлинна енергия, доколкото за исковия период страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственици на процесния имот ответниците са ползвали топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без да я заплащат, поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.

Съгласно константната практика на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав, имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане.(Така решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).

В тежест на дружеството-ищец е да докаже, че ответниците са спестили разходи за доставената и ползвана от тях топлинна енергия през исковия период за процесния имот.

От формираната по делото доказателствена съвкупност, включително и от заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи се установи и че за процесния имот за исковия период е доставена, но не е заплатена топлинна енергия, като задължението е в размер на следните суми: сума в размер на 71,79 лева, представляваща начислена сума за потребена топлоенергия за сградна 5 инсталация, изчислена на база пълната отопляема кубатура, доколкото имотът се намира в топлоснабдена сграда, както и сума в размер на 14,97 лева – мораторна лихва върху посочената главница, изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 31.03.2013 г. до 14.03.2016 г.

По отношение на сумата начислена за услугата за дялово разпределение, както и за лихвата върху нея, първоинстанционното решение е влязло в сила и в този смисъл въпросите свързани с тази част от вземането не следва да бъдат обсъждани.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза през исковия период в имота е била доставена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. При изпълнение на възложената от съда задача вещото лице е обсъдило всички ангажирани по делото доказателства, като е съобразило действащата нормативна уредба. Съдът изцяло възприема експертното заключение, тъй като същото е компетентно дадено, обстойно мотивирано и обосновано. Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като не са представени такива, които да разколебават доказателствената му стойност или да ги опровергават. Ето защо релевираните доводи от жалбоподателите, че неправилно решаващият съд е възприел изводите на вещото лице, се явяват неоснователни.