Решение № 684 от 04.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Варна, 04.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110116752 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която от „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу Г. И. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца следните вземания, които произтичат от сключен между страните Договор за револвиращ заем № 5002676522 от 06.11.2012 г. и анекси към него, в общ размер от 6 031,42 лв., както следва:

1/ сумата от 2 248,10 лв. /две хиляди двеста четиридесет и осем лева и десет стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението /29.09.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението;

2/ сумата от 2 299,37 лв. /две хиляди двеста деветдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ - договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ за периода 15.12.2015 г. – 15.08.2017 г.

3/ сумата от 1 483,95 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 15.08.2017 г. – 29.09.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 6407 от 04.10.2022 г. по ч.гр.д.

№ 13057/2022 г. на ВРС, XVII с-в.

В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 06.11.2012 г. между страните е сключен договор за револвиращ заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 2 600 лв. за срок от 48 месеца, при ГПР 151.55 %, годишен лихвен процент 97.98 % общо задължение по кредита 10 471,84 лв. при месечна вносна в размер на 217 лв. Сочи, че длъжникът е поискал с част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано друго задължение към ищеца в размер на 2 161,09 лв., като на 07.11.2012 г. по банковата сметка на длъжника е преведена остатъчната сума от 438,91 лв. Посочва, че на 19.07.2013 г. с длъжника е бил сключен Анекс № 1 към договора, с който страните се договорили да бъдат намалени погасителни вноски № 9 и 10 до размер от 109 лв., които следва да бъдат 1 заплатени в края на погасителния план, като погасителните вноски се променили от 48 на 50, а за отлагането на задължението ответникът следвало да заплати възнаграждение в размер на 216 лв. Твърди се, че на 03.04.2014 г. бил сключен Анекс № 2 към договора, с който страните уговорили отлагане на вноски № 16, 17 и 18, които следвало да бъдат заплатени в края на погасителния план, като броя на погасителните вноски станал 53. Сочи се, че на 27.01.2015 г. страните отново сключили Анекс № 3 към договора, с който отложили плащането на погасителни вноски № 26 и 27, като погасителните вноски се променили на 57, за което бил изготвен нов погасителен план. За отлагането страните уговорили възнаграждение в размер на 434 лв. Посочва се, че крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 15.08.2017 г., поради което е настъпила изискуемостта на задължението в пълен размер. Излага, че длъжникът е погасил част от задължения по кредита в общ размер от 7 447 лв., от които 6 574.37 лв. са погасили вноски по кредита, 59.63 лв. кредиторът е отнесъл за погасяване на лихви по кредита. Счита, че към датата на подаване на заявлението ответникът е останал задължен за сумата от 2 248,10 лв. – главница, сумата от 2 299,37 лв. договорна лихва за периода 15.12.2015 г. – 15.08.2017 г., сумата от 1 483,95 лв. обезщетение за забава за периода 15.08.2017 г. - 29.09.2022 г., които претендира в настоящото производство, като предявява установителни искове. Моли да му бъдат присъдени и разноските по делото.

Ответникът Г. И. Б. подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, включително и за акцесорните претенции. Твърди, че ищецът не е индивидуализирал в достатъчна степен претендираните суми по вид и падеж. Счита, че сключеният договор за кредит е нищожен, поради противоречието му със закона, както и че в него се съдържат неравноправни клаузи, като се твърди нарушение на чл. 5, чл. 6, чл. 10, ал. 1, чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 23 и ал. 2, чл. 19, чл. 33, чл. 33а от ЗПК. Сочи се, че през 2013 г. ответникът е претърпял исхемичен мозъчен инсулт, което съществено е увредило когнитивните му функции и е обусловило невъзможността му да взима решения. Излага се, че това обстоятелство е било известно на кредитора. Моли за преюдициално установяване нищожността на договора за кредит, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Представя писмена защита.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение за дължими суми по сключен между страните договор за потребителски кредит, които са квалифицирани по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи: че с ответника са във валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора; валидното основание, настъпването на изискуемост на задълженията и техния размер. В тежест на ответника е било да установи: че е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит или, че са налице други основания за погасяването или недължимостта им /унищожаемост на договора по чл. 31 ЗЗД или погасяване на вземания поради изтекла давност/.

С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за начина на изчисляване на претендираните суми за възнаградителна лихва, както и за надлежното отнасяне на извършените плащания по кредита за погасяването на вземания, които не се претендират в настоящото производство, но не са установени по основание и размер. Не се сочат доказателства и за основанието и размера на вземанията, които са рефинансирани с 2 част от отпусната главница по процесния заем.

Отделно от горното по искане на ответника съдът е задължил ищеца по реда на чл.

190 ГПК да заяви дали ще се ползва от представените писмени доказателства и при положителен отговор да представи в оригинал документите от кредитното досие на ответника по отпускане на процесния кредит, като го е предупредил, че в случай на неизпълнение ще бъдат приложени последиците на чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК.

С определение от открито съдебно заседание от 24.10.2023 г. по делото съдът не е допуснал до приемане представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, доколкото последният не е изпълнил указанията да ги представи в оригинал. Не са ангажирани и доказателства от ищеца за установяване на фактите, за които съдът му е указал, че не сочи такива.

В хода на съдебното дирене ищецът не е установил фактите, за които носи доказателствена тежест, поради което и само на това основание предявените искове се явяват изцяло неоснователни. В тази връзка и не е необходимо да се обсъждат останалите възражения на ответника за недължимост на претендираните от ищеца вземания и представените от него писмени доказателства.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Представени са доказателства за заплащане на сумите от 10 лв. държавна такса за съдебни удостоверения и 760 лв. адвокатско възнаграждение, които разноски съдът приема.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу Г. И. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. *, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.

79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца следните вземания, които произтичат от сключен между страните Договор за револвиращ заем № 5002676522 от 06.11.2012 г. и анекси към него, в общ размер от 6 031,42 лв., както следва:

1/ сумата от 2 248,10 лв. /две хиляди двеста четиридесет и осем лева и десет стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението /29.09.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението;

2/ сумата от 2 299,37 лв. /две хиляди двеста деветдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ - договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ за периода 15.12.2015 г. – 15.08.2017 г.

3/ сумата от 1 483,95 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 15.08.2017 г. – 29.09.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 6407 от 04.10.2022 г. по ч.гр.д.

№ 13057/2022 г. на ВРС, XVII с-в.

ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. * сумата от 770 лв. /седемстотин и седемдесет лева/, представляваща дължими разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4