Решение № 18810 от 18.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18810 гр. София, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110116038 по описа за 2022 година

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против Ю. А. К., Л. А. К. и А.

А. К., в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, придобили същия ,чрез наследствено правоприемство от починалите А. Н. Б. и М. Н. К., съгласно уточнителна молба с вх. № 119237/10.06.2022 г. ,при условията на разделна отговорност, като сумите се разпределят по следния начин:

1. Ю. А. К. - в дял от 4/6 от общия дълг: - 1798,91 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 348,12 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 24.02.2022 г.; - 22,16 лева – главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 5,14 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 24.02.2022 г.

2. Л. А. К. - в дял от 1/6 от общия дълг: - 449,72 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 87,03 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 24.02.2022 г.; - 5,54 лева – главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 1,28 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 24.02.2022 г.

3. А. А. К. - в дял от 1/6 от общия дълг: - 449,72 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 28.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до 1 окончателното изплащане на вземането; - 87,03 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 24.02.2022 г.; - 5,54 лева – главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; - 1,28 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 24.02.2022 г.

В исковата молба ищецът твърди, че ответниците Ю. А. К., Л. А. К. и А. А. К., в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, придобили същия чрез наследствено правоприемство от починалите А. Н. Б. и М. Н. К. (съгласно уточнителна молба с вх. № 119237/10.06.2022 г.), били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди „При смърт на клиент – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“ Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 66, вх. 10, ет. 2, ап. № 150, аб.

№ 82826, като ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30- дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на ищцовото дружество, като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата Л. А. К. не е депозирал в срок писмен отговор,в с.з. редовно призована не се явява и не се представлява.

Ответникът А. А. К. не е депозирал в срок писмен отговор.В о.с.з. представя писмени доказателства ,че на 05.09.2024год. е заплатил по сметка на ищцовата страна сумата от 678,82лв.,представляваща сбор от задълженията ,претендирани по делото.

От страна на ищеца „Топлофикация София“ЕАД е потвърдено получаването на плащането .

Ответницата Ю. А. К., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Х. Б. от САК, е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Оспорва да е битов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като в тази връзка посочва, че по делото липсвали доказателства, че ответницата Ю. А. К. е наследница на починалите А. Б. и М. К., както и че е приела наследството на тези лица. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между ответницата и ищеца по повод доставка на топлинна енергия до процесния имот. Претендира направените по делото разноски С определение от 25.06.2024год., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис“ЕООД,което не е взело становище по исковете,представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ЕАД против Ю. А.

К.,Л. А. К. и А. А. К. ,в качеството им на съсобственици на недвижим имот гр. София, ж. к.

„Младост 1“, бл. 66, вх. 10, ет. 2, ап. № 150, аб. № 82826.

Съдът намира ,че за процесния период ответниците са били потребители на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ

,тъй като са били собственици на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода . Качеството потребител на ТЕ се обуславя от притежанието на правото на собственост.

Съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот ,съгласно НПЖДЖФ от 22.08.1972год. ,А. Н. Б. и М. Н. Д. са придобили правото на собственост на апартамент № 150.

По делото е представен договор №1783/05.12.2001 г., сключен между „Техем Сървисис”ЕООД,като изпълнител и ЕС в гр.София,ж.к.Младост като възложител ,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия. Договорът е сключен за срок от 4 години, в изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици от 19.11.2001год.Приложен е и списък на етажните собственици ,като за ап.150 са посочени последователно М. Н. Д. и Ана Н. Д. .

Следва да се приеме ,че двете са били собственици на процесния топлоснабден имот при равни дялове в съсобствеността ,или по ½ идеална част.

Съгласно Удостоверение за наследници от 10.05.2022год. А. Н. Б. е починала на 08.12.1972год. и е оставила наследници по закон М. Н. К. и Стефан Николов Дундов.

Към датата на откриване на наследството на А. Н. Б. ,наследниците й по закон,които се явяват М. К. и Стефан Дундов са придобили при равни дялове притежаваната от нея ½ идеална част от имота.Или М. К. е била собственик на ¾ ид.части ,а Стефан Дундов на ¼ ид.част.

Съгласно Удостоверение за наследници от 11.04.2022год. ,М. Н. К. е починала на 19.04.2021год. и е оставила наследници по закон,А. Будинов К. ,съпруг и Ю. А. К. ,дъщеря.

Съответно двамата са наследили ,при равни дялове притежаваните от нея ¾ ид.части от процесния имот.Или са се легитимирали като собственици на по 3/8 ид.ч.

След смъртта на А. Будинов К. на 16.02.2005год., негови наследници по закон са низходящите му,Ю. К.,А. А. К. и Л. А. К.,които са наследили и притежаваните от него 3/8 ид.части ,при равни права.

Следователно към този момент,а и към настоящия ,предвид че няма доказателства страните да са се разпореждали с правото си на собственост ,ответниците Л. К. и А. К. се легитимират като собственици на по 1/8 ид.част ,а ответницата Ю. К. на 4/8 ид.части / 1/8 ид.ч. от наследството на баща си и 3/8 ид.ч. от това на майка си/.

Собственик на 2/8 ид.части от имота е и Стефан Николов Дундов ,който не е страна по делото ,но за когото няма доказателства да се е разпоредил с притежаваното от него право на собственост.

Или от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че за процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. ответниците ,ведно с третото неучастващо по делото лице са се легитимирали като съсобственици на процесния имот,придобит по силата на наследствено правоприемство от А. Д./Б./ и М. Д. /К./.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени 3 от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. В случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,ал.1 от ЗЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди.