Решение № 1086 от 31.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1086 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000503181 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 183/30.07.2025г, постановено по гр.д.№ 323/2024г по описа на Окръжен съд-Монтана, е осъден Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление-гр. София, ул. "Граф Игнатиев"№ 2, да заплати на Н. М. М. с ЕГН ********** от гр.***, ул.*** №* на основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 28 000.00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 24.03.2024г., причинено при управление на лек автомобил марка „Сеат“, модел „ Толедо“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2024година, като над този размер до претендирания от 40000.00лева е отхвърлена исковата претенция като неоснователна, както и да му заплати сумата от 455.00лева разноски в производството. Осъден е Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул. "Граф Игнатиев"№ 2, да заплати на адвокат Я. Д. с ЕГН **********, САК, сума в размер на 2890.00лева за осъществяване безплатно процесуално представителство на ищеца по гр. д. № 323/2024 г. Н. М. М.. Осъден е Н. М. М. с ЕГН ********** от гр.***, ул.*** № * да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление-гр. София, ул. "Граф Игнатиев"№ 2, сума в размер на 165.00лева/разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете./ Осъден е Т. Н. В., ЕГН: **********, с адрес с. ***, ул. *** № * да заплати по предявения по реда на чл.219, ал.3 ГПК обратен иск на Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление-гр. София, ул. "Граф Игнатиев"№ 2, сумата в размер на 28 000.00лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 24.03.2024г., причинени при ПТП на 18.07.2024г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2024 година до окончателното изплащане, като над този размер до претендирания от 40 000.00лева е 1 отхвърлена исковата претенция по обратния иск като неоснователна, както и да заплати сумата от 455.00лева разноски в производството, които суми да се заплатят, след като ответникът по първоначалния иск заплати на ищеца същите. Осъден е Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул. "Граф Игнатиев"№ 2, да заплати на Т. Н. В., ЕГН: **********, с адрес с. ***, ул. *** № * сумата от 300лева разноски, съобразно отхвърлената част по обратния иск.

Решението е обжалвано от Гаранционен фонд, представляван от юрисконсулт К.Я., в частта му, с която е уважен предявеният от Н. М. М. иск за обезщетение за неимуществени вреди в размера над 16 000лв. до присъдения размер от 28 000лв. и в частта за присъдената лихва за забава върху обжалваната главница, както и в частта за разноските, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Сочи, че съдът е определил неправилно размера на принос на пострадалия на 30% вместо на 50% за причинените му вреди, както и е завишил размера на обезщетението при несъобразяване на чл.52 ЗЗД. Възразява, че не са обсъдени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, че не е съобразена съдебната практика. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част.

Подадена е насрещна въззивна жалба от Н. М. М. срещу решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за разликата от 28 000лв. до 40 000лв., ведно със законната лихва, относно приетото, че е налице 30% съпричиняване от страна на пострадалия, с доводи, че е незаконосъобразно. Позовава се на заключението на вещото лице, че не е установено, че неизползването на предпазен колан е допринесло за настъпване на уврежданията.

Ответникът по насрещната въззивнат жалба-Гаранционен фонд, -гр.София е оспорил същата с доводи, че е неоснователна.

Третото лице помагач- Т. Н. В., чрез адв.Пл.Л., е ангажирало становище, че въззивната жалба на Гаранционен фонд е основателна и не е основателна насрещната въззивна жалба. В писмената защита на процесуалния му представител се поддържат доводите, изложени в съдебното заседание, както и се сочи, че не е обсъдено посоченото в заключението на вещото лице, че поради наличието на сграда, двамата водачи не са имали видимост преди удара.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като резултат правилно.

Ищецът по делото-Н. М. М. е посочил в исковата молба че на 24.03.2024г. около 20.20ч. в с. Стубел по ул. “Двадесет и четвърта”, с посока на движение към ул. „Първа“, се е движил лек автомобил марка “Сеат”, модел “Толедо” с рег. № ********, управляван от Т. Н.

В. с ЕГН ********** (У 1). Същият в района на кръстовището с ул. „Първа“ не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка “Пежо”, модел “206” с рег. № ********, управляван от Н. М. М. с ЕГН ********** (У2), с което е станал причина за реализиране на ПТП.

Съставен е бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1023-50208 от 24.03.2024г., където са описани причините и обстоятелствата за настъпване на инцидента, както и участниците в последния. По случая е било образувано ДП № 301/24г. по описа на РУ Монтана и пр. пр. № 1309/24г. по описа на РП Монтана, и съставен АУАН № ОА 1218508 и АУАН№ОА 1218509 на Т. Н. В..

Изложил е доводи, че вината за настъпване на инцидента е на водача на лек 2 автомобил марка „Сеат“, модел „Толедо“ с рег. № ********, който не е съобразил поведението си на пътя и е нарушил разпоредби от ЗДвП.

