Решение № 39 от 30.03.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Златоград, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100440 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от Л. З. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „С. р.“ №** , чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ** срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К..

В молбата си ищецът сочи, че в границите на имот с идентификатор ***, местност ,,М. л.‘‘, землището на гр. Н., вид територия земеделска, категория 8, НТП - Пасище, с площ 9092 кв. м, стар номер 005914, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/17.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***, притежава и е собственик на реална част от него с площ 2700кв.м, находяща се в южната част на имота.

Ищецът, чрез адв. Е. В. сочи, че от 1990г. и до настоящия момент, в период по-дълъг от 10г. упражнява фактическа власт по отношение на процесния имот без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и от който и да е било другиго.

Имотът е с ясно очертани граници и винаги се е владял от ищеца, а преди това от неговите родители, които са го владели от 50г. на миналия век.

Имотът е бил обработваема нива, която се е засаждала с различни селскостопански култури, като от 8г. е превърнат в ливада, която се почиства и коси ежегодно.

При направена справка ищеца установил, че процесния имот, 1 включително и реалната част, е записан като стопанисван от о. Н. и попадащ в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Адв. В. сочи, че процесния имот и реална част никога не са били с неустановен собственик или безстопанствени, а още по-малко О. Н. някога ги е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Процесния имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.

Адв. В. посочва, че в полза на ищеца е изтекла придобивна давност, тъй като не са съществували пречки за придобиването му. Спрямо него не е действала забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС, нито основанието за прекъсване на изтекла давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ. Адв. В. посочва трайна съдебна практика, с която защитава своите твърдения.

Ищецът, чрез своя процесуален представител, моли съда да постанови съдебен акт, с който признае за установено по отношение на ответника О. Н., че той – Л. З. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „С. р.“ №** е собственик, на основание давностно владение, в границите на имот с идентификатор ***, местност ,,М. л.‘‘, вид територия - земеделска, категория 8, НТП - Пасище, с площ 9092 кв. м, стар номер 005914, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/17.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***, на реална част от него с площ 2700кв.м, находяща се в южната част на имота.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника О. Н., с който признават иска, но молят да не им се присъждат разноски, тъй като не са дали повод за завеждане на делото. Освен това, юрк.

Д. посочва, че общината не е владяла имота, не го е управлявала, нито стопанисвала. Записването по чл. 19 от ЗСПЗЗ е била процедура преди време, в която имоти, които не са възстановени на собствениците са предавани на общината, като въз основа на това о. Н. е била длъжна да състави актове за общинска собственост.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не изпраща представител.

Неговият пълномощник адв. Е. В. изпраща молба, с която сочи, че ще се ползват от признанието на иска. Моли да бъде изслушано вещото лице, като сочи, че няма въпроси към същото, както и да бъде приета изготвената от него експертиза. Във връзка с изготвеното заключение, то прави искане по реда на чл. 214 от ГПК. Не претендират съдебно деловодни разноски В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява юрк. И.

Д., която поддържа направеното признание на иска от О. Н..

С исковата молба е направено искане за назначаване на съдебнотехническа експертиза с посочени въпроси от ищците, като съдът е допуснал и назначил такава с определение по чл. 140 от ГПК, като за вещо лице е определен А. И. С., който изготвя възложената му експертиза.

2

Съдът приема заключението на вещото за обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че в присъствието на заинтересованите страни вещото лице извършило оглед и заснемане на място на посочените материализирани граници част от П.И.К№ *** с площ о т 2665,00 кв.м., която част отразил в зелен цвят на изготвената от него Комбинирана скица М 1:500 - Приложение №1. На място, заснетите от инж. С. граници на тази част представляват: на северозапад каменна зидария, част от канал за напояване - Снимка Приложение №2Б; на североизток синори Снимка Приложение №2Г; на югозапад паянтова ограда; на югоизток граница между Горска и Земеделска територия - Снимка Приложение №2А; в северният край на заснетата част от П.И.К№ *** с площ от 2665,00 кв.м. съществува мост от бетонни панели, който служи за преминаване през напоителният канал - Снимка Приложение №2В. Точките от границите на заснетата от вещото лице част от П.И.К № *** с площ от 2665,00 КВ.М. е координирал в регистър в координатна система БГС 2005 год., отразен върху изготвената от инж. А. С. Комбинирана скица М 1:500— Приложение №1. При направената справка в О. Н. не открива да са съставяни отчуждителни приписки от О. Н. за тази реална част от ПИ с идентификатор *** с площ от 2665.0 кв.м., оцветена на Комбинирана скица М 1:500 - Приложение №1 в зелен цвят.

В съдебно заседание на 10.03.2026г., вещото лице поддържа изготвеното заключение.

Съдът е допуснал изменение на предявения иск, тъй като същото е направено в срока до приключване на съдебното дирене и от правоимаща страна, като същия се счита предявен за реална част с площ 2 665кв.м, вместо първоначално предявената площ от 2700кв.м

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато 3 предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства, изслушал е заключение на вещо лице.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.

19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Ищецът, чрез адв. Е. В. посочва в молба, че не претендира съдебноделоводни разноски.

Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. С., приложена на лист 45 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част 4 от настоящото решение.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на О.-Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че ищеца Л. З. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „С. р.“ №** е собственик , на основание давностно владение от 1990г., в границите на имот с идентификатор ***, местност ,,М. л.‘‘, вид територия - земеделска, категория 8, НТП - Пасище, с площ 9092 кв. м, стар номер 005914, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/17.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***, на реална част от него с площ 2665кв.м, находяща се в южната част на имота.

Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. С., приложена на лист 45 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________ 5