Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 962 от 17.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2202/2025
Вид
Решение № 962
Подписан
17.07.2026
Състав
Радостина Данаилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20251100902202 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Софийска вода” АД, срещу Интерспийд – 05 ООД, за заплащане на задължение за доставена, отведена и пречистена вода в сграда, собственост на ответника в размер на 79612,40 лв. за периода 30.01.2024г. – 30.01.2025г. в резултат на незаконно присъединяване на сградата и в размер на 3,71 лв. за периода 24.07.2025г. – 28.07.2025г., както и сумата от 2763,89 лв. –обезщетение за забавеното плащане на задължението за периода 30.01.2024г. – 30.01.2025г. за период на забава 24.04.2025г. – 07.08.2025г.

Ищецът твърди,че във връзка с подадено от ответника на 11.04.2024 г. заявление за съгласуване на проект за сградни ВиК отклонения и след дадени указания за отстраняване на недостатъци на проекта на 20.01.2025г. е сключен договор за присъединяване, като във връзка с подадени заявления от ответника от 28.01.2025г. за изграждане на водопроводно и канализационно отклонение е извършена на 30.01.2025г. проверка на място, при която е установено, че сградното водопроводно отклонение ф 75 вече е изпълнено и сградата е водоснабдена, като отклонението е изпълнено без участие на представител на ищеца, в отклонение от съгласувания проект и завършва с водомер, който не е пломбиран. Водоснабдяването не било прекъснато, тъй като сградата била населена. Едва след отстраняване на забележки водопроводното отклонение към сградата на ответника е прието на 10.04.2025г., като поставеният водомер е пломбиран едва на 23.07.2025г.

Ищецът счита, че спрямо ответника, който е присъединил незаконно имота си към ВиК мрежата без да изпълни процедурата по съгласуване, изграждане, 1 приемане и въвеждане в експлоатация на водопроводните и канализационни отклонения следва да се приложи разпоредбата на чл.37, ал.1 вр. чл.35, ал.6 от Наредбата за условията и реда на присъединяване на потребители и ползване на водоснабдителните и канализационни системи, като количеството доставена, отведена и пречистена вода се определи за едногодишен период преди установяване на незаконното присъединяване. По отношение на периода след 30.01.2025г., който е включен в исковата претенция, твърденията на ищеца и исканията му подлежат на уточняване.

Ответникът оспорва претенциите, като не оспорва да е присъединил сградата си към ВиК мрежата с отклонение, завършващо в имота му с водомер, който не е бил пломбиран преди 23.07.2025г. Оспорва да е бил изобщо потребител преди 20.01.2025г., когато е сключен договора за присъединяване, като счита, че всяко установено след тази дата присъединяване не се явява незаконно. Оспорва констатациите в съставения на 30.01.2025г. контролен лист, тъй като е съставен едностранно от служител на ищеца, без представител на ответника и без да е подписан от свидетел, поради което и не установява, че към тази дата сградата е била водоснабдена. Счита, че разпоредбата на чл.37, ал.1 вр. чл.35, ал.6 от Наредбата за условията и реда на присъединяване на потребители и ползване на водоснабдителните и канализационни системи може да бъде приложена само ако се установи конкретна вина с влязла в сила присъда, а по отношение на размера на задължението счита, че следва да се установи въз основа на монтирания водомер, който независимо, че първоначално не е бил пломбиран, впоследствие е, което според него доказва, че същият е годно средство за техническо измерване. Счита, че в случаите, в които се претендира заплащане на неизмерено количество вода, то претенцията има характер на обезщетение и не следва да се начислява ДДС.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си, че спрямо ответника са налице фактите, обуславящи качеството му на потребител, а именно, че е собственик на сградата на ул.********, гр. София, жк Н., построена в УПИ II – 381, кв.88 по плана на гр. София и че сградата е била присъединена към ВиК мрежата към 30.01.2025г. с изградено водопроводно отклонение, завършващо с водомер, който не е пломбиран.

В тежест на ответника е да докаже, че присъединяването е извършено при спазване на установените правила за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на сградното отклонение, включително монтиране на изправно средство за техническо измерване, което е пломбирано, както и времето на завършване на тази процедура.

По делото се установява от представените писмени доказателства – договор за присъединяване от 20.01.2025г., както и от справка от имотния 2 регистър, че ответникът е собственик на сградата на ул.********, гр. София, жк Н., построена в УПИ II – 381, кв.88 по плана на гр. София.

Съгласно § 1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги „потребители“ са собственици или ползватели на недвижими имоти, за които се предоставят ВиК услуги, като същата дефиниция е възпроизведена и в чл.3 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползването на водоснабдителните и канализационни услуги / Наредбата/.

