Определение № 2238 от 29.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2238 гр. София, 29.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502197 по описа за 2025 година эээ

Производство по чл.278 ал.1 вр.чл.130 ГПК.

Производството по делото е приключило с постановено на 16.06.2025г. съдебно определение по гр.д.№ 6676/2025г. по описа на СГС, ГО, 17 състав, с което производството по делото е било прекратено, а ИМ – върната обратно, поради липсата на правен интерес и недопустимост.

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 02.07.2025г.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 08.07.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят Г. Т. А. изтъква факта, че СГС е прекратил производството безцеремонно, вместо първо да муд аде указания и така на практика дава подкрепа за едно много тежко престъпление, каквото е продаването на бебета от български болници за Турция по времето на комунизма, а може би и след това. Твърди, че тази престъпна търговия при демокрацията вероятно се е увеличила предвид свободното пътуване на български граждани от турски произход в чужбина.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Г. Т. А. срещу Република България за осъждане на ответника да оповести броя на продадените бебета в Република Турция, както и да изплати на пострадалите семейства полагащите им се 1 обезщетения.

Така предявената искова претенция СГС е приел за процесуално недопустима, поради липса на правен интерес. На първо място, процесуалният закон предвижда, че никой не може да предявява чужди права пред съд (чл.26, ал.2 ГПК). Изключението е в предвидените в закона случаи, сред които настоящият не е. Предявеният иск е и недопустим, тъй като правният ред не предвижда по реда на ГПК да бъде разгледан осъдителен иск от подобно естество.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на първостепенния съд по следните съображения:

Процесуалната легитимация на страните определя допустимостта на предявения иск. Тя се извежда от правните твърдения в исковата молба. Въз основа на тези твърдения съдът има задължение по чл. 130 ГПК след проверката на редовността на исковата молба, да провери и допустимостта на предявения иск от гледна точка на изискването на чл. 26, ал. 2 ГПК, че чужди права могат да се предявяват пред съд само в изрично предвидените в закона случаи.

След като процесуалната легитимация се преценява при постъпване на исковата молба, при произнасянето по този въпрос съдът не може да изследва какво е действителното правно положение. То се установява след провеждането на състезателно производство и обсъждане на събраните доказателства с решението по съществото на спора. Ако в хода на разглеждане на делото ищецът не докаже твърденията си за принадлежността на спорното материално право, искът следва да се отхвърли като неоснователен - /срв. решение от 06.06.2011 г. по гр. д. № 47/2010 г., на ВКС III г. о., решение № 401 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1494/2009 г., на ВКС, II г. о. ,/

Разпоредбата на чл.26, ал.4 ГПК предвижда, че освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Жалбоподателят-ищец не сочи подобни предпоставки т.е. не заявява твърдението, че негови низходящи са били продадени незаконно в чужбина, като сочи най-общо неограничен кръг от лица, спрямо които е било извършено престъпление. Ако са налице достатъчно данни в тази насока, би следвало да се образува наказателно производство, а не общо гражданско, каквото се опитва да инициира.

Освен това в ГПК няма предвиден изрично подобен иск - да бъде осъдена държавата да извърши определено действие – „да опосвести“, което автоматично сочи процесуална недопустимост на заявената искова претенция.

С оглед гореизложените обстоятелства, определението следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК

ОПРЕДЕЛИ: э

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.06.2025г. постановено по гр.д.№ 6676/2025г. по описа на СГС, ГО, 17 състав, с което производството по делото е било прекратено, а ИМ – върната обратно, поради липсата на правен интерес и недопустимост.

2

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3