Бил е откаран в МБАЛ “Д-р Стамен Илиев” АД - гр. Мотана, където е хоспитализиран с оплаквания от силна болка в главата и световъртеж, без ясен спомен за случилото се. След извършени прегледи и изследвания медицинските лица установили следните травматични увреждания:Фрактура на процесус каракоидеус на лявата скапула;

Мозъчно сътресение;Контузия на главата. Проведено му е било консервативно лечение.

Взето е било решение за провеждането на консервативно лечение. След отпадане на нуждата от лекарско наблюдение е бил изписан от лечебното заведение с дадени препоръки за ХДР, режим на покой и прием на обезболяващи медикаменти.

Получените от ПТП травми и наранявания са му причинили болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първият месец от възстановителния период.

Мозъчното сътресение и контузията на главата са довели до нестихваща болка в засегнатите области, придружени с гадене и световъртеж, дори и при най-лекото движение на главата.

Фрактурата на лявата скапула е причинила както силна болка при всеки опит да повдигне или премести ръката си, така и дискомфорт в легнало и седнало положение на тялото. Дори и при прием на обезболяващи медикаменти, болковият синдром в областта на горния ляв крайник и главата не е изчезвал. Цялата ситуация го принудила да бъде в състояние на покой, което значително нарушило обичайния му ритъм на живот. За задоволяване на ежедневните си нужди (хранене, обличане, тоалет) той е разчитал изцяло на семейството си.

Това допълнително е засилило чувството за безпомощност и уязвеност, като той се е считал за постоянно бреме за своите близки и роднини. Преди това ищецът е водил нормален начин на живот, а последиците от ПТП довели до рязка промяна в ежедневието му -до ограничаване на социалната и семейна му ангажираност. След ПТП-то са настъпили редица неблагоприятни промени в ежедневието му - загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа, потиснатост, тревожност. По отношение на психическите последици от самия инцидент Н. М. М. изпитвал страх и уплаха от случилото се, като споменът за инцидента ще е в съзнанието му завинаги.

Изложил е доводи, че тъй като управляваният от Т. Н. В. с ЕГН ********** лек автомобил марка „Сеат“, модел „Толедо“ с рег. № ******** не е имал сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП, е осъществена хипотезата, предвидена в чл. 519 ал. 1 от КЗ, за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд с оглед репарирането на причинените вследствие на ПТП вреди.

Претендирал е да бъде осъден „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, БУЛСТАТ 1214466656 да му заплати застрахователно обезщетение на основание чл. 519, ал. 1 КЗ, както следва:

- 40 000 лв. /четиридесет хиляди/ - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 24.03.2024г., причинени при управление на лек автомобил марка „Сеат“, модел „ Толедо“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2024г. (датата на сезиране на ГФ на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателното изплащане на сумата и направените в производството разноски в това число за адвокатска защита и съдействие.

Ответникът по делото-Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: 121446665, представляван от юрисконсулт К. Я., е оспорил исковата претенция като неоснователна. Оспорил е механизма, посочен от ищеца, като е изложил доводи, че констативният протокол, в тази му част, за обстоятелствата и причините за ПТП, няма качеството на С.стващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като нематериализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател.

Посочил е, че не са представени доказателства, които да установят процесното 3 събитие. Посоченият механизъм на твърдяно ПТП в исковата молба е базиран на вероятности и от същото не може да бъде направен несъмнен извод, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1 от КЗ. Посоченият в исковата молба механизъм на получаване на уврежданията се основава единствено на твърденията на заинтересованото лице. Във връзка с твърдяното ПТП липсват данни и следи от движението на МПС и изявления на С.иочевидци, доказателства установяващи механизма, причините и обстоятелствата за настъпването на събитието, които да кореспондират с посочения от пострадалата механизъм.

Релевирал е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н.

М. М., който като водач на л.а. марка „Пежо" с рег. № ******** се е движил с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост и не е поставил задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда нарушение на чл. 20 ал. 1 ал. 2, чл. 21, чл. 25, ал. 1 и ал. 2чл.137а от ЗДвП. Заявил е, че не са доказани твърдените от ищеца болки и страдания, с доводи, че не са представени доказателства.

Оспорил е размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен, несъобразен със социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.

Оспорил е искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, предвид акцесорния й характер. Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, който не може да бъде по- дълъг от три месеца (чл. 496, ал. 1 КЗ) от датата на завеждане на претенцията по реда на чл. 380 КЗ. Оспорил е началния момент на законната лихва и е заявил, че следва да се присъди лихва за забава от датата на исковата молба -22.07.2024г, а в условията на евентуалност от 15.08.2024г. - датата на постановения отказ.