Следователно релевантни за възникване на качеството потребител на ВиК услуги са от една страна право на собственост/ползване върху недвижим имот и присъединяването на същия към ВиК мрежата, като обстоятелството дали това присъединяване е законно или не е от значение за начина на определяне размера на дължимите суми за ползването на услугите, а не за качеството потребител, поради което и възраженията на ответника относно основанието на претенциите е неоснователно.

Съгласно чл.37, ал.1 от Наредбата, при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.Съответно следващите две алинеи предвиждат, че подаването и отвеждането на вода се спират за целия имот без предварително уведомяване до заплащане на дължимата сума, а незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се установява и доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора, който се подписва от длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора.

Ответникът оспорва доказателствената стойност на представения от ищеца контролен лист от 30.01.2025г. и оспорва и към тази дата сградата му да е водоснабдена, като протоколът действително не отговаря на изискванията на чл.37, ал.3 от Наредбата, тъй като е подписан само от един служител на оператора и следователно не доказва твърденията на ищеца, че към 30.01.2025г. имотът на ответника е бил водоснабден чрез свързването на сградата му с водопроводно отклонение с ВиК мрежата.

На ищеца са дадени указания с доклада на съда, че следва да докаже твърденията си присъединяване на сградата към мрежата, както и че не сочи доказателства за установените на 30.01.2025г. факти, но въпреки тези указания той не е направил никакви относими доказателствени искания във връзка с проверката, която твърди да е извършена.

Представеният контролен лист от 04.02.2025г., който е подписан от двама служители и отговоря на изискванията на чл.37, ал.3 от Наредбата, не съдържа абсолютно никакви констатации относно установени на място факти при проверка, освен че такава е извършена след съставения контролен лист от 30.01.2025г., че е присъствал управителя на ответното дружество, с когото е 3 насрочена среща и който отказва да подпише протокола. Описание на установени на място обстоятелства този контролен лист не съдържа, поради което и съдът приема, че въз основа на него също не може да се направи извод относно фактите по присъединяване на сградата на ул.********, гр. София, жк Н., построена в УПИ II – 381, кв.88 по плана на гр. София към ВиК мрежата, а това обстоятелство се оспорва изрично с отговора на исковата молба и в течение на производството.

По изложените твърдения съдът приема, че ищецът не е доказал по делото си твърденията си относно присъединяване на сградата на ответника към ВиК мрежата към 30.01.2025г. със сградно отклонение без пломбилан водомер, поради което и искът му за заплащане на стойността на услугите за едногодишен период преди проверката от тази дата подлежи на отхвърляне, както и акцесорният иск за обезщетение за забавено плащане.

Основателен е искът за заплащане на цена за услугите по довеждане и пречистване на вода в периода 24.07.2025г. – 28.07.2025г., които са начислени на база показания на монтиран и пломбиран водомер, които иск не се оспорва от ответника.

Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които са ги претендирали.

На ищеца, съобразно уважената част от исковете, следва да се присъдят разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 0,08 евро за държавна такса е юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 евро.

На ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3834,52 евро, като няма основание за намаляването му, тъй като възражението за прекомерност не е обосновано с никакви доводи освен с минимални размери по „наредбата“, какъвто нормативен акт не съществува понастоящем, тъй като Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет, е изменена, като вече определя „критерии“, което обаче излиза извън законовата делегация и обуславя нищожност на същия акт. Следователно възражението нито почива на някакви факти ,които имат връзка с делото и процесуалните действия по него, нито е ясно над какъв размер се оспорва това възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Интерспийд – 05 ООД,ЕИК 131511823, със седалище и адрес на управление:гр.София, жк Н. -2, ул. Търновска конституция, № 29 да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК: 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк № 1, бл. 2А на основание 4 чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 3,71 лв., представляваща цена на услуги за доставена, отведена и пречистена вода в сграда, собственост на ответника, на ул.********, гр. София, жк Н., построена в УПИ II – 381, кв.88 по плана на гр.

София, за периода 24.07.2025г. – 28.07.2025г., ведно със законната лихва от 07.11.2025г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 0,08 евро за държавна такса е юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на сумата от 79612,40 лв., представляваща цена на услуги по довеждане, отвеждане и пречистване на вода за периода 30.01.2024г. – 30.01.2025г. в резултат на незаконно присъединяване на сграда на ответника, както и сумата от 2763,89 лв. –обезщетение за забавеното плащане на задължението за периода 30.01.2024г. – 30.01.2025г. за период на забава 24.04.2025г. – 07.08.2025г.

ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК: 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк № 1, бл. 2А да заплати на Интерспийд – 05 ООД,ЕИК 131511823, със седалище и адрес на управление:гр.София, жк Н. -2, ул. Търновска конституция, № 29 на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 3834,52 евро за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5