Определение № 3455 от 10.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3455 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503010 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131134023; против Разпореждане № 28386/08,10,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 16674/2024 г., на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх. № 98609/27,09,2024 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК срещу длъжник И. Г. З., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 720031239711/09,03,2023 г.

От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника за претендираните суми.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по заявление вх. № 98609/27,09,2024 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131134023; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу И. Г. З., ЕГН **********; за суми, дължими по сключен между страните договор за 1 потребителски кредит № 720031239711/09,03,2023 г. С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че сумите се претендират въз основа на потребителски договор, за които е налице обоснована вероятност да противоречи на добрите нрави.

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Настояща инстанция приема з правилен извода на Рс за наличие на обоснована вероятност спорните вземания да се основават на неравноправни клаузи, поради следните съображения:

С процесния договор дружеството-заявител е предоставило и потребителят е получил кредит в размер на 800 лв. В чл. 9 от договора за потребителски кредит е посочено, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 41,15 %, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата. В чл. 10 от договора е посочено, че ГПР по кредита е в размер на 49,14 %, а общата дължима от потребителя сума възлиза на 1853,65 лв. В договора липсва каквато и да е конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР. При това положение е невъзможно да се установи какви допускания са взети предвид и какви компоненти са включени в годишния процент на разходите, както и дали са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал.

1 от ЗПК. Наред с това, доколкото по делото липсват данни, относно риска за заемодателя вземането му да остане неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство не могат да се събират доказателства в този смисъл, не може да се извърши преценка дали размерът на така определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен, респ. дали е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави.

При това положение, с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която всяка клауза, уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, съдът приема, че съществува вероятност уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна. Според заявлението, длъжникът е заплатил една или повече от дължимите вноски. В рамките на заповедното производство не 2 би могло да се провери каква част от заплатените суми е отнесена като погашения по главницата и каква – като заплащане на договорна лихва, за която се допуска да е неравноправна. Следователно не би могло да се приеме, че цялата претендирана със заявлението главница е дължима.

С оглед изложеното разпореждането, с което заявлението е отхвърлено изцяло, следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено. Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 28386/08,10,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 16674/2024 г., на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх.

№ 98609/27,09,2024 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр. София, ЕИК 131134023; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.

417 ГПК срещу длъжник И. Г. З., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 720031239711/09,03,2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3